3 | 命運 Съдба

Тринадесет години по-късно

Дъждът се сипеше под формата на лениви капки и бавно пълнеше дупките, образувайки някоя друга локва. Си Янг пъргаво и ритмично заобикаляше препятствията пред себе си: бързащи минувачи, шарлатани и обирджии. Човек би помислил, че от последните следва да се пазиш най-много, но истината беше, че коварните шарлатани тревожеха Си Янг най-силно. Скритите в устата на ШиШи* монети бяха на сигурно място, но какво ако лекарството за Чен Хао се окажеше плацебо?

През последните четири месеца Си Янг неуморно се беше трудила за да изкара тези пари. Часове наред беше цепила дърва, разнасяла чували с ориз, товарила каруци и теглила вода за семейства от селото, молейки се да й дадат нещо в замяна. Беше просила, изпълнявала улични трикове и бягала от побойници, настървено преследващи няколкото юана в пазвата й. Сега ръцете й бяха обвити в марли и обсипани с рани, а лицето й — покрито от белези. И макар Си Янг никога да не се беше славела с неземна красота, сегашният й вид не би привлякъл вниманието дори на нисш клас демон като грозните Каппа* създания, обитаващи блатата.

Си Янг прехапа замислено устни, оглеждайки за сергията на лечителя. Местонахождението му на днешният пазар явно беше различно от предишните пъти в които Си Янг беше идвала и сърцето й заблъска по-силно, докато мислите препускаха през ума й.

Ами ако не е дошъл?

Ако са затворили сергията му?

Друга тревожна мисъл разсече съзнанието й:

Императорът да не е забранил на лечителите да търгуват наравно с останалите?

Си Янг имаше ужасният късмет винаги да научава новините последна. Нямаше да бъде изненада, ако императорът беше издал нова заповед за която тя не знаеше.

Младото момиче сви нервно пръсти около дръжката на ШиШи и се отдалечи на няколко крачки от тълпата, преди да заговори:

— Не виждам лечителя. Помогни ми да го открием.

Чадърът се размърда леко в ръката й и две големи, тъмни очи, се извиха в полумесец.

— Сигурно е защото си толкова разсеяна. Знаеш ли кога за последно ми даде храна?

Си Янг изцъка недоволно с език.

— Помогни ми да открием лечителя и ще получиш храна.

Чадърът премляска с уста сякаш можеше да вкуси задаващото се блюдо.

— Искам жабешко! От онова с тънката кожа, което улови последният път.

—Разглезил си се твърде много. Преди беше доволен и на дървеници.

Въпреки, че чадърът нямаше брадичка която да вдигне в жест на инат, Си Янг можеше да се обзаложи, че сега правеше точно това.

— Защо ти не опиташ да ядеш тези лайна?

Си Янг яростно раздруса духа, карайки няколко от намиращите се наблизо минувачи да й хвърлят объркани погледи.

— Внимавай с езика! Сега ще те повдигна и завъртя бавно, а ти ще ми кажеш какво виждаш.

Чадърът изсумтя, но след нова доза раздрусване съжали за обноските си и изпълни заповедта. Си Янг напразно разклащаше ШиШи над главата си в опит да му даде по-добра видимост. Освен, че чадърът не спря да ругае задето няколко от клоните на дървото се шибаха в очите му, следа от лечителя нямаше.

— Какво ще правим сега?

Духът отправи замечтан поглед към една скачаща наблизо жаба.

— Ще ядеееем!

Си Янг не отговори. Ръката й просто сгъна чадъра, докато краката й се задвижиха обратно към дома. ШиШи мърмореше тихо, изразявайки протест на недоволство, но младото момиче игнорира всяка негова драматична преувеличеност, стъпвайки тежко в калта. Нейната жизнерадостност и пъргавост я бяха напуснали, оставяйки на разочарованието и страха да ги заместят. Двете усещания удобно се настаниха в ума й, изсмуквайки цялата й останала енергия. Колибата й се струваше толкова далеко и същевременно толкова близо.

Тези, които мислеха за бъдещето, рядко гледаха в настоящето. Техният поглед беше устремен в звездите, далеч над хоризонта на простосмъртният свят — към светът на фееричното дихание на мечтите. И тъй както звездата светеше и кичеше небосвода със своята ярка красота, така тя падаше, превръщайки се в гаснеща светулка сред необятният мрак.

За Си Янг светът беше устроен по-просто от пръчки за простор — нейният свят от настояще и бъдеще се крепеше в това слепите очи на нейната Кристална капка да бъдат пълни с весели искри. Си Янг не искаше, не мечтаеше и не можеше да си представи живота без Чен Хао. За нея по-малката й сестра беше единственото, което можеше да нарече семейство и макар двете да си приличаха колкото си приличаха огъня и леда, Си Янг беше готова да продаде свободата си и да стане роб на някой земевладелец, пред това да се омъжи и да остави Чен Хао сама.

Нямаше сила която да може да посече връзката помежду им, било то от ръката на човек или божествено създание. Но сега, когато Си Янг трябваше да се прибере у дома с празни ръце, това да изкопае трап в който да се зарови от срам й се струваше все по-ласкава алтернатива. Как щеше да погледне своята Кристална капка, знаейки, че състоянието й се влошава по нейна вина?

Си Янг въздъхна изтерзано, наведе се и взе едно мокро камъче от пътя. Пръстите й го наместиха в удобна позиция, сетне го изстреляха към разсеяната малка жаба, криеща се под няколко зелени листа.

ПЛЬОК!

Жабата се обърна по корем и вирна крака, зашеметена от удара. Си Янг се приближи и я улови в ръка, поднасяйки я над устата на ШиШи. Чадърът моментално забрави тирадата си и лакомо погълна земноводното.

Оставаше й само да измисли какво да прави с лекарството.

ШиШи* — чадърът-дух на Си Янг, когото тя на пет кръщава със същото име. ШиШи е Касаобаке демон, който не представлява опасност за никого, освен търпението на Си Янг и някоя друга жаба.

Каппа* — нисш вид йокай демони които обитават блатата. Имат вид на големи, грозни костенурки.