Откакто се бях събудила се взирах в спящия ловец на леглото си от другият край на стаята. Краката ми бяха отпуснати и кръстосани при глезените, а палецът и показалецът придържаха натежалата ми глава. Чувствах се изцедена. Страхувах се да отида до банята и да се погледна в огледалото. Слънцето или беше започнало да залязва, или тепърва изгрязваше. Вече губех представа за времето от постоянното действие, което представляваше живота ми. От турист се бях превърнала в беглец, когото всички по една или друга причина искаха за себе си. Отдавна ми беше писнало да бягам, но ето на, стоях като статуя насред стая в мръсният мотел Claudiu, питаща окото на Анис на кого мога да се доверя, вместо да узная как да спася Сандлър.

Може би бях утрепка. Никому ненужна твар която притежава глупава велика дарба, за която всеки ламтеше. Може би трябваше да попитам рубина как да се отърва от тази орис, вместо да спасявам собственият си задник. Макар че беше време да призная, че харесвам Арон. Чувствата ми към него никога не са били приятелски или единствено като към съюзник. Ако трябваше да бъда напълно искрена със себе си, на моменти дори не го бях възприемала за съюзник, а каъо неутрален играч, който не желае да му стъжнявам синхронизнирания по план живот.

Издишах дълбоко, увивайки кичур бяла коса около пръста си. Преминах през Answang,  Анис, Рафаел, Тезеус и няколко гаргойла, а все още в очите на всички бях малката неудачница, която забърква каши една след друга, без да постига никакъв успех. Какво трябваше да сторя, че хората да спрат да ме взимат за жертва? Трябваше ли да изглеждам по-зряла, за да започнат другите да ме приемат насериозно?

Изправих се и оставих рубина обратно върху седалката на стола, където го бе оставил снощи Арон. Отворих вратата на банята, бръкнах в шкафа за принадлежности и извадих металната ножица. Улових половината от косата си през рамо и прокарах остриетата над пръстите си. Белите кичури се разделиха като река, посечена от магическа стена и новите, много по-къси лунни кичури погалиха брадичката ми. Когато всичко беше готово избутах отрязаната коса в коша за боклук до мивката и поднесох пръстите си под течащата вода за да отмия по-късите косъмчета. Насладих се на начина, по който белите нишките галеха скулите ми и се бръсваха в брадичката, сетне севърнах обратно в стаята и разгънах салфетката до подноса с вино, вероятно останала от миналият обитател на стаята. Протегнах се за молива, който бях откраднала от рецепцията в деня, в който пристигнах и написах кратко съобщение:

" Излизам за някои дребни покупки. Ще се върна скоро.

— К. "

Тъй като пистолета ми беше останал в колибата на Анис заедно с всичките ми дрехи, тръгнах единствено по бялата памучна тениска на Арон. Изчаках езичето на бравата да изщрака, промъкнах се на пръсти до стаята на долният етаж и се ослушах на вратата. Чуваше се силна течаща вода идваща откъм банята. Оставих на светещите електрични заряди от пръстите ми да се понесат през ключалката, свих пръсти за да завъртя ключа от вътрешната страна и се ухилих самодоволно, когато вратата се отвори сама. Бързо огледах стаята за дрехи. Вече знаех, че в нея е отседнала жена на около тридесет — все пак стаята й беше точно под моята, а аз имах много свободно време, което прекарах в тишина. Тихо отворих гардероба, измъкнах закачалката с черна риза която беше най-близо и грабнах чифт тъмносини дънки. Възможно най-бързо се напъхах в дрехите, затворих вратата на шкафа и заключих стаята.

Измъкнах рубина който държах между зъбите си през цялото време и го напъхах в десния си заден джоб.

* * *

Откакто бях напуснала мотела минавайки крадешком на колене пред рецепцията, се бях натъкнала на двама добри съмаряни. И двамата мои събратя Новородени вампири. Единият беше толкова добър да ми даде портфейла заедно с дебитната карта и шофьорската си книжка, а другият — прекрасен ловджийски нож с дръжка от елен, който сега се полюшваше в такт с музиката в колата. Подсвирквах си мелодията "I stand alone" на Godsmack, докато подавах бензин на возилото и потупвах с пръсти по волана. Веднага след като посетих супермаркета на няколко преки от хотеюа се отбих през гората, където зарових рубина. Знаех, че Арон щеше да разбере къде е заровен, ако не го бях приспала с отвратата, което беше и основната причина да жертвам онзи кичур коса за заклинанието, след това да използвам окото на Анис съвсем сама. Нямаше никакъв шибан начин да го оставя да умре от желанието да си спомни баща си, особено сега,  след като знаех колко болка беше коствало на Илона за да го измъкне от замъка.

След като приключих работата със заравянето, захвърлих лопатата на дъното на Ураш и се върнах обратно до волвото на Дамиан И. Андрес според името написано на шофьорската книжка в джоба ми. Подкарах към друг бар за който бях чела в картите на града, където си поръчах голяма, студена халба бира на която имах голямото желание да се насладя, но появата на познато лице прекрачило прага на заведението съсипа с гръм и трясък всичките ми планове.

— По дяволите! — измърморих под нос и се завъртях на стола, закривайки лицето си зад яката на с новото си кожено яке.

Човек вече не може да изпие една чаша бира на спокойствие! — възнегодувах наум.

