– Кук, къде по дяволите, се губиш!? – възкликна Джимин в мига, в който отворих входната врата. Избута ме и влезе вътре без да чака покана. Сигурно защото знаеше, че няма да получи такава. – Можеше поне да си вдигаш телефона. Наистина започнах да се притеснявам, задник так...

Затворих вратата спокойно и се обърнах, заобикаляйки застиналия Джимин.

Точно  на земята пред него седеше Техьонг.

– Чонгкук – прошепна най  добрият ми приятел. Беше вперил очи в  демончето,  което, на свой ред,  го гледаше с не по-малък интерес. – В апартамента ти има бебе.

– Не думай – казах уморено и се проснах на дивана. – Не бях забелязал.

– Бебе, Чонгкук. Истинско бебе.

– За жалост. Щеше да ми е много по лесно да изхвърля фалшиво такова през прозореца.

– Гуа!

– То говори!

– Освен това реве, иска храна на всеки два часа, пикае и ака като шампион. О, да, също така кара разни неща, мен включително, да летят. Това което не прави обаче,  е да спи. Защото очевидно е зает с всичко изброено по-горе.

Джимин премигна, накланяйки глава настрани. Техьонг веднага направи същото. Този човек беше толкова забавен!

– Не мисля, че разбрах много частта с летенето.

– Ще те питам пак, когато му откажеш нещо. И от личен опит, не прави лупинги във въздуха. Не завършват добре – потърках цицината си замислено.

В този момент в стаята влезе Бингълс. Техьонг го забеляза веднага и започна да пълзи към него с бясна скорост, очите му блесвайки. Обожаваше тази космата топка! 

Горкият котарак, дори не успя да се натика на половината под секцията ( в интерес на истина, можеше да и успее, ако коремът му не му пречеше) преди Техьонг да го докопа за опашката.

Дори нямах времето да извикам предварително, преди белята да стане. Бингълс изсъска и перна една лапа на Техьонг, който изплака уплашено и го пусна. В следващия момент, Бингълс се изстреля във въздуха със скоростта на хвърлена от професионален играч бейзболна топка. Слава Богу, съдбата да се превърне в котешка палачинка му беше спестена и той се застопори на няколко милиметра от тавана.

– Е – казах, гледайки към Бингълс, който мяукаше безпомощно. Надявах се Техьонг да го свали по някое време. – Вече разбра ли за какво летене говоря?

Джимин не ми отговори. Ченете му беше виснало и изглежда на момент от това да се изпусне в гащите.