31.2 | 妒忌  Ревност

  ЙЕОМНА ПРЕКОСИ ГОРАТА и свали робата си, захвърляйки я върху дългите клони. Тялото му се изгуби под водите на река Шан Дзин. След известно време главата му изплува отново и богът се остави да плува по гръб. В близката картина, миниатюрният остров до града в който бе създал малкото село с крадци, сираци и прокажени, сякаш се беше изпарило в пространството.

Приспособленията за придвижване по реката бяха потънали на дъното след нападението и изгорели от залповете с огнени стрели.  Сега единственият начин някой да разбереше, че има останали оцелели беше да премине реката и да навлезе в гористата местност. Докато се оттласкваше с лениви движения обратно на течението, Йео напълно забрави за времето. Жаркото кълбо на небосвода се изпъна по протежение на империята и премина от другата страна на тялото му, карайки го да примижи с лявото си око.

Изведнъж множество фигури закриха пътя на слънчевите снопове към кожата му, привличайки вниманието към себе си с подсвиркване.

— Ей, грознико!

Йеомна бавно се извъртя. Пет непознати жени и шестима мъже стояха на брега, съзерцавайки го със сбърчени вежди.

— Значи това е мъжът, за когото жена ми не спря да говори... — промърмори главатаря на групата. — И твърдиш, че си го видяла да доплува от там?

Едрата девойка с руси коси в близост до него закима упорито.

— Дойде точно откъм селището на онези крадци! Бях тръгнала да пера, когато го видях как скача в реката и започна да плува насам. Сигурно е един от тях.

Девойките изглеждаха истински възхитени от това че виждаха гол мъж и оживено се потупваха с ръце, ръчкаха се с лакти и се кикотеха ехидно. В очите им грееше игривост, каквато Йеомна бе виждал и у много похотливи мъже. За толкова млади момичета, тези девойки бяха твърде безсрамни. През всички месеци на земята не беше виждал друга жена, която да гледа на мъж по такъв начин.

,, Дали и мис Ли е способна на подобно чувство?"

Едва ли. Жените срещу него приличаха на гладни пирани повече, от колкото на хора.

— С какво да ви помогна, господа? — богът  спусна крака на дъното, като по този начин водата закри слабините му. — Преча ли на риболова ви?

Една от девойките плесна с ръце по бузите си и разкърши ханш в радостен танц.

— Той гледа към нас! — при думите й останалите девойки спряха да се смеят и застанаха предизвикателно.

Йеомна се намръщи. Опитите им да изпъчат гърди и същевременно да извият бедро беше комичен. Той предположи, че това е някаква тайна техника за покоряване на мъжа, но единственото, което усещаше, беше чувство на нарастващо неудобство.

Най-грозният от мъжете — висок и гърбав с остър увиснал нос, — пристъпи напред и го посочи с пръст.

— Виждате ли това? Жените ви се пенят по някакъв гол охлюв и вие стоите като статуи!

Думите предизвикаха странна празнота в гърдите на Йеомна и той сведе глава към голият си корем и гърди. Боговете рядко имаха обилно окосмяване каквото имаха хората. Дали Фан Ли не го намираше за привлекателен именно защото беше дефектен? След онзи ден в който Ян Ян го беше съблякъл насред Зан Лан Пинг, тя не свеждаше очи от лицето му, сякаш това което се намираше под нивото на очите би й довлякло кошмари.

Той изсумтя.

— Малко се увличате в словата, не мислите ли?

Изказването му отпуши тръба, готова да излее цяло блато с крастави жаби и конски фъшкии, които се изливаха една подир друга от устите на мъжете:

— Да мълчиш, плужек!

— Какво нахалство от изрод, който някакъв самурай е спасил в гората!

— Жив да не съм! С очите си видях как стражите ги изтребиха преди дни, а сега излиза, че има оцелели. Веднага трябва да пратим конници да върнат войниците и да ги довършат!

Гласовете се надвикваха, изостряха се, някои ставаха пискливи, други дълбоки и заплашителни, трети дори накараха Йеомна да се озърта глупаво, питайки се дали зад телата им не се криеше малко дете. Именно последният глас, наподобяващ детски, успя да го изкара от надигащото се главоболие и да го тласне към действие.

— Тишина! — изрева.

Когато до един мъжете се обърнаха, Йеомна уви пръсти около едно подземно растение, издърпа го заедно с корените и го хвърли като въже. Краят се оформи в бримка според волята му и богът улови в капан крака на мъжа с детския глас.

— Още една дума и приятеля ви ще стане храна на големите котки. Макар че ако започне да плямпа, нищо чудно и те да откажат да го приближат.

Мъжете се разсмяха, сетне един стъпи върху растението и опита да го скъса с ходило. Пухтеше и се тръшкаше, но слузта му пречеше да захване петурата.

