30 | 神 Бог

- Богът на разрухата и отмъщението, син на богът Дракон и проклет трън в задника, принц Йеомна е тук? - богът Кирин завъртя чашата си с черешов сок чрез лениво движение. За огромно съжаление на всички богове, алкохол в Небесният дворец нямаше. - Какво те води обратно в това гнездо на оси, което ти така неотдавна напусна?

Йеомна стоеше на перваза на терасата, облегнал гръб върху белия мрамор. Широките му рамене превземаха големите пространства в човешкият свят където и да отидеше, но дори в света на боговете, където залите бяха десет пъти по-големи от всеки имперски двор по света, синът на отдавна покойният бог Дракон представляваше една висока сянка мрак. Всеки бог беше впечатляваща планина от два метра, при това този ръст беше смехотворен в Небесният дворец и се срещаше единствено у служителите в библиотеката. Тук, където боговете можеха да разтоварят от тежкият ден в своята истинска форма, ,,самураят", както бе избрал хората да го наричат, беше заплашителна фигура с ръст граничещ с този на първите богове.

- Върнах се, защото трябва да обсъдя нещо.

- И защо не го обсъдиш със скъпите ти човеци? - Киринът му отправи студен и преценяващ поглед, сетне изцъка недоволно с език. - Същият си като баща си. Срамувам се да те погледна, спомняйки си миналото. Само като се замисля какъв потенциал бива пропилян и искам да те забия с кол за стените на палата на Пангу.

Йеомна се усмихна.

- Прав си. С мен на входа палатът ще бъде истинско бижу.

Старият му приятел надигна чашата и пресуши напитката до дъно. Щом я пусна, магическата му енергия се завъртя около дръжката на каната, пълнейки с чашата още сок. Йеомна присви очи с килната встрани глава - богът Кирин винаги играеше своеволно с правомощията си над своите слуги, карайки ги да вършат всевъзможни неща, задоволяващи фантазиите му. За Йеомна тези моменти бяха миг от вечността които не носеха никаква наслада със себе си. Те бяха коварни насекоми, които жужаха в ума на човек лишен от всякаква цел в живота. Точно като богът Кирин.

Когато бяха още млади, двамата бяха неразделни. Киринът с удоволствие следваше Йеомна в Небесният дворец и се впускаше заедно с него в среднощни приключения дори към палата на Пангу. Взаимоотношенията им бяха най-близкото до човешко приятелство, каквото можеше да бъде видяно между двама богове. Когато Йеомна порасна обаче, проблемите които донесе смъртта на богът Дракон се изсипаха накуп върху него. Принцът беше едва навлязъл в света на политиката между световете, когато за пръв път почувства омразата и отвращението. Те бяха грехове, които прояждаха дори душите на извисените богове в небесата, и пряко влияеха на всяко действие, с което той се наемеше. Било то подредба на писма или приятелска битка за разгрявка, всяка негова стъпка биваше разглеждана като възможност за предателство, или по-лошо - покушение.

Боговете се страхуваха.

Това беше основна причина, но имаше и още. Малко по-късно Йеомна разбра, че след смъртта на баща си, той вече официално има позицията на бог. Неговата сила растеше, а с нея и завистта на останалите. През събранията повреме на Парадите на светлината той виждаше блясъкът на злост в очите им и предвкусваше натрапчивия вкус от жаждата за още. Неведнъж беше намирал талисмани за открадване на силата сред вещите си, но никой не му повярва, когато докладва на великия съвет. Тогава, пораснал и осъзнал позицията си в мрежата от интриги, бе разбрал веднъж за винаги, че няма никой, на когото да може да се довери.

За това бе взел най-трудното решение в живота си - да напусне Небесният дворец на безсмъртието и да намери червената нишка на живота, свързваща го с неговата светла половина. Като роден от абсолютен мрак, той трябваше да открие невъзможното - най-чистата душа съществувала някога. Така беше започнало неговото търсене. Месеци наред беше бродил през пустини, прекосявал реки и посичал гори, търсейки човек толкова чист, че да няма дори капка Ин в душата си.

