Блейк ДеЛамонт не спа през цялата вечер. Терасата на която се беше отпуснал беше студена — гранитните плочи под задника му бяха твърди и неудобни, и го караха да жадува за удобното си легло у дома. Или за огромното, меко такова на горният етаж, в което сега удобничко си спеше кралят на Между.

Блейк се прозя изтерзано и започна да брои овце, но муцуните на животните се извиваха в размазано петно, докато накрая не придобиваха лицето на Азазел.

Момчето изръмжа раздразнено и заудря сребърния лък в главата си, молейки се тъмният нефилим да изпадне през ухото му и да го остави насаме с мислите си поне за секунда. Блейк постоянно се тревожеше, че дните неумолимо препускат по календара докато той стои заключен в паралелният свят на хората с недовършени дела. Коремът му изкъркори и Блейк прокара уморено ръка през лицето си, зарязвайки идеята за спане.

Промъквайки се на пръсти, той се залепи като водорасло за една от вратите и започна да се ослушва. Задържа дъха си за едни стабилни тридесет секунди преди да изрита вратата и с кралска, наперена походка да нахлуе в празната кухня на двореца.

Очите на Блейк се закръглиха като поничко при вида на страхотната храна, останала от трапезата по-рано вечерта и той хукна като торпедо, обирайки всичко, което му хареса в предната част на робата си.

— Ти!

Блейк подскочи и изтърва храната, сетне се извъртя, размахвайки ръце пред лицето си.

— Не ме убивайте!

Женски пръсти се обвиха около предницата на сатенената му роба.

— Какво правиш тук малък плъх?

Момчето бавно отпусна ръце и изтупа дрехите си. Пръстите му деликатно обраха захарта около устните му, преди да се взре развеселено в Ейджъл.

— И това ако не е господижица "почти победител"!

Блондинката изду бузи от ярост.

— Ти си виновен!

Блейк си отчупи парченце кейк.

— Жа кхое? Че не ухспя да схтанеш хралиша ли? — попита с пълна уста.

Тя разтърси глава за да не го удуши с голи ръце и измъкна парченцето кейк от ръката му, връщайки го обратно в кутията.

— Че не успях да се докажа пред господаря си, тъпако.

Той приседна на ръба на една от масите за готвене и потопи пръст в крембрюлето, сетне демонстративно засмука пръста си и издаде млясващ звук, целейки да я подразни допълнително.

— Жалко за теб, Харпия. Ще ми подадеш ли тортата с ягоди?

Ейджъл улови тортата и я запрати в лицето му. Тортата се свлече по гърдите на Блейк и се приземи на пода със звучно пльокване. Той повдигна ръце и с два пръста изтри сметаната клепачите си, само за да й хвърли кръвнишки поглед.

— Дължиш ми ягодова торта.

— Дължа ти ритник в топките.

Блейк моментално покри най-свидното си и се свлече от масата, пристъпвайки встрани.

— Да беше казала, че я искаш. Щях да ти я оставя.

Ейнджъл прелетя и се приземи върху му, притискайки го към стената.

— Това, което искам, е да се докажа пред Уриил.

И тогава от нищото в ума на Блейк се появи идея. Ухилвайки се пакостливо с цялата сметана върху лицето си, той рече:

— Не мога да ти помогна да се докажеш пред господаря си, но мисля, че мога да ти помогна да отмъстиш на Астарот.

Ейджъл присви очи, обмисляйки предложението. Блейк облиза сметаната около устните си с език и с дяволит пламък в очите й направи жест да се приближи.

— Утре... — той започна да й обяснява великият си план.

Когато приключи, двамата зловещо си стиснаха ръцете в съюз. Азазел можеше да не иска да му каже как да се измъкне от тук, но Блейк щеше да го нарака да страда от присъствието му толкова, че сам да пожелае да го изрита на Земята.

* * *

Облегнат върху колоната на голямата си тераса, крал Азазел мълчаливо слушаше разговорът на своята сродна душа с момичето нефили и устните му неволно се извиха в усмивка. Първоначално във вените му се разля ревност, особено след глупосъите, които Блейк му беше наговорил за нея до езерото, но сега вече знаеше, че чалкият пакостлив паднал ангел просто жадуваше да го дразни.

Точно както обичаше да прави Амон.

Азазел облегна гръб на камъка и скръсти ръце пред голите си гърди.

Утре, когато Блейк и Ейджъл задействаха малкият си план, той щеше да изчака и да види до къде ще стигнат. Лично щеше да помоли Елиас да не се намесва.

Мисията по поставянето на сродната му душа на мястото й щеше да премине към план Б. Азазел много добре знаеше какво винаги успява да подразни Амон и как да укроти буйният й нрав, а сега, когато душата й беше преродена в това момче, наградата щеше да бъде още по-сладка.

____________________
Sant Anel: Хиляди благодаря няма да стигнат да опишат колко съм щастлива от корицата, която Vmarch направи за Блейк и Азазел. ❤