Трябваха ми точно три секунди, за да забележа огромния сак в ръцете на Джимин и още по-огромната, мазна усмивка на лицето му.

Усетих на къде отиват работите.

И  защо на тениската си имаше брокат?

- Хей, Чонг-

- Забрави - прекъснах го аз и понечих да затръшна входната си врата в лицето му.

За жалост, Джимин имаше по-добри рефлекси от моите и пъхна крака си в оставащия процеп, блокирайки ме.

- Не сме ли малко груби? - попита той. Все още се усмихваше ама тази усмивка бе на клоун настъпил пирон. - Няма ли да поканиш най-добрия си приятел да влезе?

- Най-добрият ми приятел? - повторих след него и потърках брадичка си, правейки се че размишлявам. - Разбира се - съгласих накрая. - Само да го видя.

Джимин присви очи.

- Какъв късмет тогава. Стои точно пред теб.

- Имаш предвид зад огромния сак или?

- Чонгкук, кълна се...

- Добре, добре - предадох се накрая и отворих вратата. - Ти можеш да влезниш. Но сакът остава навън.

- Бро!

- И защо по дяволите блестиш целия?

Внезапно, до ушите ни достигна жално мяукане.

Мамка му!

Бях забравил Бингълс в банята!

Е, определено нямаше да получа наградата за собственик на годината. Жалко. Щях да изглеждам убийствено в смокинг.

Зарязах Джимин на прага и се втурнах да спасявам мокрия си котарак. Сетих се нещо и се обърнах.

- I'm watching you - прошепнах зловещо аз и направих номера с очите и двата пръста.

Джимин, който тъкмо се навеждаше за сака си се изправи бързо и се усмихна невинно. Когато продължих да го зяпам, нарисува с показалец и ореол над главата си.

––––––––––––––––

credits fanart: http://ask-bts-stuff.tumblr.com