За Небесният дворец това се равняваше на измяна. Прекрачвайки едничкото правило да не се месят в живота на хората, Йеомна беше станал изменник на собствената си раса. Като единствената след него с умението да минава през портала, естествено беше да изпратят Ама да го залови. Ако през всички месеци не се беше крил, заобикалян от цветя които умираха повреме на кратките мигове в които сънят надделяваше, отдавна щяха да са го заловили и убили. Животът му се бе превърнал в кошмар. Докато беше буден, винаги стоеше на щрек за опасности - дори секунда невнимание можеше да коства животите на хиляди невинни, стига да не успееше да овладее силата, течаща във вените си.

Със сънищата беше по-лошо - там виждаше кълбото на вечността от Ин и Ян и своето създаване, принуден да гледа как баща му бива покварен от човешка алчност. Ако това никога не се беше случило, Йеомна никога нямаше да се роди и сега нямаше да търси своята половина, която да укроти звяра, живеещ вътре в него. Онова гладно чудовище от черен прах, което искаше да пирува, пирува и пирува до края на вечността и отвъд него с душите на хората.

- Не - Йеомна се оттласна от мястото си и избута завесата, разкривайки божествената си форма. - Не мога да го обсъдя със скъпите си човеци.

- О? - Киринът се изтегна удобно на мястото си. - Интересно. Тогава какво би те довело при мен?

- Това.

Очите на Кирина бавно се разшириха, докато белият цвят не изчезна и от устата му не потече слюнка. Огромната му ръка се вдигна за да обърше лицето, уверявайки го, че не сънува. После острите му зъби се разтвориха в лакома усмивка и дългите нокти на върха на всеки пръст потропаха нетърпеливо по масата. Той извика развеселено и разпери ръце за приветстваща прегръдка:

- НОСИШ МИ ЛИКЬОР?

- НОСЯ НИ ЛИКЬОР!

- АХХХ, КОЛКО МИ ЛИПСВАШЕ! ЕЛА, ЕЛА, НЕКА ГОВОРИМ! РАЗКАЗВАЙ, КАК Е В ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ? - смееше се Киринът.

- ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО ВРЕМЕ МИ ОТНЕ ДА ГО НАПРАВЯ? - Йеомна се хвърли върху тежките възглавници до него със смях и двамата започнаха да наливат от бъчвата с ликьор. - Ейййй такива големи ниви с ориз съм прекосил да изровя съставките! Слушай, толкова много имам да ти разказвам!

Часове по-късно, в стаята още се носеше смях и парлив мирис на алкохол. Голи слугини с дълги коси лежаха около голямото легло с балдахин, захласнати по силните богове пред себе си. Удряха се чаши, звънтяха бижута и музика изпълваше залата. Белокоса девойка с джън* свиреше динамична мелодия, докато Йеомна обясняваше през смях на своя стар приятел за случилото се на земята.

За един кратък миг, живота се бе върнал към предишното си спокойно, весело и така безотговорно състояние, по което черното сърце на Йеомна си спомняше с умиление.

Докато говореше разпалено за своите премеждия, богът Кирин забеляза, че в историята на Йеомна се появява многократно красива девица с черни коси. Страстна и умна. Йеомна бил погълнат от присъствието й още в първият миг в който я видял.

,,Фан Ли... какво хубаво име." - помисли си Киринът разсеяно. А после на устните му узря хищна усмивка. ,,Умна, красива и страстна. Перфектна за моя жена."

- ... ха-ха, и после онзи малък досадник Ян Ян издърпа панделката на онази роба! Представяш ли си? Човешко дете с такава смелост!

Приятелят му бавно надигна чашата си, и гледайки го изучаващо над ръба й, рече с примамлива гальовност:

- Наистина, какъв кошмар. Разкажи ми още!

A/N Sant Anel: Какво е мнението ви за развоя на предстоящите събития? Какви са вашите предположения?