— Предупреждавам ви, корените на водните растения са доста хлъзгави. — Йео изчака още от мъжете да се присъединят, преди да се усмихне тънко. — Колко предвидливо. — ръката му се сгъна, изтегляйки всички от групата във водата.

Жените се разпищяха от вълнение. Някои се засмяха, удивени от силата на непознатия, други не спираха да сочат мъжете си, които ядно надаваха ръмжене с уста и се изтегляха тромаво към брега.

— Ще си платиш, грознико! — размаха юмрук във въздуха онзи с кривият нос.

Въпреки заканата, никой не посмя да скочи във водата по-далеч от плитчините на брега и да се отправи в честна битка. Това разсмя Йеомна и той поклати глава, изстисквайки мократа си коса. Девойките нададоха писъци. Той премига объркано и докосна маската си. Как беше възможно тези жени да бяха така полудели от вида му, когато дори не го бяха виждали без нея? Фан Ли — единствената жена видяла го без маска, — не реагираше дори малко като тях.

— Прокълнати ли сте? — почуди се на глас.

— ПРО...ПРОКЪЛНАТИ! ТИ, ПЛУЖЕК ТАКЪВ! Как смееш да говориш на жена ми така? С твоята побеляла коса и тази смешна маска, коя жена би те харесала? — разкрещя се друг дебел и потен мъж.

— Ако жените ви бяха психически и физически задоволени е редно да не изпитват влечение към други мъже. Полигамия ли практикувате?

От групата се разнесе вълна на агресия. Някой извади меча си и го завъртя с китка, мятайки го по главата на Йеомна.

Той лениво отби оръжието и килна замислено глава.

— Нима познах?

Нишката на търпение у човеците се скъса. Жените им виеха пръсти в косите си и пърхаха влюбено с мигли,  а мъжете се наведоха и започнаха да мятат камъни. Това подразни съпругите им и те се спуснаха да ги нападат с плач, спасявайки Йеомна от каменния дъжд.

— СПРЕТЕ! СТИГА! ЩЕ ГО УБИЕТЕ НАИСТИНА!

— ТОВА СЕ ОПИТВАМЕ ДА НАПРАВИМ!

— НЕЕЕ!... ОСТАВЕТЕ ХУБАВЕЦЪТ НАМИРА! ЦИО, ОСТАВИ КАМЪКА!

Докато жените укротяваха мъжете си, причудливо създание от черни коси се издигна от водите зад рамото на Йеомна и постави пръст пред устните му. Ръце с бледа кожа покриха тялото на исполина с мек плътен шал, сетне речната дама направи жест да я последва под водата. Едва когато Йеомна се обърна и заплува под повърхността, видя, че неговата спасителка беше мис Ли. Изглеждаш мрачна. Цялото й тяло излъчваше негодуване. С няколко бързи и резки движения девойката зарита с крака и заплува към селото, оставяйки му никакъв избор, освен да я последва.

Щом се озоваха на другия бряг сред прикритието на клоните, откачи бялата роба висяща над водата и я хвърли в лицето му.

— Кои бяха тези хора?

Йео нахлузи робата през рамене. Когато застана до нея и опита да я закрие с тялото си, Фан Ли извади личната си кама от ботуша и опря острието й в  брадичката му.

— Ще ме убиеш? След като току-що ме измъкна от там?

Очите й се присвиха срещу лицето му, сякаш виждаха през маската.

— Свърших задачата преди повече от час. Реших да те потърся и чух мъжете да си говорят, че не си се появявал от както ме изпрати до колибата.

Богът прокара уморено пръсти през косата си. Изглеждаше виновно, също както се чувстваше.

— Отнесох се.

Фан Ли стисна дръжката на камата и издиша през зъби. Колебаеше се преди да я свали, но после отпусна ръка и преметна мократа си коса през рамо. Йеомна искаше да я попита още неща, като например защо беше дошла да го спаси от досадните човеци, ала преди да е имал тази възможност Фан Ли се завъртя във вихрушка от вода и коси. Камата й излетя прецизно насочена над реката, посече кичур коса от девойката, която стоеше надалеч от групата с която се бяха карали доскоро, заби се в дървото зад гърба й и запрати въпросите надалеч от ума му.

Йеомна за пръв път осъзна, че е имало още една съпруга, която е стояла и се е взирала в тях до последно. Ако не беше Фан Ли той никога няма да разбере за присъствието й. Странното държание на мис Ли възпламени като отрова всяко нервно окончание по кожата му. Той не познаваше добре човешките черти, но беше сигурен, че това не беше обикновен жест на защита.

— Когато свършиш тук не забравяй да дойдеш и да ми обясниш плана си. — тя навиваше косата си на стегнат кок, отдалечавайки се от брега. Зелените й ириси го фиксираха за последно. — Този път не се бави.