Блейк издиша дълбоко и плесна челото си с ръка.

— Стига вече! — Райт и момичето го погледнаха стреснато. — Нефилими, демони, архангели, водни феи... какво ви става бе хора?

Райт отвори уста да каже нещо, но Блейк заби показалеца си в лицето му.

— Една думичка и ще те пратя в десетото измерение.

Райт премига шокирано и изкриви объркано устни.

— Ъъъ, това изобщо възможно ли е?

ДеЛамонт стисна пръсти в юмрук и издиша през зъби.

— Ще. Стане. Когато. Те. Пребия!

А после двамата започнаха да се бият. Райт блъсна Блейк в тревата и го обкрачи, докато ДеЛамонт размахваше юмруци наляво-надясно.

— Спрете! — дългоухата участничка се приземи на крака до двама им, улови Райт за яката и го избута настрани. — Глупави мъже. Водната фея е точно пред вас, а вие се биете!

Тя разпери криле и стреля, освобождавайки друга от клетките. Чу се изщракване на ключалка, сетне феята излетя към небето и разпери лице, подреждайки звездите под формата на лика на своята спасителка. Райт и Блейк все още се гледаха кръвнишки от местата си, всеки стиснал своя лък в пристъп на ярост.

— Той измъкна водната фея от ръцете ми!

— А ти не успя да защитиш трофея си. Да не би да мислиш, че всичко в живота идва наготово?

Блейк зяпна. Искаше му се да обиди Райт, да го удари и да излее гнева си върху него, но истината беше, че другият беше прав. Блейк се изправи, намести робата си и прокара пръсти през вече мръсната си коса.

— Прав си.

Райт смръщи вежди.

— Прав си, признавам. — повтори Блейк и се усмихна искрено, подавайки му ръка в добронамерен жест.

Участникът от кастата на Мефистофел изсумтя и се завъртя с гръб. По бузите му изби руменина.

Дългоухата наблюдателка се изкикоти.

— Ооо, нима големият лош Райт имал сърце?

— Върви по дяволите, Ейнджъл! — озъби се Райт и преметна колчана си през рамо, отдалечавайки се в черната пелена на нощта.

Ейджъл кимна на Блейк.

— Хайде. Сигурни не са останали водни феи, които да уловим.

Блейк се почеса по брадичката, все така загледан в мястото, към което Райт се беше отправил.

— Какъв му е проблема?

Дългите й уши потръпнаха докато звънкият й смях се разнасяше в гората.

— На Райт ли? Абсолютно никакъв. Днес дори е в добро настроение.

Блей повдигна вежда и изтръгна стрелата забила се в тревата до крака му.

— Къде видя добро настроение... — промърмори под нос младото момче, а после по-силно каза. — Ти си към кастата на Уриил, нали?

Ейнджъл присви очи.

— Какво значение има това?

— Абсолютно никакво. — използва той нейните думи, за да отговори. — Просто не мисля да се оставя в ръцете на един манипулатор.

Тя се изкикоти и скръсти ръце пред тежките си гърди.

— Колко жалко, че съм тук да те защитя, опускайки възможността за една вечер с Азазел. — тя разроши дългата си руса коса с тънките си пръсти в надменен жест. — Но щом не искаш помощта ми, ще се оттегля. Може би още имам шанс. — с ленива усмивка реше момичето-нефилим и излетя в небето.

Болката в ръката му го накара да погледне надолу и Блейк с изненада откри, че е стиснал лъка по-силно, отколкото си мислеше. Той реши, че гнева му се дължи на това, че в момента губеше, а не на думите на Ейнджъл. ДеЛамонт се плъзна в сенките и започна да тича между дърветата, отблъсквайки се в дебелите им стъбла. Поддържайки скорост той дори не си оравеше труда да спре, преди да стреля и да освободи заключените водни феи. Вятърът духаше в лицето му, луната осветяваше пътя му и сърцето му биеше бясно в гърдите, готово да се пръсне от щастие — едно нещо винаги го правеше безкрайно щастлив и това беше стрелбата с лък. Той бързо забрави за Белиал, Райт и за Ейнджъл, за предателството на Елиас и за плашещият крал, обграден от ужасяващите водачи на кастите на онази трапеза. Блейк щеше да се измъкне от тук. Независимо какво казваха всички, той щеше да го направи. Щеше да се справи с всичко.

Не, не защото го искаше, а защото го заслужаваше — своята райска градина с диви фазани в имението на ДеЛамонт, където тайно ходеше след падането на нощта. Това беше неговата свобода, неговото спасение от мрачните мисли, които никога не беше харесвал и от които бягаше.

А и онези запаси от рисувано порно...

Да, той определено щеше да се върне у дома.