Блейк присви очи към небето "Ще запомня това!", закани се на онзи горе. "Не си толкова чист за колкото те хвалят, от мен да знаеш!".

Той плесна с ръце във водата и започна да плува толкова бързо, че не видя малката фея със сини криле летяща право към лицето му. Двамата се блъснаха един в друг. Блейк пребледня като призрак, което всъщност не беше кой знае каква разлика от нормалният цвят на кожата му, докато феята издаде тих писък и се приземи във водата, намокряйки крилете си.

— Мамка му! — той загреба в шепи миниатюрното й тяло и приближи пръст към гърдите й с идеята да изкара водата от дробовете, когато рязко спря насред движението.

Натискът щеше да бъде прекалено силен и да смаже крехкото й тяло.

— Азазеееееллллл!

Кралят на Между съвсем леко докосна рамото му.

— Нама нужда да крещиш. Тук съм.

Блейк премига и бутна ръце в голите му гърди, където феята дишаше тежко и лежеше отпусната.

— Направи нещо!

Високият мъж прикова жълтият си поглед в мъничкото женско тяло.

— Тя е добре Блейк, просто крилата й са мокри.

ДеЛамонт я натика в лицето на нефилима.

— Изсуши ги. — Азазел посегна към ръката му и ДеЛамонт отскочи стреснато назад. — Чакай, чакай! Какво правиш?

— Нали искаш да изсуша крилете й?

— Някак отдалеч не става ли? — Блейк осъзнаваше колко смешно звучи, но искаше да избегне маскимално всеки физически контакт помежду им.

Ъгълчетата на плътните устни на краля потръпнаха развеселено.

— Чудя се от кога те е грижа за създание от паралелен на твоя свят? — той не изчака отговор и щракна с пръсти, карайки водата по мъничките й сини криле да се изпари. — Ето. Вече няма за какво да се тревожиш.

Младото момче издиша бавно, отпускайки ръце във водата — феята вече летеше обратно в небето, обляна от лунното сияние.

— Чудесно. — рече младото момче и посочи с две ръце към брега. — Ако ме извиниш, ще се оттегля някъде другаде, само не и тук.

Той посегна към плитчините, когато топли, дълги пръсти обвиха ръката му над лакътя. Блейк преглътна тежко и сведе поглед към мястото, на което кожата им се докосваше, сетне вдигна ухилено лице към краля на паралелния свят.

— Знаеш ли, казвали са ми, че нося лош късмет.

Блейк сложи длан върху неговата, опитвайки се да се отърве от докосването.

— Ще се справя с малко лош късмет.

Азазел постави и другата си ръка върху неговата, приклещвайки го в капан. Очите им се сблъскаха и Блейк преглътна отново.

— Хе... хе... — ДеЛамонт избута един от пръстите на Азазел с невинно изражение. — Обаче аз нося от най-лошия. — втори пръст. — Като чума. — последва трети пръст. — Чувал ли си за жълтеница? Толкова бързо се разпространява. Едно грешно докосване и вече си заразен. — четвърти пръст. — Препоръчвам ти да бягаш надалеч докато още можеш.

Азазел повдигна вежди и пристъпи по-близо, карайки Блейк да извие врат и да изругае тихо.

— Май не ти се живее, а? — попита младото момче. — И като заговорихме за живот... къде е Астарот?

Кралят наклони глава и няколко мокри кичура докоснаха кожата на момчето, запращайки тръпки по гръбнака му. Най-странното беше, че усещането не беше противно, дори напротив — беше удивилтелна смесица между гъдел и милувка, което успя да предизвика тиха въздишка от страна на Блейк.

— И двамата знаем, че не Астарот беше победител в среднощният лов.

Блейк спусна лениво клепачи и се облегна на един по-голям камък.

— Така ли? Аз пък си мислех, че в момента се наслаждавате на запознаството си. Какъв си сухар, Азазел! Прогони момичето от чувство на правосъдие.

Тъничка усмивка разцепи устните на краля, променяйки изцяло студената му визия. Белите му зъби проблеснаха в мрака и капките по загорялата му кожа заприличаха на морски перли.

— Астарот не ме привлича.

Блейк прокара нехайно пръсти през косата си, заигравайки се с един по-дълъг кичур от бретона.

— Съмнявам се някой да те привлича. Изглеждаш толкова безчувствен острани. Сякаш си глътнал бастун или нещо подобно. — подразни го Блейк.

В сивите му очи на проблесна предизвикателен пламък, който също не убягна на Азазел.

Господи, защо си играя с огъня вместо да си плюя на петите?

Кралят се наведе към ДеЛамонт и постави ръка отстрани до тялото му, приклещвайки го в капана на обятията си.

— По-скоро просто не са мой тип.

— И кой е твоят тип? — изсумтя Блейк.

— Блейк ДеЛамонт.

— Блейк Де...

"Я ПОЧАКАЙ!" той се прокашля и бавно се приплъзна изпод ръката на Азазел с крива усмивка.

— Интересничък разговор, обаче наистина ми се доспа. — за да подсили думите си момчето демонстративно се прозя.

— Много добре. — Азазел го улови за китката, повличайки го към сушата. С всяка крачка към плитчините пред ужасения поглед на Блейк се разкриваше още един сантиметър от голата му загоряла кожа. — Към кралските покои тогава.