33.2| 小姐 Мис

— Кой сте вие?

Какъв беше този мъж и защо не го беше видяла да идва? Кога изобщо беше дошъл, при това толкова тихо и незабелязано промъквайки се зад гърба й?

— Нека кажем, че съм стар познайник на твоят скъп Йеомна.

Фан Ли присви изучаващо очи насреща му. Не й убегне факта, че той каза ,,познайник", а не ,,приятел". Цялата ситуация й харесваше все по-малко с всеки изминал момент.

— Мис Ли, кой е този грозник?

Ян Ян се беше събудил от суматохата и сега стоеше до девойката с кисело изражение.

— Твърди, че е близък на Йеомна.

— Не му вярвам. — отсече детето. — Шиди не ми е разказвал за теб.

Ци Лин се приведе над Ян Ян и свали качулката си. Беше красив мъж с дълга кафява коса и множество златни бижута по врата и ушите си. Тежки гривни се показваха под ръбчетата на ръкавите му.

— А ти си...?

— Ян Ян.

— Що за име е това? — сбърчи вежди непознатият.

— Що за име е Ци Лин? — не му остана длъжно момчето. — Така като гледам, шиди е по-хубав от теб. И от къде се сдоби с тия бижута по себе си? Да не си наемник? Тук имаме много крадци и никой от тях не се кичи с бижута. Да знаеш, че много мразя наемниците — те нямат никаква чест и крадат, убиват и тъпчат хората за удоволствие.

Ци Лин прихна в неконтролируем смях. Фан Ли издърпа Ян Ян зад полите на робата си и застана като майка-орлица срещу този странен и неканен господин.

— Уверявам ви, че присъствието ви е ненужно. Чудесно мога да се защитавам сама. Не знам какво ви е казал Йеомна, но само ще ми пречите. Имам цял куп задачи за които да се погрижа.

Прането трябваше да се прибере и сгъне; обувките, билките и вещите на хората трябваше да се приберат по сандъци, които после да натоварят по каруците. Всички саксии на Йеомна бяха от изключителна важност за него, за това те също следваше да бъдат събрани и опаковани. Фан Ли вече трябваше да се е заела с работа, вместо да стои и обсъжда уменията си по самозащита с този мъж.

— Пленителна жар! — промърмори Ци Лин тихо, сетне заговори по-високо. — Много добре, мис. С удоволствие ще помагам да свършите благополучно със своите задачи.

— Хъх?

— Дори смятам, че детето също трябва да се заеме за работа. — Ци Лин издърпа Ян Ян за ръката и го избута към колибите. — Шу, шу! Върви да сгъваш чаршафи, малка твар.

Фан Ли остана сащисана от видяното. Ян Ян се канеше да каже нещо, когато мъжете започнаха да излизат от спалните си и да търсят прането.

— Върви да си играеш, Ян Ян. Аз ще се погрижа господин Ци Лин да изпълни обещанието си.

Красивият непознат се ухили широко и изпрати момчето с наперена стойка. Когато то вече не беше проблем за плана му, богът Кирин улови Фан Ли през кръста и я притисна към себе си.

— Хайде, мис! Да отидем да съберем прането.

,,Много странно." — помисли си Фан Ли с нарастващо притеснение. "Никога не съм му казвала какви са задачите, които трябва да свърша."

Това означаваше само едно — Ци Лин положително можеше да чете мисли. И това по някаква причина я плашеше повече, от колкото огромният черен мрак, живеещ в Йеомна.

* * *

Един след друг часовете се нижеха бавно и мъчително. Фан Ли се трудеше неумормо и даваше всичко от себе си да свърши по-бързо със задачите, защото това значеше да се отърве от Ци Лин по-скоро, но горещината и влагата от близостта на реката, събрани с липсата на желание от негова страна да изпълни обещанието си и да й помогне само излишно я бавеха. Сякаш целият й късмет я бе напуснал с тръгването на Йеомна. Което, в интерес на истината, беше доста вярно — от както се беше появил в живота й, Фан Ли не бе имала и ден с лош късмет.

— Какво се мъдри в красивата ти главица? — Ци Лин се беше провесил над кладенеца и с обожание я съзерцаваше как пречиства водата.

— О, не зная... — поде с раздразнение Фан Ли. — Може би една мъжка ръка щеше да свърши по-добра работа със забиването на пироните. Но как мога да знам аз, неспособната на подобни усилени действия жена?

Той изцъка с език.

— Никога не съм намирал жените за слаби като Йеомна. Може той да не ти е давал да вършиш усилена работа сама, но аз съм истински мъж и няма да те възпирам да докажеш себе си като независима жена.

Фан Ли извъртя очи. Изобщо не искаше от него да свърши работата, а просто се нуждаеше от някой, който да й подава пироните. Обикновено това щеше да бъде Ян Ян, ако този господин не беше решил да се прави на върл защитник на жените, хвърляйки камъни върху гърба на липсващия в момента Йео.

— Кажете ми като близък на Йеомна, какъв беше той като дете?

Усмивката върху лицето му се смрачи. В ъглите на клепачите му се образуваха бръчки от начина, по който Ци Лин присви очи. Изглеждаше така, сякаш темата за Йеомна го изнервяше.

