28 | Срам

Два дни по-късно

ФАН ЛИ ИЗДУХА стърготините от ръкава си и огледа своето произведение. Малката дървена фигурка я гледаше с миловидно лице, а късата й коса се носеше от невидима сила.

Ян Ян приближи към масата и се стовари тежко от другата страна. Малките му пръсти виновно докосваха долната му устна, докато с другата чоплеше пирона, придържащ единият крак на масата.

— Той още ми се сърди.

Девойката нежно приглади лицето на фигурката с ръкава си, и без да отделя поглед отвърна със сериозен тон:

— Аз също бих.

— Но защо? Нали успяхме да избягаме. Какъв е проблемът? Вече мина толкова време — оплака се детето. — Искам да мога да го дразня отново. Този суров и студен мъж не е моят шиди!

Фан Ли внимателно постави фигурката на масата. Със свободната си ръка потопи четката в боята.

— Ако толкова ти липсва, изчакай. Той няма да ти се сърди цяла вечност, задето задникът му лъсна пред хиляди Зан Лан Пингци — тя се прокашля за да прогони спомена, преди да продължи. — Смятам, че нещо в Йеомна го прави различен от обикновените хора. Например онзи ден, когато стражите ни обградиха и поискаха плочките ни за самоличност, той измисли онзи хитър начин да избягаме на лигените за смет по тръбите. Наистина мислех, че ще трябва да се изправим срещу тях на живот и смърт, но той дори не извади меча си — тя забрави за фигурката и с блеснали очи се приведе напред. — Виждал ли си някога нещо подобно? Самирай да отбягва битка! — тя въздъхна прехласнато и се облегна на стола си, съзерцавайки небето.

Ех, да можеше и Шан Дзин да беше толкова галантен и привлекателен, и тя като нищо да преосмислеше обещанието си да страни от мъжете.

Уловила посоката на мислите си, Фан Ли гневно хвърли четката на масата и скръсти ръце.

— Твоят учител по-добре скоро да излезе от кладенеца, или ще излея купа с гореща вода отгоре му. Вече два дни се крие от света. Кога ще го преживее? Случило се и толкова!

Ян Ян въздъхна тежко, потривайки лице с ръце.

— Предполагам, че самурайското му его е накърнено.

Тя се присмя:

— Като че е първият гол мъж, когото светът е виждал!  — Само дето беше първият, когото тя бе виждала. — Виж какво, Ян Ян. Давам му срок до утре сутрин да се изниже от онази дупка, или... — Фан Ли се замисли за момент, сетне щракна с пръсти. — Или си тръгвам.

Ян Ян ахна.

От кладенецът до тях се чу тътен.

Двамата обърнаха глави и видяха Йеомна, който безцеремонно се изкачи до ръба и скочи отвън, изтупвайки робата си.

Фан Ли прикри лице с ръка все едно се подпираше — все още не можеше да го погледне в очите след случилото се на онази улица, когато Ян Ян беше издърпал онази панделка от дегизировката му.

— Учителю! — Ян Ян подскочи от радост. — Учителю, мислех, че ще ми се сърдите още цяла седмица!

Йеомна го накара да спре с жест с пръсти, преди да се извърне и да тръгне към колибата.

Фан Ли и Ян Ян безмълвно наблюдаваха как през следващите часове, чернокосият и брадат самурай се поти над тежките трупи.  Цяла нощ и половин ден той влачи кръглите дърва от гората до съборената колиба, разглабяше и преправяше покрива й, слагаше нови стени и съчленяваше мебели от нищото.

До края на следващия ден, без да си почине дори за миг, Йеомна беше сътворил красив нов дом за трима им. Ала когато настана вечер и луната се извиси над тях, той отказа да влезе вътре и се насочи към реката, захвърляйки мечовете си до огъня. Фан Ли дълго се взира след него, питайки се дали не е се удавил в студените води. Малко по-късно обаче, той се върна. Беше преметнал крадената роба която бе взела от магазина през раменете си. Платът бе мокър й полепваше по мускулестото му, високо тяло, карайки Фан Ли да мига глупаво, докато по лицето й избива руменина.

— Ще спя на стълбите.

Когато тя не отвърна нищо, скритото му под синята маска лице се извърна в нейна посока. Той изненадано повдигна вежди на засраменото й изражение и се скри зад дългата си мокра коса, объркан от странните чувства, връхлетели ума му.

Той се наведе и вдигна оръжията си, без двамата да си разменят и дума — Фан Ли преобърна стола си, тичайки към колибата в която спеше Ян Ян, а Йеомна стисна дръжката на по-късият меч, забивайки го в средата на масата. Докато се скриваше в гората с гневни, засрамени крачки, клетата мебел се разполови на две и се разпадна пред колибата. 

Фан Ли чу звука й спря зад вратата. Ян Ян също се събуди от силният шум и веднага започна да задава въпроси:

— Къде е Йеомна?

— Заспивай. Късно е.

— Какъв беше този шум?

Тя опря чело на вратата, опитвайки се да укроти блъскането на сърцето си.

— Просто вятър.

Ян Ян се завъртя на леглото, увивайки се в плата, който преди служеше за нейна торба.

— Той няма да дойде да спи при нас, нали?

Фан Ли изпадна в ужас само при мисълта да спи с двама им в една стая и бурно размаха ръце в отказ:

— В никакъв случай!

Ян Ян беше дете, но да спи в една стая с мъж щеше да означава веднъж завинаги да се откаже от доброто си име. Макар че, като помислеше по-хубаво над тази идея, на Фан Ли не й изглеждаше толкова зле — все пак така майка й никога нямаше да може да я омъжи и девойката щеше да заживее спокойно, в нов град, където никой  нямаше да й държи сметка.

Тя се усмихна широко и се засмя пресилено.

— В никакъв случай няма да го позволим! — рече, изпълнена с нова енергия. — Ти си лягай. Аз ще отида да доведа господин Йеомна.

Детето се зарадва.

— Добре! Лека нощ, мис Ли.

Фан Ли се подсмихна и отвори вратата, изпълнала рамене като войн, готов да се впусне в битка.

— Лека нощ, Ян Ян. — тя излезе, изгубвайки се в гората.

Беше й достатъчно да следва счупените клонки по земята, за да разбере на къде се беше отправил исполинът.