Свита на кълбо върху грубата слама наблюдавах как жребецът в ограждението до мен пръхти отегчено и потрепва с уши.

Какво красиво животно с ужасната съдба на затворник, помислих със съчувствие.

Такова великолепно създание беше родено да тича свободно по ливадите докато вятърът вее черната му грива и копитата му препускат през пасищата, а не да стои затворено тук, където зависеше от човешката милост. Въздъхнах и притиснах рубина между пръстите си, чувствайки се не по-различно от красивият жребец. Нямах нищо освен дрехите на гърба си, нямах приятели, които да ме подкрепят, нито оръжия, с които да се защитавам. Бяхме само аз, мълнията която плашеше мен самата и дорестият кон на който със сигурност започаше да му дотяга присъствието ми.

Топлината излъчвана от кожата ми беше стоплила диаманта, но халката от чисто злато върху която беше прикрепен оставаше все така студена, напомняйки за страховитият си притежател. Откато се бях приземила върху сеното се ослушвах за всеки звук, в очакване Рафаел да се материализира зад мен и да отсече главата ми, задето бях посмяла да открадна от него. Продължавах да се взирам в малкото червено парче камък, сякаш то можеше да даде отговор на всичките ми въпроси.

Сълзите ми бързо бяха пресъхнали, оставяйки ме да се взирам самотно в кованите дъски, представляващи тавана на конюшнята. Нямах представа къде се намирам, но бях благодарна, че никой не ме беше видял в момента, в който се бях материализирала — хленчеща малка наивница, доверила се на някого, който никога не би се доверил на нея. През пролуките от заковани една върху друга дъски се виждаше гъста гора, през чиито клони едва успявах да съзра слънцето, но то беше там, наблюдавайки действията ми при всяка крачка като неприличен съсед-воайор.

Трябва да се намирам близо до замъка. Телепортацията отне твърде малко време, а и навън слънцето почти не се е преместило на небосвода.

Само при спомена за несигурността в гласа на ловеца потръпвах. Сякаш изобщо бих помислила за това да бъда шпионин. Рафаел беше ужасяващ и всичко останало, но Арон е една скала от мускули, за която бях сигурна, че знае как да убие човек по всеки начин, съществувал някога в историята — факт, който не може да бъде пренебрегнат.

"Ти си моя Катлин."

Човек, който заявява подобно нещо не се съмнява в другарката си. Той е готов да й се довери, да я прегърне и утеши за всички ужасни преживявания, през които е минала, а не да я чука до припадък и после да подхожда със съмнение към думите й в нейно отсъствие.

Завъртях се леко настрани, превъртайки кървавочервеният рубин между пръстите си. Какво можех да направя, че да спася семейството си, преди да е станало твърде късно? Какво можех да дам на Анис, че да я откажа от тази мисия? Знаех, че вещицата ме иска мъртва, задето препречвах пътя й към ловеца, но сега, когато между нас стоеше съмнение, което не можех да преглътна, може би щях да успея да я убедя някак. Рубинът попадна под меката слънчева светлина и превърна парче от картината пред очите ми в кърваво петно. Затворих едното си око, взирайки се през стъклото с ромбовидна форма, когато жребецът изцвили отново. И ей така изведнъж ме осени идея.

Скочих на крака подхвърляйки рубина в длан, докато планът се заформяше в ума ми. Беше рисковано. Глупаво. Необмислено и пробързано. Ала можех ли да стоя и да гледам как часовете изтичат докато още дишах и можех да променя нещо? Бях виновна за достатъчно проблеми. Трябваше да понеса последствията и да не замесвам никого повече. Като беше казала Делая, "така е най-добре". Ухилих се срещу муцуната на животното. Не знаех дали си въобразявам или беше истина, но очите му сякаш му се разшириха от зловещото изражение върху лицето ми.

— Двамата с теб отиваме на малко приключение!

Ръката ми улови седлото закачено на стената. Поставих го върху гърба на черния жребец, затегнах юздите и си поех дъх, преди да се прехвърля отгоре му. Конят изцвили ниско и заплашително, местейки се неспокойно. Приведох се напред и погалих нежно мускулестата му муцуна.

— Шшт, красавецо! Обещавам през малкото ни приключение да се грижа за теб като очите си.

Животното ме погледна странично. Изглеждаше така, сякаш е скептично настроен и нямаше как да не го опрелича на мрачният ловец. Реших да му дам името Даркнес.

Изпробвах коланите, залюлявайки се назад, но седлото стоеше здраво прикрепено на мястото си, правейки усмивката ми още по-широка. Сигурно бях луда, задето изпитвах такова вълнение, но най-сетне правех нещо сама и чувството беше толкова освобождаващо. Изобщо не ме интересуваше дали щях да се измъкна жива, стига да успеех да направя поне едно от нещата, които представляваха новата ми цел.

Даркнес пристъпи нетърпеливо напред, сякаш усещаше и споделяше вълнението ми. Ръката ми стисна юздите, докато от другата мълнията ми озари цялата конюшня, карайки останалите коне да започнат да издават уплашени звуци.