— Беше зъл. Ужасно дете. Тичаше и чупеше всичко до което се добере с такава наслада, че баща му го заключваше и му забраняваше да излиза с дни.

Девойката спря да кове пироните и повдигна глава с интерес.

— Ами майка му?

Йеомна никога не бе споменавал родителите си. Фан Ли беше започнала да забравя, че той дори има такива.

— Майка му? — ехидна усмивка разтегли устните на Ци Лин. — Нима никога не ти е говорил за нея?

— Не. — по някаква причина този факт я натъжи.

— О! — богът си придаде угрижен вид и тъжно нацупи устна. — Малкото момче в него още не иска да се доверява на никого. Разбирам. Още от дете е такъв... когато не харесва някого се свива в черупката си и страни от него. Така ли е?

Младото момиче стисна дръжката на чука и остатъка от пироните, забивайки острите им връхчета в кожата си.

— Той говори с мен. Просто никога не е ставало на въпрос.

Така ли беше или се заблуждаваше? Нима Ци Лин беше прав? Дали Йеомна изобщо таеше добри намерения спрямо нея или просто я виждаше като помощник в начинанието си да спаси бедните крадци от Гуан Ай?

— Виждам, че го познаваш добре. — очите на Ци Лин засияха. — Искаш ли да ти направя чай?

Въпросът му беше повече от очевиден начин да смени темата, за това Фан Ли не отвърна нищо и поднови коването на пироните.

— Моля те, Фан Ли! Позволи ми да се погрижа за теб. — провикна се мъжът от края на кладенеца.

— Не... — Удар. — ... ми... — Удар. —...трябва... — Удар. — ...помощта ти!

Ръката й се вдигна и попи потта от челото. Фан Ли доволно огледа закованият плат за филтриране на водата, сетне започна да се изтегля по въжето. Когато се показа на повърхността и приседна върху загретите от слънцето камъни, Ци Лин се премести зад нея и напълно неочаквано поде инициативата да разтрие раменете й.

— Много си напрегната. — пръстите му бяха топли. Твърде топли. — Отпусни се.

Защо гласът му бе започнал да става толкова дълбок? Девойката направи опит да се отскубне от хватката му, но мъжът отри брадичка в челото й, карайки я да замръзне насред движението.

— Ухаеш на лилии. Знаеш ли, че лилиите са най-трудните за угаждане цветя? Никога не знаят, че единственото от което имат нужда е просто малко вода.

— Само един лишен от всякакви градинарски умения човек би могъл да каже, че лилиите са най-трудните за отглеждане цветя. Опитът ви за ухажване е нелеп и нежелан. Моля ви, стойте на страна от мен! — тя избута ръцете му далеч от себе си и побърза да се отправи към останалите.

Да остава насаме с Ци Лин вече беше битка на търпение и вътрешен мир, каквито тя не притежаваше.

— Почакайте! Мис Ли! — Ци Лин я настигна и също както сутринта, си позволи да обгърне собственически кръста й с ръка. — Никога жена не се е държала толкова безпристрастно спрямо вниманието ми върху себе си. Да не би да ти е направена магия?

— Какво? — ахна обидено девойката.

— Има талисмани, които...

— Не ми е направена никаква магия! — тросна се Фан Ли. — Не виждате ли, че имам работа? Цял ден ходите след мен и слагате ръцете си уж по невнимание по тялото ми. Предлагахте ми ликьор, чай, риба, бучки захар и шиш, сякаш съм някоя изнежена женска, която се впечатлява от храна. Реших да замълча на досадните ви въпроси за това какви платове обичам да нося, дали бельото ми не ме стяга или краката ми се нуждаят от масаж, но вече е късен следобед и вие продължавате да дишате във врата ми след всичката липса на ответен отговор от моя страна!

— Някои жени обичат да се правят на недостъпни. — ръката му я стисна по-силно, а лицето му се приведе към нейното. — Обичам приключението от гонитбата повече от пълната отдаденост, мис Ли. Няма да спра докато не ви спечеля.

Девойката изръмжа от безсилие и го изблъска в гърдите. Ако само кинжалът й беше тук, щеше да го заплаши толкова хубаво, че щеше да чисти доброволно съдовете след вечеря.

— Искам да ме оставите на мира, или кълна се, ще пострадате.

За нейн ужас лицето му грейна възхитено при тези думи.

— Чудесно! Чудесно! Бийте се, мис Ли! Драскайте и удряйте по мен колкото си искате. Това само ме привлича повече.

Фан Ли паникьосано затърси оръжие под дрехите си с което да се защити. Ци Лин пристъпваше в нейна посока и тя не можеше да понесе поредният му опит да се вмъкне под дрехите й. Когато приближи достатъчно го настъпи с цялата си сила по крака и хукна към колибата си, където се сви под завивките. Следващите два дни прекара вътре преструвайки се на болна пред останалите. Трябваше да страни от Ци Лин докато Йеомна се върнеше, а после всички щяха да заминат и този плашещ мъж щеше да си тръгне там, от където се беше появил.