Бях си казал, че съм стигнал дъното и по зле няма как да стане.

Но това беше преди ключовете ми да се озоват в тоалетната.

Както излизаше, винаги можеше да се намери ново дъно за покоряване.

Особено, ако си имаш бебе демон, което с удоволствие ще ти покаже пътя до там.

– Аха! – възкликнах триумфално, когато най-накрая докопах един от ключовете и издърпах цялата връзка от водата. – Казах ли ти, че ще ги изкарам?!

Техьонг не ми обърна и грам внимание, пльоснал се на изтривалката пред душ кабината. Играеше си с нещо червено, квадратно и страшно познато.

– Знаеш ли, липсва ти на интерес е леко обидна като има предвид това, къде ми се наложи да бъркам заради теб.

– Демоните не изпитват чувство на вина, така че да се опитваш да вмениш такова на Техьонг си е чиста загуба на време – отбеляза някой и можех да заложа плейстейшъна си, че този някой е с рокля.

– Божичко – възкликнах възторжено и се обърнах към Сокджин тъкмо навреме, за да мерна физиономията, която направи. – Толкова се радвам да те видя отново. Присъствието ти носи божествено спокойствие в този скромен божи дом, който, просто да вметна, има врата и звънец.

– Мислиш, че си много забавен, нали ?

– Божичко, аз ли? Не. Изобщо не ми е хрумвало.

– Играеш си с огъня, хлапе.

– От кога огънят има афинитет към женско облекло?

– От когато шегите ти са забавни.

– Хм.

Изправих се и отидох да се измия, докато Сокджин се приближи до Техьонг, опитвайки се да клекне.

Ключова дума опитваше.

Чу се звук от разшит плат и цепката до бедрото се превърна в цепка до подмишницата.

– Е – не се стърпях аз. – Колкото по проветриво толкова по добре, нали?

– О, я млъквай – сопна ми се Сокджин. – И защо Техьонг си играе с презерватив?

Ясно от къде ми беше позната новата занимавка на демончето. 

– Спестявам пари от играчки.

Сокджин ме изгледа на кръв.