Чонгкук гледаше към момиченцето, момиченцето гледаше към него, едната розова панделка в косата ѝ се бе разплела и опашката ѝ висеше наполовина.

- Този батко ме гледа странно! – каза тя с високо вдигнат към Чонгкук пръст, когато Юнги се върна с подноса мляко и мъфини и две силни кафета. И двете бяха за Чонгкук.

Плесна го зад тила.

- Ауч!

- Не дразни племенницата ми!

- Не съм-

Той погледна към Кия, която му се изплези, преди да посегне лакомо към абсолютно всички мъфини, които бяха сложени.

Юнги направи гримаса.

– Кия тези мъфини са и за н-

- Мои!

- Ама-

- Казах, че са мои! – И за да докаже позицията си набързо отхапа по едно парченце от всеки мъфин. После погледна към Юнги и се ухили. – Май се нахраних.

Клепача на Юнги подскачаше нервно.

Чонгкук не сдържа да не се ухили.

– Каква е сладка принцеса.

- Не съм принцеса! – изплези му се пак петгодишното... сладурче. След което се усмихна с почти беззъба усмивка. – Аз съм динозавър.

- А. – каза единствено Чонгкук и се зае да пие големи глътки от кафето си.

- Ето, изпий си млякото. – Юнги побутна чашата към нея.

- Мразя мляко.

- Да ама трябва ако искаш да пораснеш голяма и да-

Кия тропна с крак.

– Мразя мляко! Уааааааа!

- В какво, за бога, се забърка? – подшушна му Чонгкук, докато Юнги натъпка един мъфин с боровинки в устата на Кия.

- Тъпият ми брат реши, че с жена му имат нужда от един ден далеч от... - той завъртя очи към Кия.

- ...Не ги виня. Аз ако бях щях да съм се изнесъл, докато тя си играе в съседната стая.

- Довечера трябва да дойдат да я вземат, слава богу. – Юнги измери с поглед Чонгкук, който за щастие бе успял да се вмъкне в чист дрехи, между всичко останало. – Какво ти се е случило между другото? Изглеждаш сякаш си спал под моста. Мислих, че си останал при оная окачалка за през нощта?

- Ъм, казва се Хоби.

- Бе все тая. – Кия свърши да яде мъфина и отвори уста пак да ревне, та Юнги побърза да напъха друг в устата ѝ. – И к'во казваш се е случило?

- Хвърлих се през прозореца на банята.

- ......

- Не ме гледай така, напълно съм сериозен.

- Защо, за бога? Смисъл знаех, че си ненормален и че имаш някакъв убийствен импулс в себе си, ама мислех, че е за да разбиваш главите на другите, не да се самоубиваш.

- ...Ха. Ха. Ха. Толкова си смешен.

- Да знам.

- ...Това беше сарказъм.

- ...Майната ти.

- Хоби излезе някъде през нощта и аз погледнах, за да...

- Шпионирал си го?

- Не, не съм! Само погледнах, защото исках да се уверя, че не е...

- ...Значи си го шпионирал?

- Бе както искаш го наречи! Та погледнах през прозореца и той... хм. Говореше с един доста набит, подозрителен тип.

- ....

- И ми се струваше, че носи оръжие.

- ....

- Защо ме гледаш така, по дяволите?

- Колко точно си пиян в момента?

- Не съм пиян! Наистина го видях!

- Е, спокойно мога да ти кажа, че тая окачалка...

- Хоби.

- Все тая.... Ми е съсед от както живея тук и единственото престъпно нещо дето е правил е, че ми краде пощата.

- А, да, той спомена, че...

Кия задърпа ръкава на Юнги, който я стрелна с леден поглед. – Какво?

- Тази кака там е бременна.

Тя посочи към една жена на касата на заведението, която си купуваше две шоколадови парчета торта.

- Или просто е дебела. – изпръхтя Чонгкук.

Юнги не остана много впечатлен от въпроса. - Да и какво от това?

- Скоро ще има бебе... - каза замислено Кия.

Чонгкук се задави с кафето. Можеше да го види. Направо виждаше как синапсите в мозъка й работят и навързват нещата в един определен въпрос.

- Ъм, Юнги, не мислиш ли, че ще е добра идея да сменим темат-

- А от къде идват бебетата? – изстреля Кия с широка усмивка.

Юнги: - ......

Чонгкук: - .........

Юнги: - ......

Чонгкук: - .........

Кия: - Какво?

Юнги: - ......

Чонгкук: - .........

Юнги: - Чонгкук?

- Да?

- Искаш ли ти да...

- О, не, това е твоя работа като чичо. Няма да ти отнемам удоволствието. – Чонгкук се облегна назад с дяволска усмивка, когато Юнги го дари с каменно изражение и се обърна към Кия с лека усмивчица.

- Ами това е... хахаха... Дали не е по-добре да питаш татко си?

- Не, питам теб! – каза троснато Кия.

- Тя пита теб, Юнги. – помогна му Чонгкук с още по-голяма усмивка.

- Хахаха. Амииии... щъркелите ги носят.

- Не, не е вярно! – тупна с крак и се намръщи. – Отдавна не вярвам в това!

- Хах. Чонгкук? Помощ?

- За да ме изриташ пак от апартамента ли?

- ....Извинявай за това.

- И ще ме оставиш да живея там спокойно?

- ...Да.

- И ще мога да си влизам мръсен, когато пискам.

- ...Да.

- И ще се държиш с мен като с нормално човешко същество?

- Ъъъъ не прекаляваш ли?

- Да, това май е прекалено за теб. Но имаме сделка?

- ...Имаме сделка. Само ме измъкни от това.

Чонгкук се обърна към Кия, която следеше учудено разговора, и се усмихна.

- Сега ще ти кажа от къде идват бебетата ама ти няма да казваш на никого, нали?

Кия грейна. – Да!

Юнги се намръщи. – Чонгкук, какво...

- От пишката. – каза просто Чонгкук.

Юнги: - .......

Кия: - .....

Юнги, гледайки към Кия: - .......

Кия: - .....

Юнги, гледайки към Чонгкук: - .......Мъртъв си.......

Кия, чието изражение е добило комичен вид: - Пхахаха. Да бе да.

Чонгкук: - Да, наистина.

Кия: - Добре, не ми казвайте. Ще питам татко.

И ей така се заигра с лъжичките на масата, напълно загубила интерес към темата.

Чонгкук хвърли поглед на онемелия Юнги. – Излъжи, казвайки истината, винаги е страхотен вариант.

- ..Трябва да ти призная, Чонгкук, колкото и да си тъп, всъщност си гений.

- Това е най-милото нещо, което си ми казвал няког-

- А когато се върнем в нашия апартамент ще те заровя я задния двор.

Чонгкук: - ..............