Чонгкук се събуди в три през нощта. Одеялото се бе увило като змия около него, дрехите му бяха подгизнали от пот, а гърлото му бе толкова пресъхнало, че можеше да убие за капка вода.

При повторно премисляне май вариантът с моста не беше толкова лош. Поне щеше да има близък достъп до вода. Спането на дивана в дневната на Хоби от другата страна си беше мъчение. Бе достатъчно голям идиот да отклони предложението му да спи в гостната и сега се мъчеше да се събере в тесния квадрат. Или главата му стърчеше над облегалката, или краката му.

Докато се изправяше Чонгкук взе телефона си и включи дисплея. На слабата светлина от него успя да се ориентира и да стигне до кухнята. С най-голямото удоволствие, изпитвал някога, си наля чаша вода от крана и докато преглъщаше, имаше чувството, че пие мед. След като я пресуши си наля още една.

На връщаше мина покрай стаята на Хоби и не пропусна да забележи, че тя бе отворена. Надникна в пролуката. Вътре лампата беше светната, но Хоби не се виждаше.

Малко по-късно, когато Чонгкук се бе свил на кравай на дивана, защото единствено така можеше да се събере, без някоя част да хвърчи във въздуха, входната врата се отвори и затвори. Хоби бе излязъл навън.

В 4 през нощта.

Чонгкук премигна в тъмното няколко пъти, преди да се чуят гласовете. Бяха близко до вратата и все пак твърде далеч, че да ги различи. Гризан от нездраво любопитство той се надигна, а след това и отиде до вратата, стъпвайки на пръсти. Наведе се и притисна ухо до нея.

- Ела утре. Днес... не мога. - Гласът беше на Хоби.

- Уговорката беше за днес. – А този му беше напълно непознат. Но беше мъжки. Определено мъжки. И звучеше ядосано. – Колко време смяташ да не отговаряш на обажданията?

- ...Върви си.

- Това не е отговор, Хосок.

Чонгкук преглътна, изведнъж гърлото му бе пресъхнало, нищо че не отдавна бе погълнал галон вода. Погледна през шпионката. На слабата светлина отвън успя да види гърба на Хоби и част от тялото на набития мъж, на който принадлежеше втория глас. На ръст беше с глава по-висок от Хоби.

- Нямам какво да ти кажа. Вече не ми се занимава с теб.

Имаше късо подстригана коса.

- ...Нека да поговорим. Моля те... Ако вляза, можем да...

Говореше с дълбок тембър и все пак гласът му не звучеше особено страшно.

- Не. Казах ти. Сега не мога. Върви си.

И беше или не беше това на хълбока на Хоби издутина, много приличаща на пистолет?

Чонгкук хлъцна от изненада. Запуши устата си с ръка, но беше твърде късно. Видя през шпионката как Хоби се завъртя към вратата, а след това не видя какво се случва, защото тялото му изпревари мислите, реагирайки инстинктивно и той буквално се хвърли настрани. Разбира се, вместо да отиде на канапето и да се престори на заспал взе най-малоумното решение в миг на паника и се шмугна в коридора, като в тъмното се блъсна в стената, после във вратата, после за малко не събори една ваза и докато я слагаше на мястото ѝ се прокле три пъти.

Вратата се отвори.

- Чонгкук? Спиш ли?

Чонгкук изтръпна. По дяволите, щяха да го хванат на местопрестъплението.

Търсейки спасение, ръката му опипом намери някаква дръжка и той се шмугна, както се оказа - в банята. Хоби го повика още два пъти, но мъжът явно прекъсна опитите му. Чонгкук отново долепи ухо до вратата, опитвайки да долови разговора.

- Кой беше това? – Този път мъжът викаше.

- Какво, по дяволите? Какво те интересува кой е бил?

- Затова ли не искаше да вляза? Кой беше вътре?

- ИЗЧЕЗВАЙ!

Господи... Всички ли в тоя блок бяха луди?

- Нека да...

- Казах да се махаш!

Чуха се приглушени звуци, а Чонгкук буквално чакаше да чуе изстрели. Боже... Хоби имаше пистолет. Пистолет, за бога!

А изглеждаше като невинно момченце до преди няколко часа...

След няма и пет минути, през които дъхът на Чонгкук бе секнал, на вратата се почука и Чонгкук се сепна.

- Ехо? Чонгкук? Вътре ли си?

- Аааа... Да, да. Хахаха. Сориии... Вечерно... ъм... неразположение.

- Ще излезеш ли скоро?

Мисълта да му се наложи да излезе при Хоби, който явно имаше пистолет, никак не се хареса на Чонгкук. Затова той направи единственото, за което се сети. Превъртя ключалката на банята. Два пъти.

- Ехоо? Чонгкук там ли си?

- Ъъъъ да?

- Това ключалката ли беше?

- Ъъъъ не?

- Трябва да ползвам банята.

- ...Ъм. Върви другаде?

- Ама това е моята баня?

- ...Ще се забавя.

- Колко ще се забавиш?

- Аааммм... Сериозно, по-добре върви другаде. Ядох твърде много боб за вечеря и май банята ще е неизползваема близките два дни. Хахахах.

- ......

- ......

- ....Лека нощ. И... ъм, гледай да отвориш прозореца.

След като чу стъпките на Хоби да се отдалечават Чонгкук си отдъхна. Завъртя се, за да огледа банята. И настроението му се скапа.

Лека друг път...

Нямаше начин да излезе отвън, което значеше, че трябва да спи във ваната.

Мамка му... животът ставаше все по-хубав с всеки изминал ден.