Наложи се Юнги да остане в спешното, защото (кой да предположи) имал кръвоизлив. Чонгкук се разхождаше жълто-зелен по коридорите на болницата, прилошавайки му от гледката на кръв макар, че най-травмиращото, което видя, бе една кърпичка с две-три капки кръв от носа.

Юнги, вързан за болничното легло, вика и крещя на Чонгкук и заплашва Джимин и Техьонг, че ще ги убие, ако припарят до стаята му и скривалището му със сладки под леглото. Накрая Чонгкук направи услуга на всички и помоли доктора да му бие силно успокоително. Малко след това Юнги замърка като котенце... Пияно котенце. И не спираше да сипе разкази как бил ходил в Дубай наскоро.

- Нали няма опасност да ме съди? - попита Чонгкук, когато по-късно се прибраха.

Джимин махна с ръка. - Не му обръщай внимание. Юнги-хьонг може да кряска много, но е по-безобиден и от анаконда.

- ...Успокоих се.

Двамата го разведоха из апартамента като Техьонг описа на Чонгкук и най-малката прашинка прах в него.

- Хол. Телевизор. Канапе, на което Юнги-хьонг спи нон стоп и е нещо като негова територия. Баня. Крана с топлата вода не бачка да знаеш. Спалня. Нашата с Джимин, тази е твоята, а тази на Юнги. О, а това е тайното му скривалище с лакомства.

Джимин повдигна матрака и с Техьонг си изтеглиха по няколко вафлички от грамадната купчина.

На Чонгкук му прилоша от вида на всичките шоколади и бонбони.

- Човека си обича сладкото...

Джимин се ухили с омаца в шоколад уста. - Аха. И няма нищо против да си взимаме понякога.

- ...Убеден съм. А плъхът на върха на купчината не е желиран, нали?

- О, това е господин Кат. Домашния любимец на Юнги.

Техьонг вдигна плъха и го завря в лицето на Чонгкук. Две червени очи се взряха в него, плюс два бели зъба. Чонгкук отвори уста да каже, че има панически страх от плъхове и мишки, само дето дума не излезе и докато се осъзна, вече падаше назад.

- Я. - Техьонг притисна плъха до гърдите си. - Май припадна.

- Не думай. - Джимин отхапа голямо парче от шоколада си. - Спри да плашиш хората с тоя гумен плъх. Горкия, сигурно има някаква фобия.

- Опааа. Не се сетих. Дали да не викнем линей- о, това желирани дражета ли са?