33.1 | 麒麟 Ци Лин

Фан Ли отстъпи предпазливо назад.

— Помислих, че спиш.

— Едва ли ще ми повярваш, но почти никога не спя.

Дъхът й заседна в гърлото. Беше сега или никога. Тя се огледа наоколо за останалите и скъси разстоянието помежду им, заставайки до красивият императорски жребец.

— Говори с мен. — ръката й стисна в юмрук юздите на животното. — Помислих, че ще умреш. След като Ян Ян ме издърпа от водата щях да скоча обратно и да те извадя от там. Бях готова да преплувам цялото дъно докато не те открия. Не ме интересува силата ти. Единственото което искам е да бъдеш искрен с мен.

Откровеността й го хвана неподготвен. Той бавно се изправи на мястото си, гледайки я сякаш бе причудливо създание, което виждаше за пръв път.

— Сигурно мислиш, че се страхувам от теб. — блестящите й очи проникваха в душата му. — Това донякъде е така, но ако ми обясниш какво си... От къде идваш...

— Фан Ли.

— Няма време. — тя протегна колебливо пръсти към него сякаш искаше да го докосне, ала ръката й падна като отсечена. —  Никога не намирам време да говоря с теб. Може би за това си толкова студен към мен. Ти не говориш за себе си и постоянно се движиш с останалите. За пръв път мога да ти кажа какво мисля на саме. Йеомна, аз наистина...

— НОСЯ СЪОБЩЕНИЕ ОТ ДЗЪН СУ, ВЕЛИКИЯТ ИМПЕРАТОР НА ДИНАСТИЯТ СУ! — разнесе се нечий вик.

Самураят изръмжа раздразнено и закри Фан Ли с тялото си. Ръката му изтегли меча от ножницата, разпръсвайки метални искри във въздуха.

Какво в името на Пангу се готвеше да му каже Фан Ли? Дали по някаква възможност късметът отново му се усмихваше и чувствата им бяха взаимни?

Щеше да разбере във всеки момент, стига този натрапник да не бе избрал най-лошото време за да се появи.

— И кого търси твоят велик император? — извика богът с нарастващо недоволство. — Говори бързо и си върви, преди хората ми да са се събудили.

Вестоносецът пристъпи от храстите — беше момче на възраст между седемнадесет и осемнадесет години, мършаво и високо като върба. Жизнените му очи шареха уплашено между Йеомна и краденият кон, сякаш осъзнаваше, че исполинът беше мъж с когото трябваше да внимава.

— Името ми е А-Чан. Служа в двореца на негово величество император Дзън Су. Той ми нареди да ви предам това. — треперейки от страх момчето извади лист хартия от пазвата си. — Наредиха ми да намеря Йео Мра. 

Йеомна не бе чувал това име от цяла вечност. Неканени спомени се опитаха да си проправят път към съзнанието му  но той ги отпъди с махване на ръка сякаш бяха ято досадни мухи и направи жест на момчето да се приближи. Вестоносецът изтича на крачка разстояние преди да протегне длани върху които лежеше писмото с печата.

— Свободен си да си вървиш. — каза Йеомна.

Младежът хапеше долната си устна от притеснение толкова силно, че от нея потече кръв.

— Не бих могъл да го сторя без да загубя главата си. Наредиха ми да донеса отговор или изобщо да не се връщам.

Фан Ли издаде сподавен звук. Йеомна я погледна през рамо и остана изненадан, когато я видя приведена встрани за да прочете какво пише. Той се прокашля неловко и кимна с брадичка по посока на написаното.

— Би ли го прочела на глас?

Тя веднага се отзова на молбата му и пое писмото в ръка. Докато четеше, лицето й пребледня като на мъртвец.

— ,,Императорът кани Йео Мра да се яви в двореца, където ще му предложи щедра сума срещу помощ във войната." — той видя как тя едва се сдържаше да не смачка хартията. — Няма да отидеш, нали? 

Богът спокойно се обърна към момчето:

— Имаш ли мастило и перо?

— Да, разбира се! Вземете.

В средата на голямата му длан перото изглеждаше като декорация. Със свити устни и сбърчени в съсредоточеност вежди, Йеомна се опита да хване перото като някого, който не се готвеше да го използва за първи път — безуспешно.

