Блейк преглътна трудно докато разширените му зеници попиваха жените с оскъдни дрехи, излегнали се върху купчина от сатенени възглавници. Всяка една от тях имаше лъскава, обсипана със сребърен фарак или вплетени златни нишки коса. Някои бяха руси и дългокоси, други червенокоси и къдрави. Имаха зелени, златни, сини, лилави и сребърни ириси, рога, опашки, големи и малки гърди. Имаше жени от всяка една раса на Земята и отвъд нея — монголки, африканки, европейки. Някои имаха дълги, остри нокти, други имаха остри, издължени кучешки зъби.

Но всички разполагаха с едно и също количество запленяваща, опустошителна красота, която можеше да плени абсолютно всеки жив или мъртъв мъж.

Блейк не можеше да повярва на това което виждаше. Дори с най-сложните за откриване критерии у една жена, със сигурност тук имаше поне една, която да отговори на всичките. И все пак Блейк вдигна брадичка, изпъна робата си и прехвърли лъка през рамо, сякаш за него гледката на тези жени беше ежедневие.

— Ваше величество! — жените започнаха да се изправят от местата си на тънките си, феерични пръстчета. — Господарят е тук!

Красавиците започнаха да се скупчват около Азазел като мухи на мед. Ейджъл се изкикоти и щракна със зъби, стряскайки Блейк.

— Нещо си се вдървил. — той се сепна и опипа панталоните си. — Не там, глупако... — момичето нефилим плесна ръка в лицето си. — Богове, ти наистина си идиот.

Лъкът му се опря в брадичката й.

— Нямаш ли си друга работа? Тук не е мястото за едно момиче с крила. Не си ли ангел или нещо подобно?

Ейджъл отметна през рамо русата си коса.

— Ха! Луцифер също е бил ангел.

— Но после е паднал.

— С грация, Блейк, с грация. — тя му намигна. — И с много повече преимущества.

Той премига като ударен на шокиращото й признание, съвсем незабелязвайки Белиал, който се приплъзна заднешком към него.

— Пстт!

ДеЛамонт извъртя очи.

— Държиш се като дете. — Блей си отчупи чепка грозде и пъхна едно от зрънцата в устата си.

— Ако това ще те накара да спиш с мен ще се държа и като морско конче.

Блейк изплю гроздето в лицето му и се потупа по гърдите.

— Ти наистина си психар. — той се закашля, а Белиал го улови за раменете и го извъртя към протиположния край на стаята. — Той нали няма да...

— Да спи с всички тях? Не.

Блейк прокара пръсти през косата си за да не мисли за момичетата, притиснали гърди в гърба и раменете на Азазел.

— Тук някъде има ли алкохол?

Белиал се подсмихна.

— О, има! — пъргавите му пръсти запълзяха по предната част на робата му и започнаха да разкопчават колана. — Обаче аз имам нещо по-добро.

Ченето на Блейк удари пода в мига в който Белиал дръпна едната половина на робата си и разкри страховитоголяма бутилка с алкохол.

Веждите на нефилима затанцуваха закачливо.

— Аа? Какво ще кажеш? — изглеждаше толкова горд, галейки бутилката. — Направо да я схрускаш!

Блейк изпъшка и го улови за ръката.

— Ще пия, обаче няма да правиш това нещо с веждите никога повече, разбрахме ли се? — той го повлече към втория етаж и двамата се шмугнаха в една от стаите.

От вътре се разнесе гласът на Белиал:

— Ама защооо?

Отвъд вратата се чу ръмжене.

— ТОВА НЕ Е КЛЮЧЕТО ЗА ЛАМПАТА, БЕЛИАЛЛЛЛЛ!