– Какво, в името на опашатия, е това?! – възкликна Хосок, застинал пред картината с огромното черно петно, което май имаше опашка. Беше почти сто процента сигурен, че това... нещо го нямаше, когато си беше легнал вчера.

– Харесва ли ти? – застана до него Юнги. В ръката си стискаше чаша с уиски, която беше напълнил с кафе. На устните му играеше тънка усмивка и въпреки чорлавия си вид – черната му коса все едно беше преживяла не един ураган, а по червеният, копринен халат имаше петна от боя – изглеждаше доволен. – Заслужаваше си всеки божествен час.

Хосок направи гримаса. Беше твърде рано, за да слуша подобен език. Опашата, черна топка му беше достатъчна.

Минаваше един и половина.

– Какво мислиш? - попита Юнги и точно от това се боеше Хосок.

Като демон, щеше да му е много лесно да излъже и да каже, че е очарован, но пък Юнги, oт своя страна,  също беше такъв и много лесно щеше да разкрие лъжата.

– Ъм... доста интересно подход си използвал, за да изразиш.. ъ...нещото... – прокашляне. –... на опашката?

– Нещото на опашката? – намръщи се Юнги и кръстоса ръце. Част от кафето му се изля върху земята, но падналият ангел не обръщаше внимание на такива незначителни подробности. Това беше работата на Сокджин. – Нямаш си на идея какво гледаш, нали?

Хосок се почеса там, където определено не го сърбеше, търкайки пода с Бъгс Бъни пантофите си. Бяха подарък от майка му. 

– Никаква – призна си ще не ще.

Юнги въздухна.

– Това е задникът на Дарки.

– Задникът на Дарки – повтори неразбиращо Хосок, когато изведнъж го перна внезапно прозрение. – Дарки?! Онзи проскубан, черен котарак, който постоянно оставя полуживи мишки пред прага ни?!

– Точно той – съгласи се Юнги и се усмихна привързано. – Голямо сладурче.

– Да, ако можем да кажем за нещо, чието лице най-вероятно е блъснато от камион многократно, че е сладко – промърмори Хосок.

Юнги бе твърде зает да се възхищава на картината си, за да отчете подхвърления коментар.

– Лошо утро – чу се поздрава на Намджун, който слизаше по стълбите. Беше още по пижама, а под мишницата си стискаше пожълтял вестник.

Тоалетната хартия пак беше свършила, а Намджун имаше лек проблем със заклинанията си. 

– Лошо утро – отговори на поздрава Хосок. – Имаш нещо червено в ъгъла на устните.

– Ъргхх... – изпъшка Намджун и се изтри с опакото на ръката си.

Проклетия сос от касис.

– Намджун – възкликна с непривично за него въодушевление Юнги. – Имам нужда от мнението ти!

– От моето? – осъмни се Намджун.

– От твоето де.

– Да... – провлачи Хосок, който реши, че е крайно време за отстъпление към кухнята. – Аз отивам да си направя кафе. И да си измия очите с белина. В този ред на действия.

Преди обаче да успее да го направи, на няколко крачки пред него, се появи портал. Сокджин излезе от него, държейки в ръцете си доста пораснала и намръщена версия на Техьонг.

– О, виждам, че всички сте станали – изчурулика главният демон, премествайки Техьонг в другата си ръка. Бебето го изгледа на кръв. – Вижте кого водя! – възкликна след което Содкжин, хвърляйки разсеян поглед към новата картина. Погледа веднага бе последван от втори. – Кажете ми, че това не е котешки задник?!

– Това не е котешки задник – обади се милостиво Хосок, докато Намджун и Юнги зяпаха бебето демон с комична смесица от ужас и учудване.

Наистина имаше нужда от кафе.

И очевидно памперси.

Техьонг беше напълнил своя. 

––––––––––––––––––––--

Следващия ъпдейт ще е някъде към 23.04.2018г. Да не кажете, че не съм предупредила ¯\_(ツ)_/¯ 

П.П. Също така, ако случайно ви хрумне да търсите cat butt в google по добре не го правете. Сега и на мен ще ми трябва белина.