
𝔰 𝔢 𝔳 𝔢 𝔫 𝔱 𝔶 𝔰 𝔢 𝔳 𝔢 𝔫
29 |缺乏 Липса
ДВА МЕСЕЦА преди Парада на светлините, Йеомна отпътува. За Фан Ли тази новина дойде като гръм, който опустоши и последната разумна мисъл в ума й. За да прикрие невъзможността да поеме контрол над живота си, тя взе решение да излезе от колибата и да го замени. Всички бяха неподготвени за заминаването му. Много от хората започнаха да изпитват притеснение. Измисленото им селце бе създадено от самотният самурай, и сега, когато него го нямаше, възможността те да останат сами зееше като пропаст. Кой щеше да ги защитава, ако самураят не се върнеше? Сред тях имаше крадци, измамници и избягали затворници, но никой не притежаваше умения с меча, доближаващи се до неговите.
За това, Фан Ли реши да се научи да как да се бие. Бързите й движения и вече научените хватки й помогнаха да овладее умението да борави с меча много по-бързо, от колкото селяните предполагаха. Съвсем скоро тя можеше да напада и парира всеки един от тях, а само няколко дни по-късно успя да се научи как да удържа и отклонява атаките на група от няколко души.
Беше изумително - хората не бяха виждали жена с подобен хъс и слабост към оръжия, каквато притежаваше мис Ли. Жарта с която нестихващото й желание подклаждаше тялото й, прогонваше нуждата от сън и й позволяваше да остане будна до онези малки часове на нощта, в които прозорците бяха черни и хората спяха.
Единствен Ян Ян стоеше на дървото до реката и й носеше вода, подсушаваше потта от челото й и я окуражаваше с присъствието си, размахвайки диво ръце при всяка нейна атака: ако Фан Ли паднеше, той тичаше при нея и й помагаше да се изправи. Ако се подхлъзнеше, донасяше камъни в които да прежули ботушите си. Ако се нуждаеше от опора, на драго сърце щеше да бъде тоягата, на която да се опре.
Мисълта, че ако Фан Ли се научеше да се бие и той успееше да я убеди да му помогне планът му да стане първият богопомазан можеше да се сдобие с успех го блазнеше повече от всякога.
* * *
На третата седмица от заминаването на Йеомна, Фан Ли седеше на стълбите пред колибата му и късаше билкови листа в купа с вода, правейки чай за децата. Тогава, за нейн ужас, до слуха й достигна чупенето на клони и мачкането на трева от копита.
Фан Ли захвърли купата докато очите й трескаво оглеждаха гората. От хълма към Гуан Ай се спускаха цяла група войници, чиито ризници под лъчите на слабото слънце проблясваха в цветовете на императорското знаме. Ръката й издърпа камата оставена й от баща й, преди да се затича към дърветата.
- МИС ЛИ, СПРЕТЕ! ПОЧАКАЙТЕ! - Ян Ян се беше втурнал след нея и се мъчеше да достигне темпото й. - СТОЙТЕ, НЕ СЕ БИЙТЕ САМА! - детето не успяваше да я настигне, но това не го спря да продължи да я търси. - Богове и богини, закриляйте мис Ли и я опазете от грозната смърт! Ако нещо й се случи, шиди няма да ми го прости!
Той шибаше клоните от пътя си за да не изостане, следвайки облечената в черно фигура на мис Ли с крайчеца на окото си. Дъхът му излизаше на пресекулки, когато нечия ръка го издърпа назад и студено острие се впи в лакътя му. Детето затисна устни с длан за да не извика, но натрапника отблъсна малката му длан и притисна острието навътре в кожата.
- Искам да крещиш, малки ми приятелю. - острието направи въртеливо движение.
Кръвта бликна, напоявайки робата момчето.
- ВЪРВИ СЕ ОБЕСИ! - заплю го Ян Ян през зъби.
- Да се обеся? Каква уста имаш само! Трябва да призная, че съм впечатлен.
-От какво си впечатлен? - не спираше да се бори със силния захват на стража. - От грозното си отражение в меча или от ужасният си дъх?
Последва заплашително ръмжене.
- Как още не си проплакал? Може би не се старая достатъчно. Нека опитаме пак. Искам да крещиш толкова силно, че твоите хора дойдат.
Този път острието разкъса плътта до кокал и засегна мускула, карайки Ян Ян да издиша остро и да прехапе устни до кръв, преди безпомощно да нададе вик. Доволен, мъжът го пусна да се свлече в пръстта и го остави на другите стражи. Те запушиха устата му и го напъхаха в чувал, премятайки тялото през един от конете.
Част от хората от селото започнаха да прииждат в контраатака и бързо умираха, докато други се разбягаха към реката. Право в ръцете на причакващите ги зад тръстиката стрелци.
- НЕЕЕ! - Фан Ли посичаше стражите без да си поеме дъх. - ВРЪЩАЙТЕ СЕ! - тя нагази във водата; ръката й безмилостно изтеглеше всеки, до когото стигнеше, запращайки го в обратната посока. - СТРЕЛЦИТЕ ЩЕ ВИ ИЗБИЯТ! ГЛУПАЦИ, СПРЕТЕ ВИ КАЗВАМ! - мечът й отби поредната стрела. - БЕЗМОЗЪЧНИ ОХЛЮВИ, ЖАЛКИ СТРАХЛИВЦИ! ЗА ТОВА ЛИ ВИ СПАСИ ЙЕОМНА?
Никой не я послуша. Фан Ли спря да се бори и застана мокра, изправена като тетивата на лък. Пръстите й отпуснаха меча - острието се пързулна в леденостудените води, преди да се забие на дъното. Ловко извади камата си за да разпори корема на стража, посмял да я доближи. Не можеше да открие Ян Ян. Къде се беше скрило това непослушно дете? Зелените й очи святкаха притеснено, търсейки го в суматохата. Беше глупаво да го вика по име - хора плуваха или стенеха, улучени от стрелите на стрелците.
Тя се извъртя за да го потърси зад себе си, и се откри за самотна стрела, запратена от страхлив войник. Той изписка и изпусна лъка, когато върхът й се плъзна през рамото на Фан Ли и скъса панделката, придържаща косите й. Като черен водопад с аромат на лилии дългите плитки се развързаха по гърба й, полепнаха по мокрите дрехи и се плъзнаха като змии в реката, щом краката й се подкосиха.
Последното, което Фан Ли видя преди да затвори очи и светът да заглъхне беше страховита вълна от дим. Той се спускаше към войните с бързината на цунмами, пропълзяваше над речната повърхност като оживял кошмар под формата на диви зверове и се вмъкваше в ушите, носа и устите на стражите, преди да взриви телата им като фойерверк. Докато губеше съзнание, дъждът от човешка кръв и крайници се сипеше отгоре й. Същински парад на смъртта, помисли си Фан Ли, отпускайки се върху нечие топло твърдо тяло.
Бяха я заловили.
Колко глупав начин да умре - улучена от неук стрелец, който дори не се бе целил в нея.
A/N Sant Anel: Не пропускайте да последвате страницата на Yeomna в инстаграм, където ще можете да се насладите на много повече изображения, цитати и спойлери по следващите глави! Там също ще ви държа в течение по развитието с издаването и най-важното: ЩЕ МОЖЕТЕ да се включите в томболи за награди. Как ви звучи идеята ;) ?
Очаквам ви на @therealyeomna в Instagram!
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro