Партито течеше с пълна сила, което в превод от колежански означаваше, че повече от половината от хората вече бяха пияни, танцувайки в в пародийно подобие на танци или натискайки се в тъмните ъгли на не толкова голямата – но затова пък пълна с евтин алкохол и силна музика – къща на Бекхьон.

Във въздуха се носеше неприятен смес от мириса на трева и евтина бира.

Чонгкук съжали, че изобщо беше дошъл.

Когато успя да отблъсне опитите за свалки на поредното момиче с прекалено голямо деколте  и дезеорентиран поглед, реши да потърси спасение на задната веранда. 

Имаше нужда от глътка чист въздух.

Слава Богу, там нямаше никой и той седна на дървените стъпала, оставяйки студеният вятър да охлади пламналото му лице.

Чувстваше се странно.

До преди месец на купони като този се чувстваше в свои води, водейки безсмислени разговори и танцувайки на всяка глупава песен, която пуснеха. Пропускаше лекции без да му мигне окото и излизаше с всяка красиво момиче, което му се усмихнеше.

Харесваше живота си.

Но сега...

Нещо се беше променило и това нещо имаше рога и памперси.

Чонгкук въздъхна, разрошвайки гелосаната си коса. Все едно прокара пръсти през гора от пирони. Не му се стоеше тук, но и не му се прибираше в празния апартамент. Изкара телефона си и провери за нови съобщения, но нямаше нищо. 

Опитваше се да се свърже с Джимин от няколко часа насам, но другото момче сякаш бе изчезнало в дън земя.

Изправи и изтупа задните си части, взел решение.

Щеше да отиде до общежитията и да потърси най - добрия си приятел и ако успееше да го убеди, щеше да прекара остатъкът от вечерта в убиване на видео зомбита и поглъщане на възможно най-голямото количество вредна храна под формата на чипс и шоколадови десертчета. 

_____________________

В тази глава имаше толкова смисъл, колкото има в това Тръмп да е президентът на Америка    ¯\_(ツ)_/¯ Но ще се реванширам със следващата в която ще стане ясно, че Джимин не е точно човек. 

Подсказка,  и демон не е.