34.1 | Пробуждане

ЗАЛАТА БЕШЕ ПРЕНАСЕЛЕНА — или поне така се чувстваше Йеомна. Всеки внимателно подбираше позиция на която да се настани за да може да го наблюдава и усещането за животно в клетка се засили. По време на събиранията в Небесният дворец винаги се бе старал да остане незабелязан, но сега, когато поканата беше пратена лично от императора и изискваше незабавното му появяване в двореца, вниманието беше неизбежно.  

—За мен е чест да се срещнем, Йео Мра! Слушал съм много за баща ти. — слугите наляха чай и се отдръпнаха встрани, оставяйки мъжът зад плаща да отпие. Сянката му наклони глава и Йеомна почувства тялото си да бива обхождано с очи. — Богът Дракон е таял големи надежди при създаването ти. Толкова много амбицирани планове доведоха до твоето раждане. Защо избяга от Небесният дворец?

Ръката на Йеомна забарабани по масата. Беше много важно да подбира думите си правилно, иначе щеше да се сдобие с големи проблеми. Беше преброил над двеста стражи от портите до двореца. За бог, който владееше силата си това бе нищо, но за такъв, който бе заключил своите с магически талисмани, това щеше да бъде уморителна битка. Ако пуснеше силата си на свобода... е, това вече щеше да бъде наистина голямо събитие, за което да се говори още дълги години.

— Трябваше да се убедя сам защо би желал баща ми да остане тук.

Императорът удари чашата в масичката и разплиска течността по пода.

—Искаш да повярвам на лъжите, които нагло ми пробутваш? Не би рискувал подкрепата си от Пангу, предавайки законите на останалите богове. Ако горе имаше проблеми, ние първи щяхме да разберем. Това значи, че си напуснал по свое желание.

Йеомна присви очи насреща му. Не бе очаквал друго. Преговорите с високопоставени от маса хора лица винаги бяха трудни — за смъртните, този стар мъж с бяла брада и посивели коси беше като Пангу за боговете. Трябваше да внимава много, ако искаше да спечели доверието му и да успее да преговори това, за което бе дошъл.

—Толкова векове прекарани в повтарящи се действия биха могли да отегчат до смърт всекиго. Боговете не са изключение. — усмихна се към слугите. — Но подбудите ми да прекрача законите не са причината да съм тук сега, нали така?

Императорът отвърна на усмивката му със злобно ухилване. Два от пръстите му загалиха дългата му брада, докато лукавият блясък в очите му прогаряше дупка в тялото на Йеомна.

—Тук въпросите задавам аз. — старецът махна с пръсти да му налеят още чай преди да продължи. — Но трябва да се съглася с теб. Съседната империя ни предизвика на война. Нямаме много време. Стотици хора ще умрат. — това не беше предположение и спокойствието, с което този мъж говореше, успя да отврати Йеомна. — Като бог, твоята сила би могла да наклони везните в сигурна полза от наша страна. Ако се съгласиш да се биеш за империята ни, изходът от войната ще бъде ясен.

—Това не е ли измама?

Мъжете по масите се раздвижиха притеснено. Някои започнаха да поглеждат със страх към императорското място, други рееха поглед в тавана и се почесваха като маймуни.

—Наричай го както искаш. — повдигна рамене Дзън Су. — За мен най-важна е безопасността на нацията и просперитета на династията. Ако не мога да защитя поданиците си, значи не заслужавам да седя на този трон. Готов съм да стигна далеч, ако ситуацията не ми оставя друг избор.

Йеомна избута чашата пред себе си и посочи картата, изрисувана по целия под.

—Всичко това е вашата собствена територия. Векове наред предците ви са скицирали всяка неравност и са я оставили за вас. И двамата знаем, че Ваше Величество има повече от един план как да изготви засада на вражеската армия. Имате скрити стрелци на всяка планина. Нужен съм ви не за да наклоня везните, а за да изтребите враговете си като мухи, разправяйки гордо на следващите поколения как сте  разгромили другата династия.

В залата настана плашеща тишина. Една от слугините трепереше толкова силно, че опусна ветрилото си и падна в коленете на императора в знак на извинение. Избраните за командващи в по-малките градове на империята мълчаха по местата си, онемели от дързостта на бога. Всеки един от тях знаеше за намеренията на императора, но как бе успял да се досети Йеомна?

Явно синът на бога Дракон наистина бе коварен и хитър също като него. Само един истински добър стратег би се досетил за стрелците, причакващи вражеските армии да прекосят реката. Но той не знаеше за варелите с отрова, където потопени колчани със стрели стояха до всеки пункт, готови за употреба.

—Изненадваш ме, Йео Мра. — Дзън Су избута плаща закриващ лицето му и се изправи в цял ръст. Всички с изключение на Йеомна се поклониха дълбоко, свеждайки чела до пода. — Може би не си толкова наивен. Въпреки това държа на обичаите — щом сега си един от нас, следва да ги спазваш. Защо не коленичиш?

Йеомна развърза маската си и я постави на масата.

—Съжалявам, но не мога да го направя. Тук съм по свои причини и ще се преклоня пред Негово Величество само, ако той изпълни молбата ми.

Императорът вдигна ръка и посочи яростно с пръст към него.

