– Не вдига ли? – попита с необичайна доза съчуствие Югьом, почесвайки се по чорлавия перчем.

– Не – въздъхна Джимин и прибра телефона си в задния джоб на дънките. – Както и да е. Аз тръгвам. Таксито сигурно ме чака.

– Ама как ще тръгнеш без да си се свързал с Чонгкук? Ако го няма в тях?

Джимин изсумтя.

– Няма един часa. Бас хващам, че още спи. Ще звъня на вратата му, докато не ми отвори – заяви по-ниското момче.

– Чакай! – грабна го Югьом за лакътя. – Цялото това местене да не е защото прекарвам много време в тоалетната?

– Югьом-

– Или защото не споделям порно колецията си?

– Ама ти серио-

– Сетих се! – плесна се по челото Югьом. – Махаш се защото си присвоих онези боксерки на "Келвин Клайн", които ти подариха за миналия рожден ден, нали? Ще ти ги върна, обещавам! Носих ги само три пъти! – Югьом коленичи пред съквартиранта си, обвивайки ръцете си около бедрата му. – Моля те, не ме изоставай! – изхленчи той. – Знаеш ли колко е трудно да намериш момче на което не му миришат чорапите в този университет?!

– Махни се от мен бе! – ядоса се Джимин, опитвайки се да изрита Югьом, но без полза. Все едно към него се беше приклещило бебе горила. – И къде си триеш сополите?! Мамка му, брато! Това е гнусно!

– Не ме изоставяй – дереше гърло Югьом. – Сега кой ще ме събужда сутрин за лекции?! И кой ще ми подава дистанционното на телевизора? Ами ако няма нищо за ядене и ми се наложи да отида до магазина?!

– НЯМА ДА МЕ ИМА САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ, ИДИОТ ТАКЪВ! – кресна и Джимин, изкаран извън нерви.

– О – промълви Югьом и го пусна. Изправи се и изтупа коленете си. – Така да беше казал. Таксито не те ли чакаше?

Горната устна на Джимин потрепери и той излезе от общата им стая, затръшвайки  вратата след себе си.

– Едно – започна да брои Югьом. – Две...

Вратата се отвори и Джимин се показа от нея. Взе забравения си сак и вирнал нос излезе отново.

Нещо във въздуха проблясна след него.

– Три – завърши ухилено Югьом.