Блейк още не можеше да повярва какво се беше случило — изненадите не му даваха почивка. Неговият спасител, който в последствие се беше оказал и негов похитител, всъщност беше последният човек, когото Блейк би предположил.
Самият крал Азазел, нефилим и господар на целият Между го беше върнал обратно в двореца и го беше завързал на този стол, на който се намираше сега. И всичко това, без да каже и думичка за причината на действията си.

Добрите новини:
Поне устата му не беше запушена.

— Елиас! — крещеше с цяло гърло Блейк, борейки се с въжетата, стиснали китките му.

Това е просто възмутително!

Кралят на Между го беше оставил завързан в тази голяма стая с бюро и библиотека с книги по цялата стена, преди най-безцеремонно да се изплъзне, правейки се на сляп за присъствието му. Блейк беше изчакал няколко минути в тишина, но когато никой не дойде да го освободи, реши, че е време да прекрати монашеското си обещание за мълчание и да измисли как да се измъкне сам. Той не беше никакъв шпионин!

Кой знае колко време беше минало, откакто кутията го беше засмукала тук. Дали Бека и Вишъс се поболяваха от тревога?

— Елиас! — извика отново Блейк, сетне захапа замислено устна и огледа стаята. Нож за писма привлече вниманието му. — Аха!

Подсмихвайки се щастливо, Блейк се наведе напред и стъпи на пръстите на краката си. Предвижвайки се сантиметър по сантиметър, той бавно и методично започна да скъсява разстоянието между себе си и ножът за писма, оставен върху голямото бюро. Пот започна да избива по челото му от усилието да държи цялото си тяло на върха на пръстите си, но Блейк стисна зъби и продължи да пристъпва. Оставаха му само някакви си два метра, когато вратата се отвори и той загуби равновесие, катурвайки се назад заедно със стола.

— Аааа!

От новата си позиция Блейк виждаше светът нагоре с краката, затова първо срещна обувките на Елиас и най-накрая лицето му.

— Млади господарю! — нефилимът иконом имаше смелостта да изглежда разтревожен.

Не мога да повярвам, че се радвам да го видя.

— Отвържи ме. — когато Елиас не помръдна, Блейк повдигна вежди. — Хайде, отвържи ме!

Чу се плъзгането на врата, преди някой да хвърли сянка над Блейк.

— За съжаление Елиас не може да направи подобно нещо. — сянката се придвижи плавно към голямото бюро и се настани на стола. — Вдигни го.

Блейк се облещи невярващо, когато Елиас склони покорно глава и изправи стола. Големият краден шал от коприна се плъзна върху лицето му и Блейк можеше да види единствено дългите пръсти на ръката на краля, потропващи върху повърхността му.

— Шпионин ли си?

Блейк затаи дъх. Що за отношение!

— Шпионин ли си? — попита отново кралят, все така равно.

На Блейк му идеше да изгризе въжетата със зъби.

— Вече ви казах! Не съм никакъв шпионин.

— Хм. — кралят опря брадичка върху ръката си.

Елиас се поклони ниско, поглеждайки въпросително своят господар.

— Може ли да кажа нещо, кралю? — когато ръката помръдна в положителен жест, рогатият нефилим заговори притеснено. — Ваше височество, младият господар се приземи върху мен докато търсех отварата, която пожелахте. Той няма криле, но дойде от небесата. Твърди, че трябва да се върне у дома. Опитах се да му обясня, че от тук никой не си тръгва, но младият господар настоя да се срещне с Вас.

Кралят отпусна ръка и се облегна назад в стола си. От новото положение Блейк виждаше, че върховете на ушите му се подават измежду мастиленочерните кичури коса.

Още един елф?

— Как се казваш? — Тишина. — Къде е твоят дом?

Блейк извърна лице с нацупена физиономия.

— Няма да говоря, докато не ме отвържете.

Елиас издиша остро, шокиран от дързостта на Блейк, ала същият не пожела да отстъпи, вирнал упорито брадичка.

— Веднага щом ми кажеш от къде идваш, ще бъдеш ескортиран обратно. — увери го крал Азазел.

Блейк присви замислено очи, сетне кимна.

— Ммм. — той си пое дъх, страхувайки се, че това което ще каже, може да звучи налудничево. — Дойдох тук чрез кутия. Наричат я Кутията на Пандора. Семейството ми я предава от поколение на поколение, докато един ден тя не открие своя притежател, който да я отключи. Докоснах я, а тя ме запрати във вашият свят. Това е. Край на историята.

Блейк зачака. Секундите се нижеха една след друга, но никой не помръдваше. Дори Елиас изглеждаше шокиран от думите на младото момче.

— Знам колко налудничево звучи, но не съм тук за да вредя. Искам само да се върна у дома.

Кралят се изправи в цял ръст, закривайки целият прозорец зад себе си.

— Невъзможно. — отсече.

Елиас повтори жеста с потупването на брадичката си с пръст.

— Има логика, господарю мой. Ако момчето не лъже, а се съмнявам да е така защото го видях със собствените си очи, то той наистина е ва...

Кралят удари с ръка по повърхността на бюрото, предизвикайки оглушителен тътен.

— Замълчи! Искам да развържеш момчето и да го отведеш в покоите ми.

Покои? Като... кралските покои?

Блейк повдигна глава, втренчвайки се с ужас в лицето на Азазел.

Нали той сам обеща да ме освободи?

— Но... — един красноречив поглед на краля беше достатъчен да накара икономът да си глътне езика. — Разбира се, господарю мой!

Сетне златистите очи на краля се плъзнаха към тези на Блейк и Азазел се завъртя във вихрушка от мастило, профучавайки разгневено през вратата.

Какво се случи току-що?