Блейк затвори тихо вратата зад гърба си. Очите му обходиха стаята — диван от слама с малки възглавнички и няколко малки стола, сътворени от същия материал. Той се извъртя с любопиство и пакостливият му поглед запрескача по рисуваната стена. Ръката на Блей се вдигна и докосна линиите на лалетата, потопени в стъклената ваза до прозореца.

Намерих си хубаво местенце за скривалище, помисли си щастливо и се хвърли върху дивана от слама с доволна въздишка.

Нокътя му се заигра с превръзката на ръката му и очите му тъжно фиксираха скъсаната тениска. Блей обичаше тази тениска, но червеният й цвят се беше оказал перфектен за прикриване на количеството кръв, което беше изтекло. Започваше да се чувства изтощен. Притвори очи с желанието да си почине за секунда и съвсем неволно потъна в страната на сънищата...

Красиви бели криле махаха във въздуха, докато летящите феи от езерната гора прелитаха покрай лицето й. Амон беше щастлива да гледа как скъпият й Азазел ловува, но искаше да го изненада, затова се беше спуснала скришом след него щом напусна двореца. Сега тя се кикотеше тихо сред клоните на една висока върба и надничаше между листенцата за да види как нейният любим изпъва тетивата на лъка. Устата й се напълни със слюнка от гледката на широките му рамене и елегантния разкрач, докато красивите му очи от топено злато фиксираха лисичата муцуна. Тя ахна и притвори очи щом стрелата излетя между пръстите му улучвайки животното. Амон поклати тъжно глава и внимателно разпери пръси пред очите си, само за да зяпне шокирано — нейният любим стоеше лениво в основата на върбата с лъка опрян на мускулетото му бедро, докато лисицата си почиваше в краката му.

— Наистина ли реши, че ще я убия?

Амон изписка щастливо и се хвърли от клоните право в обятията на Азазел. Той премига изненадано и я пое с обич в ръцете си. Крилете й щастливо запляскаха и загалиха неговите черни, а усмивката й и дяволитият пламък в очите й го предизвикваха да й се присмее.

— Разбира се, че не. — излъга сродната му душа и се изкикоти, залепяйки звучна целувка върху бузата му.

Великият господар на Между отри нос с този на своята половинка и се усмихна. Сякаш слънцето засия по-силно и притице запяха по-жизнерадостно при вида на тази промяна в иначе сериозното му изражение.

Малко хора знаеха, че същата желязна ръка на този нефилим може да докосва със същата нежност, с каквато раздаваше правосъдие. Крал Азазел имаше лице изковано от камък и ум остър като бръснач, ала опреше ли до неговата любима Амон, той се превръщаше в хлапак. Но можеше ли да го съди човек? Всеки, който познаваше красивият жизнерадостен нефилим с бели криле и усмива на паднал ангел биваше повлечен в необяснимо привличане към жена с такава вътрешна жар, че никоя буря не можеше да й се опре, ако си наумеше нещо.

Носеха се легенди, че приживе Амон е била изкусителка, живяла в Константинопол и накарала двама братя да се бият до смърт за ръката й, но откакто беше дошла в Между, никой не знаеше какво е това, заради което не е отишла в Рая.

Едно обаче беше ясно: тя беше попаднала на най-силният мъж в Между за своя сродна душа. Нямаше ангел или демон, който да не изпитваше страхопочитание пред силата на високият нефилим. Азазел притежаваше вродена  непоколебима смелост и истинска мъжественост, която беше достатъчно студена да уплаши тези, които не бяха достойни да го опознаят и да привлече онези, които търсеха честност и здраво рамо на което да се опрат при нужда.

Блей се извъртя блажено в съня си, търкулна се през ръба на дивана и се приземи върху пода, събуждайки се заради изщракването на челюстга му, ударила се в плочките. Блей полежа върху студения под, изтръпнал от болката плъзнала из тялото му. И ако това не беше лош късмет! Сякаш го преследваше откакто беше докоснал онази проклета кутия и не искаше са го остави намира.

— Какво ще правиш с момчето когато го откриеш?

Блейк замръзна. Когато се посъвзе, бавно извъртя глава към прозореца над главата си. Очите му се разшириха при вида на огромната луна светеща в небето. Явно в този паралелен свят тя се виждаше много по-ясно, отколкото на Земята.

— Не знам. — въздишка. — Когато разбрах, че в него е душата на Амон загубих контрол над тялото си. Сигурно се е поболял от ужас.

— Хмм. — човекът, с когото крал Азазел разговаряше имаше мелодичен и закачлив глас. — Винаги съм смятал, че двамата с Амон имате специална връзка. Дай му време.

Блейк се изправи на ръце и се приближи към перваза. Пръстите му избутаха прозореца съвсем малко навън и той надникна през ръба, подслушвайки разговора на двамата мъже.

— Елиас твърди, че момчето е искало да се срещне с мен за да разбере как да си тръгне от Между. — Блейк видя как кралят прокарва пръсти през косата си и въздъхва уморено.  — Дори не му дадох възможност да говори.

Мъжът с бяла роба до Азазел се изкикоти като дете и опря ръка върху рамото на краля със злорада усмивка.

— А какво направи, мистър "Непоклатим"? Заключи го в двореца?

Азазел хвърли кръвнишки поглед на по-ниският мъж. Изпод черната му роба се разпънаха две огромни черни крила, които образуваха силен порив на вятъра заради огромния си размах. Очите на Блейк щяха да изкочат и той затисна устата си с ръка, преди да ахне удивено на тази приказна картина.

— Не си насилвай късмета братко.

Вместо да се уплаши другарят му се ухили още по-широко и улови едно самотно черно шеро, откъснало се от крилото.

— Не си насилвай късмета братко! — изимитира той Азазел с иронично смешен глас. — Не прави това Белиал, не прави онова Белиал! Върни се тук Белиал! Долу Белиал, лошо куче!

Блейк без да иска се разсмя. Просто беше твърде забавно да гледа предупредителния поглед на Азазел, докато брат му го осмиваше по такъв детински начин. Твърде късно осъзна, че звукът е достигнал до ушите на двамата мъже и изпусна прозореца, отскачайки назад. Стъклото удари една летяща фея която се спусна след него и Блейк видя как малкото създание се спусна към земята, изгубило съзнание.