Фан Ли услужливо се притече на помощ и обръгна топлата му длан със своята, помагайки му да улови перото по правилният начин.

— Кажи ми какво искаш да напишеш.

— ,,Приемам."

— Какво? — лицето й промени в объркване.

— Напиши ,,Приемам.", Фан Ли.

Погледите им се срещнаха за един кратък миг, сетне Фан Ли изпълни нареждането. Красивият й почерк някак пасваше на красивата й външност — Йеомна остана впечатлен от лекотата с която перото се движеше по листа. За пръв път в живота си изпита желанието да се научи да пише на този човешки език, който хората в тази част от света използваха.

— Готово.

— Благодаря ти, мис Ли. — той подаде листа на младият вестоносец и го потупа по рамото. — Върви и кажи, че Йео Мра иска да повишат заплащането ти. Нуждаеш се от топла храна и сън, а не от това да тичаш към всеки опасен мъж при когото императорът те изпрати.

— С какво ще пътувате?

— Вече си имам кон, нали?

Вестоносецът се поклони, както етикетът повеляваше.

— Веднага щом пристигна ще кажа да подготвят наградата.

Докато Йеомна съумее да му върне перото, момчето вече тичаше към лодката с която явно бе прекосил река Шан Дзин — в противен случай нищо не би могло да обясни сухите дрехи с които се бе появил пред двама им.

— Наистина ли ще отидеш? — попита тихо Фан Ли.

— Аха.

Той я погледна от високо, питайки се дали изпитваше притеснение за него. Едно обаче беше сигурно — колкото и да не му се искаше, той със сигурност изпитваше.

— Защо прие?

Той скръсти ръце пред гърдите си.

— Каза, че единственото което искаш е да бъда искрен с теб. Ето защо ще ти кажа, че това са лесно припечелени пари с които да живеем още месеци наред. Уменията ми с меча са много по-добри от тези на повечето войници. Ще отида и ще се върна за нула време. Докато съм в двореца, смятам да преговарям с императора за правата на останалите. Защо това, че преди са били крадци и просяци значи да нямат право на втори шанс? Смятам, че всеки заслужава да се поправи стига да му бъде предоставена възможност.

— Значи за това ги спаси, караше ги да копаят кладенци и да строят жилища. Но как си знаел, че някой ден ще можеш да преговаряш с императора за свободата им? — почуди се тя.

— По един или друг начин щях да проправя пътя си към двореца.

Фан Ли склони глава.

— Планирал си всичко от самото начало.

— Не всичко. Ти не влизаше в плана. — Йеомна извади затъкнатото цвете и й го даде.

Красивите й очи винаги го бяха пленявали по начин, който не би могъл да опише с човешки думи. Боговете го наричаха ,,си-анг" — означаваше приказен феномен, чийто отговор не намираха дори четиримата богове на посоките. За Йеомна Фан Ли беше истински ,,си-анг" — силна като земята, поглъщаща всичко със своята позитивна енергия като пламък, красива като песните на морските вълни и ефирна като вятъра. Не можеше да остави своята ,,си-анг"... не и преди да е научил какво имаше да му сподели тя, преди вестоносецът да ги прекъсне.

— Докато ме няма, той ще се грижи добре за теб. — Йеомна умело яхна коня и го пришпори без предупреждение.

— Кой? За какво говориш?  ЙЕОМНА! ВЪРНИ СЕ И МИ ОТГОВОРИ, ПРОКЛЕТ ДА СИ! — крясъците й събудиха хората в спящите в колибите наблизо, карайки ги да отворят прозорците си и да надникнат с любопитство.

Фан Ли гневно изрита кола, забит в пръстта. След като се върнеше невредим, Йеомна щеше да съжалява, че я бе оставил без отговор. Когато парче от дървото изхвърча във въздуха, ръката на огромна фигура се раздвижи и го улови.

— Позволете ми да се представя. — парчето се разтвори в пространството като облак дим. — Името ми е Ци Лин*.

Ци Лин* — в прево от китайска фонетика означава ,,Кирин". Това е човешкото име с което богът Кирин се представя пред Фан Ли.