Докато Чонгкук сънуваше пухкави, невинни зайченца му се стори, че чува нещо.

- О, да бейби, точно там...

Изхъмка и се завъртя на другата посока, продължавайки да си подскача по полянката, облечен в розовия си костюм с дълги уши и да хрупка зелена тревичка.

- Не спираййй... О, да... Господи...

Да, чу нещо, което със сигурност не издаваха сладките зайчета.

- Ще свършаааа. По-силно! По-силно, мамка ти!

Чонгкук се изправи в леглото, сърцето му биейки силно в гърдите и се огледа из стаята. Стана и отиде до открехнатия прозорец.

Не, не идваше отвън.

Долепи ухо до отсрещната стена.

Хъмкане, мънкане и звуците от старо, пружиниращо легло, което щеше да сдаде багажа всеки миг, идваха от съседния апартамент.

- Да, бейби, да.

Не, не, не.

- О, да.

О, не.

- Готов съм да свършаааа.

Майчицееее...

- Да, свърши за мен Джин, да...

Боже, не.

- Ммммм...

- Аххх...

- ....

- ....

По дяволите...

- Ах... Това беше силно, ах... Трябва да го правим всяка нощ.

- Какви ги говориш, Намджун. Ние го правим всяка нощ!

- ...Трябва да започнем да го правим и всяка сутрин тогава.

- Ние и всяка сутрин го правим.

Чонгкук се отлепи от стената и се загледа в мрака на стаята.

Не беше ли чудесно?

Имаше си съседи секс маниаци.