— Да се позабавляваме! — облизах устни и запратих мулнията към вратата на ограждението, задържащо Даркнес в малкия му затвор.

Вратата се откъсна от пантите и полетя във въздуха, удряйки се в тази отстреща. Даркнес се изправи на задните си крака, и се понесе напред с бързината на стрела, изтреляна от тетивата на умел стрелец. Извиках електричеството в тялото си, образувайки нов пръщящ сноп светкавици в ръка и я насочих към чувалите със сено, запалвайки импровизираният хамбар. Даркнес изпръхтя и замята опашка, подплашен от огъня.

— Спокойно красавецо, спокойно! — прошепнах успокоително, увладявайки юздите.

Трета мълния покоси конюшнята, събаряйки всички врати, придържащи останалите коне в килиите им. Зъбите ми се удължиха при миризмата на обгоряло, карайки ме да изръмжа диво. Свирепото създание, което живееше в тялото ми след транформацията пое контрола над тялото ми. То искаше възмездие за Рин и наказание за Рафаел, искаше смърт за всички, които искаха да превърнат човечеството в роби и най-вече искаше Анис, разполовена от мълнията ми.

— Дий! Дий!

Конете подскачаха от ужас и голеха зъбите си, цвилещи уплашено. Двамата с Даркнес разбихме вратата на конюшната, показвайки изхода на останалите жребци. Водени от инстинкта си за самосъхранение, животните затропаха с копита подире ни, цяло стадо от дорести петнисти жребци порещи вятъра. От къщата до която беше построена конюшнята излезе мъж с пушка. Стопанинът им зяпна при вида на пожара и бягащите коне.

Жребците хукнаха напосоки, свободни и диви като стихийно бедствие. Прескачаха огражденията на двора, тъпчейки снега с гръмовен тътен. Косата ми избледня, завихри се и вятъра се усили, понасяйки мириса на азот и задаваща се буря. Пръстите ми побеляха от искрите, които плъзнаха под кожата ми. Истинска жива плетеница от руни, способни да отнемат човешки живот с едно единствено докосване.

— Напред! — изревах.

Даркнес прелетя над ограждението с останалите коне, когато от небето се посипаха първите тежки, леденостудени капки. Снегът заприлича на мишена, поразена от куршуми и шрапнели, едва удържайки на водата, лееща се от небето. Облаците се сблъскаха едни с други, образувайки гръмовна пълзяща светкавица, която закри слънцето и постави началото на най-голямата глупост, която някога бях правила, съобщавайки местоположението си за всеки вампир, който знаеше за способностите ми.

Щях да убия всеки, който се изпречеше на пътя ми. Вече знаех какво представлява играта и фигурата ми рязко направи нова, неочаквана за опонентите ми маневра.

Бях се крила достатъчно.

* * *

Седнах на бара и ударих по масата, оставяйки рублите пред очите на бармана.

— Bere!
["Бира!" — рум.прев.]

Мъжът усука мустака си и прие парите, отдалечи се и отиде да налее голяма халба студена бира. След минута я стовари пред мен, разплисквайки част от течността по мръсната повърхност. Свалих кожените си ръкавици и обгърнах чашата с пръсти, поднасяйки я към устните си.

— Nu te-am mai văzut. — каза мъжки глас отляво, карайки ме да оставя бавно халбата и да се извърна по посока на румънеца.
["Не съм те виждал тук преди." — рум.прев.]

Очите ми пробягаха по мургавото му лице и спластена брада, сетне през белезите от куршум върху кожата на врата му. Изтрих уста с опакото на ръката си и се подсмихнах.
Бяха изминали осем часа откакто бях използвала заклинанието за телепортация, за да се махна от замъка Пойнери. Можех само да се надявам, че за Анис телепортацията от Франция до Румъния отнемаше също толкова много часове, колкото беше отнело на мен. Тя още искаше другите да мислят, че служи на ловеца и ако искаше да запази представата за покорна вещица, служеща на своя дългогодишен господар, то значи тя беше някъде наблизо. Именно това беше планът — да попадна на друг вампир, да разпитам за колибата на Black Annis и да й предложа сделка, на която да не може да откаже.

След като двамата с Даркнес бяхме прекосили половината корито на Ураш, придържайки се по линията на гората и западния фронт, а бурята вилнееше и тресеше земята под краката ни, бяхме стигнали до другия край на града. Там открихме и първият бар, в който влязох. Мократа ми коса и освирепял поглед успя да уплаши и смути всички клиенти, но някак успях да привлека вниманието на един мъж, който беше достатъчно глупав да се върже на номера ми с намигването и да ме последва зад бара.

Приспах пияницата с елекрически удар и взех портфейла му, както и големият мръсен шал, който носеше около врата си. Покрих главата си с шала, прибрах парите в задния си джоб и пребърках джобовете му, натъквайки се на красив швейцарски нож. Прегледах внимателно зъбите му, но беше човек, затова го оставих на дъжда в студената кал, докато двамата с Даркнес се впуснахме в търсене на друг бар. Малко флирт и красиви думи на чужд език с бармана и час по-късно имах запас от малък речник на румънски, написан на ръката си, който сега погледнах само за да се подсигуря, че в него не присъства "Nu te-am mai văzut ". Ето защо продължих да поддържам вида си мистериозен, надявайки се мъжът да бъде привлечен и някак да се окажеше вампир.

