Единственото нещо в което бе сигурен Сокджин, докато размахваше мечът си – подарък от краля за шестнайстият му рожден ден, най често използван като клечка за зъби, – срещу тези шумни чудовища с колела, бе че ще убие Хосок. Ако вече не беше мъртъв, разбира се.

(Ако нашият герой имаше времето да се замисли за последното – все пак той водеше славна, но неравна битка с тези изчадия пропълзи от най тъмните кътове на Долната Земя, – принцът сигурно бързо щеше да стигне до заключението, че магьосникът бе единственият му шанс да се върне обратно у дома. )

– Няма да ви дам душата си! – крещеше леко истерично Сокджин, но кой можеше да го вини, имайки се предвид положението в което се намираше. – Ще се бия до последната си капка пот!

– Имаш предвид кръв, нали? - поправи го някакво момче. Беше облечен странно и в ръцете си държеше някакъв правоъгълен предмет. – Може ли да се преместиш малко наляво? Камерата не те хваща много добре.

Камерата? Това ли беше името на врага, срещу който бе принуден да се изправи?

– Не знам кой си и защо си затворен тук, но обещавам, че ще те освободя – Сокджин сложи ръка на сърцето си, както го беше учила майка му.

Момчето беше сладко.

Така де, не че това имаше нещо общо. Сокджин беше възпитан да помага на всеки в беда – освен на вещиците, защото по начало те не изпадаха в беди, а изпращаха на хората такива, – без значение външният вид и социалният статус.

– Пич, просто няма как да не те кача в ютюб – възкликна момчето, което никак не изглеждаше ужасено от ситуацията в която се намираше. Напротив, беше се ухилил, продължавайки да държи странния предмет насочен към Содкжин. Стори му се че в горния ъгъл свети нещо.

– Ю Топ? – повтори объркано Сокджин. – Не съм сигурен, че искам да се кача на този Ю Топ...

Момчето започна да се смее, размахвайки палеца си нагоре.

Сокджин се намръщи.

Грубо.*

Железните чудовища, които бяха изчезнали за няколко секунди – безсъмнение уплашени от Сокджин, а не защото на няколко метра имаше светофар, – и Сокджин се извъртя рязко на пети, вдигайки меча си отново.

За негов ужас обаче, едно от чудовищата се отдели от глутницата и спря на няколко сантиметра от него. Имаше различна окраска от другите. Както и огромен фенер, който проблясваше в синьо и червено. Как ли бе закачен там? Търбуха му беше прозрачен – що за извратен мозък имаше създателят на това създание, – и Сокджин можеше да види вътре двама пленени човека. Единия беше със затворени очи. Сърцето на принца се присви.

Време беше да покаже на какво е способен и да спаси все още живият клетник останал вътре.

* Б. А. / Виждате ли работата беше там, че в Щастливото Кралство добре размахания палец имаше еквивалентната сила на добре размахан среден пръст на Земята.