Всеки живот е различен, но неминуемо води, поне веднъж, до екзистенциалния въпрос - "Има ли смисъл?".
За Марус имаше.
Неговата висша цел не беше да прави светът едно по-добро място, нито да се издигне в дадена кариера дотолкова, че да остане в историята.
Единственото, което го интересуваше, бе дали човешките индивиди имат избор или обществото ги подтиска и те не смеят и да си помислят да кривнат от начертания им път.
Когато Марус стана свидетел на избора на един самоубиец, той не го видя като нещо непоносимо, нещо грешно, което трябва да бъде спряно. Той искаше единствено да знае дали и това решение не бе повлияно от колектива.