– Не мисля, че  разбирате проблема ми, отче...

– Напротив, момчето ми – гласът беше на човек, който отчаяно се опитва да звучи благо, докато всъщност единственото което искаше  е да изпрати някого да върви на майната си. Надявах се, че този някой няма да съм аз.  – Ще се изненадаш, колко като теб се обаждат. Дяволското изчадие, което си видял, не е истинско...

Бях склонен да поспоря с това изказване.

Още повече като се имаше предвид факта, че току-що споменатото дяволско изчадие бе изпълзяло до краката ми, гледайки ме любопитно. 

Замръзнах.

Дали ако се престорех на умрял щеше да ме остави на мира?

– ... а просто прожекция на греховете ти.

Сигурно.

– Гуа!!! – плесна с ръце прожекцията на греховете ми, смеейки се. Я, какви остри зъбки си имаме.

Изби ми студена пот.

Твърде голям бях да се изпускам в гащите.

– Нека те попитам, момчето ми, кога за последно си каза молитвата преди лягане?

– Ъъъъъ....

– Ето, виждаш ли,  това е проблемът. Ако искаш можеш да минеш по-късно към църквата и ще ти-

Прекъснах обаждането.

Не ми трябваше библия, а шибан екзорсист.

Упс. 

Така де, вещ екзорсист.

Внезапно, бебето направи гримаса и секунди след това в стаята се разнесе лесно разпознаваема смрад.

Надигнах глава към тавана.

– Боже, ако наистина съществуваш, искам да ти предам нещо.

Никога преди не бях показвал с по-голямо удоволствие среден пръст.