**Ями**

Започнах да се оглеждам и да се чудя какво ли става тук? Накрая седнах на земята и всичко придоби странен и засукан вид. Накъдето и да погледна, всичко ставаше цяло и някак призрачно. Нищо не разбирам. Този глас ме познаваше явно така го и усетих. Колкото и пъти да се обърна, колкото и пъти да питах дали е тук, все не получавах отговор от него.

- Но какво беше това?

-Не знам, но вече се притеснявам. Дойде така внезапно.

-Да така е, но ако е капан?

-Каза ,,Фараоне". Едва ли може да е капан, но все пак ще го имам предвид. Може да ни измами.

-Да така е, но накрая ще успеем да се измъкнем.

-Да.

Накрая пак чух този глас и нещо се блъсна във вратата. Изправих се рязко и бързо отидох при вратата.

-Ехо.

Човека се повдигна и беше с цяла качулка, като хвана решетките на вратата и се задъха, а от него падаше кръв. Стреснах се и направих крачки назад. Гледах как капките кръв продължаваха да падат и падат докато не се образува една локва от кръв, а тя се допираше и до крака ми. Накрая отидох леко при него.

-Добре ли сте?

Вдигна рязко глава и му хвана за яката.

-Кой си ти? Поредния експеримент на Кайба ли?-Видях, че е доста ядосан, но чакай малко...

- Кайба?

- Със какво е замесен Кайба и какви експерименти?

-Не знам...Да бъдем внимателни.

- На Кайба ли?..Не съм никакъв експеримент.

Още му се четеше гняв на лицето...В какво се забърках само