—КАК СМЕЕШ! Идваш тук, отказвайки да сътрудничиш, а после дори налагаш изисквания за да ми се подчиниш? Това че си бог не те прави безсмъртен, Йео Мра! Винаги ще има цена за главата ти. Знаеш ли, че Аматерасу закриля династията от самото й начало? Нужен ми е само един талисман за да я призова!

Йеомна знаеше, че това ще се случи. Беше слушал истории за нрава на императора. Този мъж безмилостно бе убил жена си задето му бе родила дъщеря и после бе задушил детето, хвърляйки тялото в реката. Ако това бе обикновен човек, хората щяха да са го разкъсали жив за злодейството му, но тъй като бе Негово Величество императора, всяко негово действие беше закриляно от закона.

—Ако я призовете, само ще си навлечете гнева ми. Докато вашата богиня се появи да ви защити, от империята ви няма да е останало нищо. — по лицето на присъстващите се изписа неизмерим ужас, но Йеомна спокойно се усмихна. — Изискванията ми са много прости. Бих желал малката група от хора която опитахте да убиете до Гуан Ай да получи правото на втори шанс. Не се нуждая нито от пари, нито от продукти. Ще се придвижим по периферията на южната граница и ще се заселим там. Няма да пречим на никого — мястото е в подножието на островръхите планини и няма селища.

Разнесоха се тихи шушукания, които императорът прекрати с вдигане на ръка. Той замислено сключи пръсти и обмисли следващият си ход. Йеомна се надяваше, че лъжата му ще сработи. Една битка в такъв момент нямаше да бъде от полза за никого.

—Очаквах, че бог с твоята длъжност с удоволствие ще се впусне във война. Разочарование е да чуя, че си избрал да бягаш. Баща ти би бил много разочарован. — Йеомна не отвърна на нападката. Императорът се обърна и протегна ръце. — Щом така си решил, така да бъде. Но не забравяй, че ти си безсмъртен. Ако това което чух е вярно, по-добре още сега да изтичаш за прошка обратно при Пангу.

—За какво говорите? — попита подозрително Йеомна.

—Как е името на девойката, военачалник Шан Дзин?

Върху красивото лице на бога се спусна мрак. Шан Дзин — мъжът когото бе наредил на мъжете си да заловят мис Ли в гората, — се бе оказал военачалник на армията. Грозният недъг пристъпи напред и с омраза изкриви устни.

—Фан Ли.

Императорът гордо постави ръка на рамото му и съчувствено го потупа леко.

—Твоята любима няма да е дълго сред живите, Йео Мра. Ако си слязъл само за да се забавляваш, краткият й живот на смъртна няма да успее да задоволи желанията ти.

Ръцете на бога се свиха в юмруци под масата. Дишането му се учести. Трябваше да се успокои бързо, или щеше да съжалява за последствията до края на живота си.

,,Идвам с мир. Идвам с мир.“

Повтаряше си тези думи като последен пристан на утеха, крепейки се на ръба между спокойствие и опустошителният гняв. Беше готов да понесе всичко — от това да го оковат в божествени вериги до това да го одерат жив, — но да слуша как един смъртен говори с такава пренебрежителност за живота на Фан Ли беше като сол, излята върху отворена рана. Гласовете на присъстващите в залата се усилиха и зазвъняха шумно в ушите му. Каменното лице на императора до това на противният годеник на Фан Ли се запечата завинаги в ума му.

Избрали най-удобния момент, гласовете се завърнаха. Йеомна затвори очи. Тътенът на гръмовни камбани вибрираше в черепа му, предвестявайки пробуждането на смъртоносна заплаха. Синият цвят на ирисите му се стопи — талисманът с който бе притъпил способностите си се запали под дрехите му.

Хората на императора наскачаха назад като уплашени зайци, бързайки да се отдръпнат възможно по-далеч от разрастващият се огън. Йеомна нададе рев — звукът беше най-чудовищният звук, който някога бяха чували.

,, — Ела тук. Искам да ти покажа нещо.

—Татко, къде ме водиш?

—Тихо. Нали не искаш да ги събудим? — ноктестите лапи на богът Дракон посочиха към две прегърнати в съня си деца.

Малкият Йео Мра пусна люспестата му лапа и плахо пристъпи напред.

—Остави силата си да се рее.

—Какво? Но защо? — попита притеснено момчето.

Жълтите драконови очи го погледнаха от високо. Покорно изпълнявайки, черна като обсидиан змия от дим плъзна от нозете на Йео Мра по дрехите на децата. Двете сестричета проплакаха в съня си, преди да се събудят от внезапната болка. Кожата, до която змията се докоснеше, падаше като сажди по пода. Объркано, момчето се притисна към тялото на своя баща.

—Татко, спаси ги! Кажи ми какво да направя за да им помогна! — виковете за помощ изпълниха пещерата. — Татко... — проплака момчето затискайки ушите си с мъничките си ръце. — МОЛЯ ТЕ, ТАТКО...“

Видението се пръсна като стъкло от вълна, причинена от божествената сила на друг бог. Бог, когото той познаваше много добре.

Йеомна се изправи. Главата му се извърна в посока на Гуан Ай и тялото му се разтвори в пространството, оставяйки всички в залата да се взират уплашено към мястото, на което бе стоял преди миг.