Потропах с пръсти по бара, внимателно проследявайки траекторията на движение на великият повелител от Хекат. Беше същият гнусен тип с всякаква липса на вкус откъм стил, с когото двамата с  Прометей бяхме разговаряли на гала вечерята в двореца на Рафаел. Бавно прокарах език по вътрешността на устните си, все по-раздразнена на късмета ми. Така или иначе бяха пратени по петите ми, защо не можеше да дойдат около половин час по-късно, след като си изпия бирата?

Въздъхнах разочаровано и огледах с копнеж гъстата бяла пелена върху запотената жълтеникавокафява течност. На няколко стола от мен по протежение на бара французинът от гала вечерята си поръча кафе. Барманът спря насред движението преди да е поел парите които вампирът остави и огледа бавно придружителите му — трима високи велики повелители с френски шалчета и кашмирени палта.

— Момци... — заговори  барманът на английски със силен акцент. — Вий сте в бар! Какво кафе, тук само алкохол!

Клиентите започнаха да извъртат глава към чужденците. Вампирът начело се усмихна вежливо и извади още пари.

—  Не забравяй, че аз съм клиент, non?  Искаш ли тези пари или не?

С периферното си зрение долових как барманът изкривява лице в погнуса, но все пак прие парите.

— Отличен избор, mon ami! — похвали го вампирът и свали кожените си ръкавици, докато нареждаше заповеди на своите приятели.

Изскърцах със зъби. Ако повиках сега бармана, цялото внимание на великите повелители щеше да се стовари върху мен. Щяха да хвърчат лайна насред бара и вероятно щяха да бъдат засегнати невдинни, ако не премислях добре какво правя. Стиснах устни в права линия и все пак отпих глътка от бирата си, за да не изглеждам толкова напрегната, колкото се чувствах.

И ето, че лайната започнаха да се сипят, правейки вкуса на бирата ми като пикня докато се стичаше по гърлото ми.

— Мадмоазел, мястото свободно ли е?

Изпъшках. Дотук с финеса.

— Сядай. — казах без да се обръщам.

— Неприлично е да се зъбите на учтив непознат. — подразни ме вампирът. — Казвам се Франсоа, а вие?

Измъкнах ножа от вътрешния джоб на якето си и се обърнах, надявайки най-чаровната усмивка на която бях способна, докато върхът на острието се притискаше към слабините на великият повелител.

— Катлин.

Очите на вампира се присвиха до тънки цепки. Двамата му другари ни подслушваха, замръзнали по местата си.

— Какво ще кажеш да излезем отвън Франсоа?

Вампирът наведе глава и кимна на останалите. Цялата група от велики повелители се изправи едновременно.

— Ей, вие с шачетата! Къде си мислите, че отивате? — извика барманът. — Зарад вас правя кафе!

Думите му звучаха толкова смешно, че ако не се намирах в толкова шибана ситуация вече щях да лежа на пода от смях.

— Задето ти изгубихме времето. — плъзнах няколко банкноти по полирания бар. — Изпий бирата вместо мен старче! — кимнах леко и поведох четиримата велики повелители далеч от тук.

* * *

— И така френски момчета, вашето татенце ви е пуснало да душите за мен? — опрях гръб на волвото, подхвърляйки ножа в ръка. — Ти! — посочих онзи, когото бях виждала преди. — Теб те помня. Беше на гала вечерята преди няколко дни.

Великият повелител се поклони изискано и напъха ръце в ужасните си кожени си ръкавици.

—  Тъй вярно, госпожице Дебъро. — той плъзна мазният си поглед по тялото ми също както беше направил и миналия път. — Какво сте сторили на косата си? Изглежда много шик.

Задавих се. Насочих върха на острието към главата му, цъкайки с език.

— Достатъчно вежливости! След като нацелихте идеалният момент за появата си, лишавайки ме от удоволствието на добрият страх хмел и пускайки жалките си френски ласкателства, е време за разплата. 

Франсоа превъртя каскета си между пръстите.

— Рафаел ни забрани да те нараняваме, освен, ако не стане крайно наложително.

Усмихнах се. С едно не толкова добре преценено мятане забих ножа в корема му.

— Но моля, настоявам!

Материализирах се между четирима им, забивайки пета в коляното на един от другите трима. Измъкнах ножа от корема на Франсоа, забих дръжката в хубавичкото му око и разсякох гърдите на вампирът с лош вкус за дрехи, посмял да нарече новата ми прическа шик. Силно круше ме лиши въздух, но вече бях започнала да свиквам на подобни атаки и само изсъсках, поваляйки големият повелител на земята. Токата на обувката ми разби носа му и натроши скулите с резки, отчетливи хрупания, докато друг от великите повелите ме улавяше през кръста. Извих крак назад и смазах мъжествеността му, наръгвайки врата му с ножа. Един от пияниците в бара излезе да пикае в храстите и се стъписа на кръвопролитието, разиграло се пред очите му.

Използвах заклинание за спиране на времето, изпсувах на новият кичур коса който изгубих и се втурнах към колата, изваждайки пожарогасителя. Повалих тримата прави повелители със засилка и целувка от сттана на студената бутилка с  течност за потушаване на пожари, извъртях пияницата за яката и го приспах с удар в стената. Когато само минута по-късно времето отново върна своя ход скочих на шофьорското място и запалих двигателя.

— Чао, момчета! — помахах през прозореца, оставяйки ги да се вайкат върху асфалта на паркинга.

Само дето още не можех да се изправя срещу Арон и подкарах през града, търсейки друг Новороден вампир, чието хранене да прекъсна. Наречете ме страхливка, но да ловуваш беше много по-безопасно от това да се изправиш срещу бесният син на Дракула.