21 | 計劃 План

Зайхай стоеше в прикритието на белите преспи, тихо наблюдавайки пътуващата група. Гледката на дегизираният в гейша генерал, маскираният на млад селянин Йеомна и ниската, мършава девойка, която криеше лицето си зад черната си коса, бяха добър начин за запълване на свободното време.

Тя често се смееше беззвучно на комичните им ситуации, дебнейки идеалният момент за нападение. Ключовият фактор за успеха с такава голяма мишена като Йеомна беше да разкрие слабите точки на шинигамито. До тук наемницата със сигурност знаеше, че той изпитва огромна слабост към смъртната селянка.

Тя няколко дни поред обмисляше как да подходи, докато накрая умът й не роди идеалният план. Глупавият бог явно беше открил своята сродна душа след прераждането й и сега беше решил да си я върне. Иначе защо би се появил така внезапно в човешкият свят, особено сега, когато войските на съседската империя се прокрадваха с кроежите си да свалят императорът дракон?

По последна информация Зайахай знаеше, че в Подземният свят е настанал бунт. Част от по-силните йокай бяха събрали голяма група, наричаща себе си „новите владетели“. Тези глупаци бяха решили, че временното отсъствие на техният господар е идеалната възможност да го изместят от челната позиция, и от месеци насам бягаха от своя свят, всявайки смут в човешките села.

Наемницата не можеше да се интересува по-малко за случващата се суматоха, но когато тя заплашваше да донесе промени в нарежданията й и загуба на високите й приходи, това се превръщаше в точка от дневния ред, за която не можеше да си затвори очите.

Последният доносник беше умрял още преди да остави писмото от бунтовниците на другата империя. Този преди него едва беше устискал да разкаже какво се е случило в Таоли, преди да се удави в собствената си кръв. Тези преди тях не можеха да се похвалят с по-различен край.

На Зайхай й беше дошло до гуша от ласкатели. Информацията която й доставяха беше започнала да става все по-украсена, до такава степен, че понякога нямаше нищо общо с истината. Беше се принудила да иска информация лично от Групата на четиримата, за да е наясно с протичането на събитията по границите на империята.

Тя придърпа шала плътно над носа си и спусна ниско черната качулка върху главата си. Ако не беше толкова умела в промъкването, черните й дрехи отдавна щяха да са я издали сред девствената пелена от сняг. Придържайки се на прилична дистанция, тя продължи да следва смешната комбина от двама нещастни смъртни и лукавият Йеомна.

През следващият половин час обаче, интересът й се покачи и тя не можа да се стърпи — приближи групата и тръгна след тях, внимавайки да не събуди гладните дървета на Акинахора.

Кратката битка която се беше състояла преди броени мигове я беше накарала да се отдръпне и да наблюдава отстрани, докато Йеомна отново спасяваше глупавата селянка. Девойката навно беше решила, че ще успее да спаси приятелите си и двете деца, които стражи на императора бяха захвърлили насред гората.

Същият сценарии се беше разиграл преди няколко дни до изоставеното село на генерал Куа Фу, а преди това и с ененерите от Бай.

Тихото придвижване на наемницата й даваше време не само да помисли над плана си, но и такова да се запита какво в името на Пангу се беше случило с децата, че да се озоват в подобно положение. По думите на Йеомна те са били ,,прогонени“. През ума й автоматично минаха няколко картини на това как децата изпускат закуската на императора или се спъват в робите си докато разхождат личните му коне. Какво друго би могло да направи едно дете за да бъде прогонено от двореца и пребито до границата на смъртта, освен неподчинение? Да се изплюе в храната на престолонаследника?

,,Не забравяй защо си тук“

Беше време да спре да забавя изпълнението на задачата.
Зайхай се подсмихна под черният шал закриващ лицето й, и присви очи, изваждайки катаната от гърба си. Нейният божествен меч беше единственото й оръжие което можеше да рани друг бог, но и последният й шанс срещу Йеомна.

Тъкмо се промъкваше зад гърбовете им за да се прицели и да нанесе първият изненадващ удар, когато ниската селянка спря и им направи жест да последват примера й.

— Що за лудост! — на Зайхай й беше невъзможно да възприеме товя, което виждяше — великият и свиреп Йеомна погледна към младата девойка, след което кротко изпълни молбата й.

На Зайхай й идеше да се засмее с цяло гърло, когато внезапно случващото се стана още по-странно. Цяла войска от хора на вражеската империя се появи зад черните хълмове на Акинахора. Високи, гордо крачещи войни, въоръжени с колчани със сребърни стрели, здрави юзди на конете и висококачествено изработени брони, прекосяваха морето от прокълнати дървета сякаш се намираха у собствените си земи.

Хаос опря катаната на рамото си и започна да брои.

Двеста и петдесет души.

Малката армия на Шан Пей се беше отправила на изток, където вероятно щеше да се възползва от отслабените сили на столицата, дължащи се на бунта на демоните, и да нахлуят в палата, сваляйки Хуанг Ци от престола.

Или това, или императорът-дракон щеше да ги залови още преди да са навлезли в пределите на града.

Зайхай се засмя под черният си шал и поклати развеселено глава. Първо загадъчните обсоятелства при които изникваха труповете в реката, после внезапното изтребление на цяло село, а сега и изхвърлянето на малки, невинни деца. В империята се вихреше голяма задкулисна игра и тя даваше мило и драго да бъде на първия ред, където пръските от топлата кръв щяха да топлят кожата й.

Но ако искаше това да се случи, първо трябваше да задейства плана си.

Тя се приближи достатъчно, плъзна се странично от хълма и нахлу в откритото пространство зад гърбовете им. С един добре преценен удар промуши рамото на генерала и издърпа Йеомна назад в храстите. Катаната се изтегли с плисък на топла кръв и острието се притисна в шията на шинигамито.

— Бих казала, че ми е драго да се запознаем, но двамата с теб вече отдавна се познаваме. Нали така... Йеомна?