— Un străin?
["Чужденка?" — рум.прев.]

Погледнах към обрисуваната си с мастило ръка, стиснала халбата с бира. През стъклото намерих думата и превода й, макар вече да я бях чувала преди и да знаех какво значи. От пристигането ни на летището двете със Сандлър постоянно се бяхме сблъсквали с нея.

— Poate. — опитах се да извия езика си по репетираният начин, за да извадя най-доброто от ръмънката в себе си.
[ "Може би." — рум.прев.]

Мъжът изхъмка, сетне се оригна пияно, почти заспивайки върху бара. Извъртях очи и въздъхнах скришом, скрита от шала около врата си. Това лутане с надеждата да открия вампир, който да ми каже къде да намеря колибата на Анис започваше да се превръща в кошмар. Слънцето почти се беше скрило зад хоризонта, катайки косъмчетата по врата ми да настръхват. Живота на семейството ми зависеше от тази самоубийствена мисия. Не можех да се откажа.

Бях готова да се обърна към вътрешността на бара, за да огледам периметъра за съмнителни типове с остри кучешки зъби, когато пияницата се ухили и се олюля опасно близо до лицето ми, показвайки вампирските си зъби.

Бинго.

— Vrei să vii cu mine?
["Искаш ли да излезем отвън?" — рум.прев.]

Пияният вампир облиза устни и плъзна перверзен поглед по тялото ми. Едва ли можеше да види много през крадените дрехи, с които се бях сдобила във втория бар от една надрусана групарка, която открих в тоалетните, но това не го спря да мисли, че днес е щастливият му ден.

— Nu contează... — вампирът притвори очи и щеше да се свлече върху ми, ако не бях опряла ръка в гърдите му. — ...să vină unde spui.  — измъмли.
[ "Нямам нищо против да дойда където пожелаеш." — рум.прев.]

Стиснах устни в права линия и прехвърлих възможностите си наум. Изглеждае толкова опоен от алкохола, че се съмявах дори всевишния да можеше да го накара да се събуди, но се нуждаех от опътване и тази генетична грешка на човешко ДНК можеше да се окаже моя шанс.

— Ridică-te!
["Ставай!" — рум.прев.]

— Vă rog? — подвикна щом се събужди от кратката си дрямка върху ръката ми
["Какво?" — рум.прев.]

Явно беше забравил къде се намира, защото премига и първоначално изглежда не ме позна.

— Ridică-te! Vu vrei să te distrezi? — попитах.
[ "Ставай! Не искаш ли да се позабавляваме?" — рум.прев.]

Пияницата се поокопити и се опря на бара, ухилвайки ми се надменно.

— Ești o curvă! — облиза устни. — Imi place de tine.
[ "Каква мръсница! Харесваш ми." — рум. прев.]

Не знаех какво значат думите му, но си отдъхнах леко когато го видях как остави няколко рубли върху бара и сам се изправи на крака. Значи все пак не беше чак толкова пиян и нямаше да се налага да го мъкна навън. Сега, когато беше прав и леко зигзакообразно криволичеше към изхода, успях да видя колко висок е всъщност. Никога нямаше да успея да вдигна този вампир без чужда помощ, а това щеше да означава, че усилията ми да го изкуша да пожелае да прави секс с мен са били напразни. Затворих вратата зад гърба си и го последвах на хапещия студ и силен вятър. Дъждът се виеше на посоки, носен от силните повеи. Косата ми отново се намокри и полепна по лицето, а дрехите ми съвсем наподобиха мокър парцал. Вампирът вървеше наперено пред мен, колкото му позволяваха трите промила в чуждата кръв с която се беше нахранил. Късата му черна коса се сплеска и заприлича на четина. Чертите на лицето му да изпъкнаха. Намръщих се леко на странното усещане, завладяло тялото ми. Бях го виждала и преди, но къде?

Вампирът се промуши между задната стена на бара и външната еко тоалетна, подпирайки се на зида.
Пристъпих в тясното пространство до него. Очите ни се срещнаха. Дъхът му се учести и платът на панталона му се изду. Не беше красавец, но имаше привлекателни, остри черти. Квадратната му челюст и голяма долна устна го правеха едновременно интригуващ и отблъскващ. Беше изключително едър тип. От онези, които дават по телевизията разярено да рушат стени с юмруци, само защото могат да го направят.

— Vreau să mă suflă.
[ "Искам да ми духаш." — рум.прев.]

Погледнах към ръката на която бях написала различни вулгарни предложения и кимнах, повдигайки вежди.

— Страхотен избор! — похвалих го с явен сарказъм на родни си език, изваждайки ножа от ръкава си. — Обаче виждаш ли, проблемът е там, че малко бързам.