Накрая Шину пусна Сю да си ходи. Той беше много объркан. Досега не знаеше, че има брат. А брат му иска те да са заедно, но това не е редно. Нали Шину му е брат?

Сю:

-( Не разбирам. Нали Шину ми е брат? Защо тогава го прави? Той да не е первезник? Чух го какво каза. Ако узнае за Лео? Тогава може да то нарани. Кой знае колко лошо? Но трябва да кажа на Лео, но яко той се вбеси? Може да отиде да се бие с него. И в двата случая аз губя. Ако кажа на Лео те могат да се сбият, а ако Шину разбере за Лео може да го убие. Сега не бива да им казвам. Когато съм с Лео аз ръководя нещата, но когато съм със Шину той го ръководи. Обречен съм. Засега няма да им казвам докато не открия изход.)

Сю отиде при Лео. Лео беше седнал върху леглото. Мислеше си за нещо. Какво ли е? Сю отиде и седна при него. Тогава Лео забеляза, че нещо не е наред.

Лео:

-Сю....Има ли ти нещо?

Сю:

-А не не. Нищо ми няма.

Лео:

-Сю отлично разбирам когато ти има нещо. Кажи ми.

Сю:

-Не няма. Ти не се безпокой.

Лео:

-Сю. Веднага ви кажи.

Сю:

-Не.

Сю се разсърди, стана от леглото и отиде до вратата..Беше се обърнал с гръб към Лео. Тогава Лео също стана, отиде при него и го прегърна.

Лео:

-Извинявай. Не исках да се притискам.

Сю:

-Няма нищо.

Тогава Лео го хвана за ръката и го метна на леглото. После седна отгоре му. Започна нежно да го целува. Сю отиде до стената.

Сю:

-Сега ли искаш?

Лео:

-Да.

Сю:

-Да но Не.

Сю го отхвърли. Той стана оправи се и излезе. Остави Лео сам в стаята.

Лео:

-О Сю, но какво ти става? Не ме ли искаш?

Лео си задаваше въпроси. Обикновенно той едва ли щеше просто ей така да го остави. Имаше причина за това, но Лео просто се зави и продължи да тъжи и да си задава въпроси.