Глава шестнадесета
Чакането се оказа също толкова изтощително, колкото и прекалената активност. Блейк просто не можеше да събере цялата си енергия и да я затвори в тази спалня, колкото и голяма да беше тя. Краката му се умориха да правят отсечки по килима, а съзнанието му прехвърляше налудничеви идеи като късометражен филм. Накрая той не издържа и отвори вратата, подавайки глава в коридора.
— Хей! — Блейк почувства как се изчервява при вида на Белиал заради спомена за това, че беше станал свидетел на целувката между него и краля. — Хм, дали ще мога да правя нещо?
Лилавите издължени очи на нефилима се разшириха от изненада. Сините му криле се бяха отпуснали зад гърба му и Белиал бе опрял брадичка върху ръката си.
— Да правиш нещо? — ъгълчетата на устните му се извиха в усмивка. — Каквото и да било? — когато момчето с черни къдрици закима утвърдително, нефилимът улови вратата и се плъзна в спалнята. — Толкова ли ти е скучно?
Блейк се запрепъва назад стиснал края на чершафа.
— Ако някой ми каже как да се върна на Земята няма да е нужно да ме държите тук, карайки ме да умирам от скука.
Белиал опря рамо на вратата и кръстоса краката си при глезените.
— Ако се върнеш на Земята ще разбиеш сърцата ни. Това ли искаш? — нефилимът разпери пръсти върху сърцето си и се престори, че плаче. — Искаш да скърбим по липсата на малкото ангелче с векове наред докато не се преродиш отново? Нямаш ли душа, Блейк?
Младото момче повдигна брадичка.
— Аз не съм малко ангелче!
— О! — усмивката на Белиал стана още по-широка и той мигом се спусна към Блейк, залепяйки се срещу тялото му в силна и неочаквана прегръдка. — А какво си?
Пръстите на нефилима замачкаха меките бузи на момчето.
— Виж тези сладки бузи! — той премести ръка към обсидиановите кичури коса. — И толкова мека коса! — Белиал въздъхна блажено и отри буза в меките кичури. — Аааххх, все едно съм в Рая!
Блейк премига същисан и избута Белиал от себе си.
— Какво ви става на всички? Защо се държите така, сякаш не сте виждали човешко същество?
По-малкият брат на краля изобщо не го чу — той плесна ръце върху двете страни на лицето си и вдиша дълбоко, притваряйки очи.
— Ухаеш на ванилия! — прошепна замечтано и се хвърли на врата на Блейк, събаряйки го върху пода. Носът на нефилима се заби меката кожа на врата на момчето и започна да души като куче. — Избери мен Амон, обещавам да се грижа за теб като твой верен слуга! Това твое прераждане е толкова сладко, че не мога да държа ръцете си далеч от теб. Моля те, избери мен!
Блейк искаше да скочи от прозореца и да се размаже на паважа.
Първо Азазел, а сега и този тук!
— Спри да ме душиш, за бога! Ти нефилим ли си или хрътка?
Белиал отри лицето си в това на Блейк, смазвайки го от прегръдки.
— Ще бъда каквото пожелаеш, само избери мен!
А като си помислеше, че първоначално го беше страх от синьокрилият нефилим...
— Слушай, ако ми помогнеш да се върна на Земята, ще ти бъда много благодарен. Не искаш ли да ме зарадваш? — усмихна се пресилено Блейк.
Нефилимът се опря на ръце острани до главата му и се ухили широко.
— Съжалявам, придвижването е еднопосочно.
Младото момче сви устни от болката, разкъсала душата му. Семейство ДеЛамонт му липсваха повече от всякога.
— Тогава с какво можеш да ми помогнеш?
Грешен въпрос. Много, много грешен. Но Блейк беше твърде невинен за да се замисли над това и когато усмивката на Белиал стана опасно остра, а китките му се озоваха приклещени между дланите на нефилима, вече беше късно да върне думите си назад.
— Мога да ти помогна с това да запълниш времето си, докато пролетния фестивал приключи.
Сивите очи на Блейк се разшириха уплашено.
— К-как?
Нефилимът се наведе и зашепна в ухото му:
— Обещавам да ти хареса.
Червената лампичка засвятка лудо в ума на Блейк. Ръката на лилавоокият мъж се плъзна по линията на белия чершаф и дългите му кучешки зъби гризнаха закачливо оголената млечнобяла ключица на Блей.
О. БОЖЕ. МОЙ, това не може да се случва наистина!, мислеше си ДеЛамонт, докато устните на Белиал се доближаваха опасно близо до кожата му.
____________________________
Sant Anel: Благодаря на удивилтелната и сладка user45651822 , която толкова хареса Блейзел шипа, че направи колажи и обработки на Блейк и Азазел!
Ти си истинско съкровище! ❤❤❤❤❤❤❤❤😩
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro