13 | 酒 Ликьор

Тай Лонг се отпусна на пети, поглеждайки към него с детско любопитство.

- Защо ни казваш това?

Мадам Риу бързо запуши устата му, смеейки се пресилено.

- Ха ха, това дете! Кажете, какво ще желаете? Мога да приготвям страхотни курабии. Искате ли курабии?

Син Йао отклони вниманието си от бутилката. Тъмнокафявите му очи отново бяха станали черни, когато изви устни в дяволска усмивка и се облегна назад, кимайки към старицата.

- Имаш ли още ликьор?

- Да, но...

- Върви да донесеш тогава.

Температурата в стаята сякаш се понижи. Кръвта на Си Янг замръзна от тона, с който беше отговорил. Това не беше въпрос, а истинска заповед и мадам Риу веднага го разбра. Възрастната жена се олюля на крака и стисна перваза на прозореца, клатейки глава в отказ.

- Ако изляза сега, тази жена ще ме разкъса!

Йао продължаваше да се усмихва.

- О, значи вече е жена? Доколкото си спомням, преди час отказа да отвориш на това дете и майка му. Не виждам никаква разлика между тях, но ти си способна да я наречеш жена само защото се чувстваш в опасност, докато нопера-бо е просто безлик дух. Прав ли съм?

Мадам Риу затвори очи от вина, но Йао не спря дотам.

- Ако предположим, че нопера-бо и хонне-онна са просто жени, не виждам какъв проблем би било да излезеш навън и да донесеш още една бутилка.

Си Янг не искаше да се обръща, но думите му бяха изпълнени с дълбок смисъл, който истински я впечатли. Тя го изгледа с крайчеца на окото си, чудейки се каква игра играеше. Още в пещерата Йао беше дал ясно да се разбере, че не се интересува от състоянието на Доу Ан и Тай Лонг. Той не обичаше дразнещите въпроси на мъртвото момче и се преструваше, че Доу Ан не съществува, освен в кратките моменти, в които подхвърляше някоя злобна забележка. Защо изведнъж беше решил да се застъпи за тях?

Си Янг усещаше, че от опитите да го разбере скоро ще я заболи глава и спря с предположенията. Каквато и да беше причината, тя не желаеше да се намесва.

Тай Лонг явно не мислеше като нея, защото избута ръката на старицата и тропна с крак.

- Мадам Риу не е твоя прислужница!

Си Янг беше шокирана от смелостта му и й отне един дълъг миг да осъзнае, че Йао още не е проговорил.

- Аз ще отида.

Син Йао се приведе напред, опирайки буза върху ръката си.

- Много добре! Мадам, покажете на мис Янг къде е ликьора.

Старицата събра ръце в молитва.

- Моля ви, недейте! Ще ви приготвя всичко, което пожелаете. Щом Хоне-онна си отиде ще изляза лично да ви донеса ликьор.

Доу Ан се изправи и протегна ръка, карайки Лонг да изтича при нея. Това беше красноречив знак, че нямаше да позволи на Йао да се докопа до сина й. Си Янг стисна памучния плат на панталона си, опитвайки се да укроти хаоса в ума си.

- Недейте да му се молите. - тя вдигна ръка и избута сплетените пръсти на мадам Риу. - Вече ви казах, че аз ще отида.

Възрастната жена се вкопчи в кръста й с ужас върху сбръчканото си лице.

- Вие не разбирате! Хоне-онна ще ви убие!

- Не се ли хранеше само с мъже?

Мадам Риу проплака. Си Янг можеше да почувства как малкото й тяло трепереше.

- Това е така, защото ги мрази, но ако не се е хранила от дълго време ще погне и вас! Разубедете младежа, мис Янг!

Младото момиче избута старицата от себе си, вдигайки упорито брадичка.

- Кажете ми къде държите алкохола и да приключваме.

В другия край на стаята Йао повдигна вежди на ентусиазма й и затрака с пръсти по масата.

- Вижте само колко е уверена, мадам. Ще излезе и ще донесе ликьора за нула време.

Си Янг му хвърли ядосан поглед, сграбчи ШиШи и изхвърча през вратата.

- Почакайте! - извика възрастната жена подире й. - Почакайте, мис Янг! Ликьора е в сандък до кучешката колиба.

- Ще го открия!

,,Проклет Син Йао!", мислеше си Си Янг, стъпвайки тежко в снега. - ,,Ти... ужасна торба с кисели краставички!" Беше толкова гневна, че не беше осъзнала кога е започнала да произнася на глас смешните обиди, които й идваха наум. Едва когато стигна до дървената вратичка на двора спря и премести прогнилото резе, а очите й затърсиха сандъка. Тя го фиксира за момент, но веднага го изгуби, чула гласа на своя чадър:

- Сега ще се правим на непознати, така ли?

- ШиШи! - Си Янг подскочи изненадано и се притисна към къщата, преструвайки се, че още търси сандъка. - Толкова съжалявам, че ударих Йао с теб!

Демонът изцъка недоволно и оплези език, притегляйки кичур от косата й в устата си, сетне задъвка гневно в отмъщение и звучно го изплю.

- Нека ти! Това е, задето нарани чувствата ми.

Тя се огледа внимателно за жената от кости.

- Сега не е момента.

- Ти никога нямаш време за мен.

Тя ахна обидено.

- Не е вярно! Да ти напомням ли кой улавя тлъсти жаби за теб?

ШиШи сви устни в подобие на човешко сърдене.

- Дължиш ми цяла купа с жаби.

- Разбрано!

Очите му се озариха от щастие. Той примляска с уста, сякаш можеше да вкуси любимият си деликатес.

- Да вземем по-бързо ликьора на този нехранимайко и да вървим за жаби! - каза радостно чадърът.

Си Янг му отвърна с тънка усмивка.

- Ако се изплюя в бутилката ще ме издадеш ли?

ШиШи присви заговорнически очи и прошепна сериозно:

- Не и ако ми позволиш да направя същото.

Тя се засмя.

- Шегувам се! На такъв човек ли ти приличам?

- Права си. Затова аз ще го направя вместо теб.

- Ще си помисля. - Си Янг повторно се огледа и тръгна към сандъчето.

- Какво има да му мислиш? Просто ще събера малко слюнка... - чадърът издаде странен звук наподобяващ ,,хрррр" - ...и ще плювна вътре! Просто и лесно.

- Тихо! - тя отвори сандъка, протегна ръка и извади две бутилки.

,,Дано толкова му стигнат.", в противен случай се опасяваше, че този път щеше да го удари с нещо по-тежко от чадър.

- Ъм, Си Янг? - ШиШи звучеше притеснен.

Младото момиче затъкна едната бутилка между зъбите си и подхвана другата под мишница за да затвори капака.

Еха, мадам Риу наистина разполага с много ликьор!

- СИ ЯНГ!

- Богове, ушите ми ще прокървят заради теб! Стига си викал!

Тя понечи да затисне устата му с ръка, но ШиШи я ухапа и изкрещя:

- ХОНЕ-ОННАААА!