Елиас нададе вой като сирена и заситни крачка към краля, уловил главата си с ръце. От всички възможни сценарии, точно този беше очаквал най-малко. Крилете му се завлачиха засрамено зад гърба му, описвайки огромният ужас, който икономът изпитваше.

— Моля негово величество да извини младият господар. Той е твърде развълнуван за да мисли рационално. — За всеки, който го познаваше беше очевидно, че нефилимът се чувстваше по-неловко от когато и да било. — Млади господарю, да отидем да си намерим хубаво местенце на което да гледаме!

Той посегна към Блейк, но момчето се изплъзна от хватката му и вирна брадичка. Лицето му беше маска на упоритостта.

— Не искам да гледам, искам да участвам!

Елиас отвори уста за да каже нещо, но ДеЛамонт махна с ръка, прекъсвайки иконома.

— Дори смятам да спечеля.

Тълпата нададе шокирани възгласи. Водачите на кастите започнаха да се споглеждат развеселено от местата си. Всички очакваха реакцията на Азазел с изключение на Блейк — той знаеше, усещаше, че ще му позволи да участва, ако не отстъпи от позицията си. Ето защо след последните си думи Блейк скръсти ръце пред гърдите си, оставяйки стотици жители с широко отворени усти. Можеше да се каже, че успешно беше предизвиквал гробна тишина сред фестивала. Дори нефилимите биещи големите барабани сега стояха съвършено неподвижни на местата си.

— Азазел. — обади се напевно архангел Уриил. — Виждам, че сред двореца ти има нови, интересни попълнения.

Кралят на Между спусна тежкият си златист поглед върху архангела и няколко души успяха да забележат сепването на божественото създание под силата на кралския взор. Уриил обаче реши, че случащото се е добър шанс да подхлъзне Аз и захапа здраво кокала.

— Кое е това момче изобщо?

— Казвам се Блейк ДеЛамонт. — представи се Блей. — И съм съвсем сигурен, че ще успея да победя тези красиви, но твърде крехки момичета.

Водачите на кастите се спогледаха отново и Блейк с потрес видя как Азазел опира ръка на челото си. Кралят започваше да се чувства също толкова глупаво колко самият Елиас. Дългите му пръсти с топъл слънчев загар разтриха челото му.

— Блейк, наясно ли си с правилата на среднощният лов?

Момчето улови питащият му поглед и леко присви сивите си очи.

Даа, това не го беше обмислил.

— Не. — призна малко неохотоно и премига сконфузно. — Но съм сигурен, че ще се справя. Какво може да му е толкова специалното на стрелянето с лък?

Рамзес се засмя и отпи от чашата си с кървавочервено вино. Или поне Блейк се надяваше, че е вино.

— Момчето е смело. — обади се водачът на зверовете.

— И много силно.

Водачите на кастите обърнаха глави към новодошлия. Белиал отметна черната си гъста коса и с усмивка плъзна изучаващ поглед по една от участничките.

Дали и на нея ще се нахвърли така, както направи преди малко в кралските покои?

— Всички братя се събраха. — отбеляза равно Мефистофел и почеса наболата си брада с тънка усмивка.

Блейк се огледа внимателно — Белиал и Азазел бяха тук, но третият брат все още му убягваше.

Освен ако...

— Елиас? — неясно попита кралят.

Икономът се поклони и разпери криле.

— Веднага ще се погрижа, Ваше величество!

Мефистофел докосна ръката на Азазел в имитация на добра воля.

— Ах, клети ми Азазел, нима най-малкият брат продължава да страда от чувство за слугуване?

Не мина и секунда преди кралят да се отърси от докосването. Той се изправи в целият си внушителен двуметров ръст и разпъна крилете си, закривайки лунното сияние. Черните им очертания се сляха с нощта като разлят мрак, образувайки стена от силни мускули и твърди пера. Няколко пера образуваха по-силвн порив на вятъра и той бръсна кожата на Блейк, подобно на любовна милувка.

Очите на Азазел виждаха само него докато едва доловимо прошепваше:

— Можеш да умреш.

— Да умра? — повтори невярващо младото момче сякаш не беше чуло правилно.

Как е възможно да умра, след когато съм в паралелен свят, в който идват хората след смъртта си, запита  се Блейк.

Мефистофел се подсмихна.

— Колко интригуващо развитие. — промърмори тихо, а сетне добави по-силно. — Моят господар ще приеме с радост душата ти.

Блейк го погледна с насмешка и като че чу тиха въздишка да напуска устните на Азазел — знак, че това което се канеше да каже би преминало границата.

И въпреки това Блейк постъпи самонадеяно и изстреля въпроса си:

— И кой е твоят господар?

Мефистофел заряза преструвките и се ухили до уши, пренамерено разкривайки острите си, издължени зъби. Орловите му нокти почукаха по масата когато се приведе по-близо до Блейк.

— Сатаната.