16 | 一對 Двойка

Зайхай беше впечатлена. Седейки на покрива на пивницата с лице, закрито от голяма сламена шапка, тя лесно можеше да мине за обикновен човек. За свое лично забавление беше скочила на пътя и беше повървяла до двамата стражи, пристигнали сутринта от империята, блазнейки душата си от мисълта да знае, че тези глупави слуги на императора са били на по-малко от две крачки до най-търсения наемник в страната, а дори не го бяха осъзнали.

Впечатлението й обаче не се дължеше на евтиният трик със свалянето на маската, доколкото на факта, че Йеомна я беше разкрил още в първия миг, в който беше пристигнала.

Все още седейки на покрива, наемницата игриво въртеше шапката си, присвила очи срещу отдалечаващата се двойка висок младеж и ниско, слабо момиче, което имаше твърде дълга коса за да може Зайхай да види лицето й. Момичето не беше нейната цел, затова наемницата не отдаваше голямо значение на персоната й, но фактът, че Йеомна беше отишъл първо при нея след като почувства присъствието на наемник  наистина я объркваше.

Зайхай премести с език края на сламеното стръкче между зъбите си, опирайки буза върху ръката си. Тя беше добре запозната с живота на Йеомна и този на останалите ранни богове и именно заради това беше почти убедена, че момичето, което вървеше до него в момента беше не кой да е, а неговата мъртва любима.

— Това е твърде заплетено. — промърмори със сумтене, премятайки крак върху крак.

Работата й не включваше да се намесва в любовните взаимоотношения на хората. Тя просто взимаше парите, откриваше мишената и я елиминираше. Да се натрапва в личния живот на жертвите й се свеждаше само до там, до където се простираха нуждите от откриване на рутината в ежедневието им, но каква рутина можеше да очаква от древно създание, родено от прахът на черния Ин? Йеомна беше лъжец, който променяше формата си за развлечение и наказваше грешниците превръщайки ги в Йокай, като по този начин задоволяваше садистичните си наклонности. Зайхай знаеше, че ако нямаше лична причина за сегашната му форма отдавна щеше да се е върнал в своя Подземен свят на алкохол и насилие, далеч от омразните за него смъртни.

Тя въздъхна тежко и се изправи от мястото си, плавно приземявайки се върху студената земя. Краката й продължиха да я движат сред тълпата, докато пръстите й закриваха останалата част от лицето с големия шал на врата й. На два пъти спря и се престори на купувач за да да наблюдава двойката отдалеч, но когато Йеомна и девойката напуснаха Хунцин, Зайхай нямаше друг избор, освен да се придържа далеч и да се движи зад прикритието на дебелите дървесни стволове.

* * *

Беше средата на нощта, когато шинигамито и неговата спътница най-сетне спряха за да си починат. Зайхай се настани в короната на едно дърво, достатъчно далеч, че да не може да я забележат, и ги наблюдава тихо. След като момичето обгради огъня с няколко големи пръчки които откри и събра по пътя, тя отиде да потърси още съчки, с които да го поддържа докато не поемеха отново на път.

Наемницата опря гръб на кората на дървото и свали шапката си, изучавайки действията й — момичето имаше плавни, стабилни движения и очевидно беше силно привързано към своя чадър. През последните часове двамата с Йеомна не си бяха разменили нито дума, но момичето изглежда се радваше на това. Ако Зайхай не беше толкова добра в разчитането на хората никога не би забелязала малките знаци, че девойката всъщност се чувства некомфортно в присъствието му.

Същото това момиче сега беше забило поглед в ръцете си, отбягвайки да погледне в негова посока. Изглеждаше отнесена в свой собствен свят.

Зайхай наклони глава и погледна към младежа — Йеомна беше лениво излегнат на няколко крачки от огъня, а пръстите му разсеяно тракаха по колана на панталона. В тази форма беше смекчил чертите си, придобивайки вид на младо момче със загоряла кожа, което имаше очи като бадем и дълго, снажно тяло.

Зайхай извъртя очи. Каквато и форма да приемеше, винаги държеше да изглежда различно от обикновените простосмъртни, придържайки се към ексцентрични малки бижута и лицеви извивки, които рядко можеха да се срещнат в комбинация помежду си.

Тя докосна своя малък нос и плътни устни, припомняйки си собственото си лице. Беше носила лисичата маска толкова дълго, че сега й беше трудно да свикне с липсата й. Тази маска я беше превърнала в силен войн, защитил името Хаос сред групата на Четиримата. Зайхай никога не изричаше на глас истинското си име и държеше остатъчните спомени от миналото заключени в душата си, където никой не можеше да й ги отнеме.

И ето, че сега, наблюдавайки тази смълчана двойка тя беше себе си за пръв път от толкова много години.

Каква ирония, помисли си.

Докато тя стоеше тук, оголена за очите на света, Йеомна беше придобил поредната форма, различна от своята собствена. Зайхай беше зървала истинският му лик като владетел на Подземният свят само веднъж — привилегия, с която малко богове биха могли да се похвалят. Тогава тя беше станала свидетел как същият този бог, преструващ се за обикновен младеж, къса крилете на птицевиден йокай и ги хвърля по пода за забавление.

Демонът явно се беше провинил и очакваше своето наказание, защото когато Йеомна приключи с изтръгването на красивите му сини пера, Зайхай беше станала свидетел на това как господарят му стъпква голите криле с ботуша си, натрошавайки костите с ужасяващо хрущене.

След случилото се онзи ден Зайхай тайно подозираше, че Йеомна не обича нито хората, нито своите подчинени. За нея той се беше превърнал в странна, размита мозайка, чиято картина не можеше да бъде разгадана. Как този свиреп господар беше същият мъж като тихият култиватор, който бранеше хората?

Наемницата постави ръка под главата си, гледайки как двойката се топли около огъня. Запита се дали момичето подозираше кой се намира до нея. Дали Йеомна й беше показал истинското си лице на садистично чудовище? Зайхай бръкна в джоба на панталона си, изваждайки червена узряла ябълка която беше купила от пазара в Хунцин, и започна да яде, правейки планове как да измами най-коварният измамник.