– Юнги?

– Какво?

– Не мислиш ли, че-

– Не, оставям мисленето на теб – прекъсна го Юнги и се прозина, отваряйки уста широко. Дори не си направи труда я закрие с длан. Обноските не бяха нещо с което беше запознат, а дори и да ги знаеше, просто не му пукаше достатъчно, за да се прави на културен.

– Е, остави ме да довърша поне де.

– Щях, ако имах и най-малкия интерес в нещо излязло от твоята уста .

– Боже – поклати глава Намджун, развивайки капачката на кафето си. Мразеше да използва направеният отвор, защото му се струваше, че отпива от биберон. – Благодаря за честността, следващия път можеш да си я спестиш.

– Винаги на твое разположение – усмихна се лениво Юнги, почесвайки се по слабините. – Знаеш ли, някой ден, всичкият този кофеин, който поемаш, ще се отрази много пагубно на мозъка ти.

– Все някой трябва да е буден в този екип – вметна Намджун многозначително, отпивайки нова глътка.

– Нямам си на идея за какво говориш.

– Ама естествено, че нямаш – изсумтя Намджун и пусна радиото, нагласяйки силата на звука. Мразеше тишината.

Намджун продължи да пие кафето си, гледайки през прозореца на полицейската кола. До него, Юнги вече се беше унесъл кръстосал ръце пред гърдите си.

"Всеки ден едно и също", помисли си Намджун. Сякаш животът му се състоеше от запис, който някой от горе пускаше отново и отново. Искаше му се поне веднъж да се случи нещо... ами интересно.

( Под интересно нямаше предвид банков обир, а по скоро някоя открадната чанта. Макар, честно казано, всичко бе за предпочитане пред раздаването на правоъгълни хартийки с цифри на тях.)

Сякаш чула мислите му, радиостанцията изпука.

Намджун се втренчи в металната кутия с детско вълнение.

– До патрул 12-3443-3, отговорете моля.

– Накарай я да млъкне – промърмори недоволно Юнги и се обърна на една страна, намествайки главата си в пространството между прозореца и седалката.

Намджун изобщо не му обърна внимание.

Грабна тясната, дълга слушалка и натисна черното копче отстрани.

– Тук полицай Ким. Какъв е проблемът?

– Получихме обаждане, че някакъв луд се опитва да размахва меч към преминаващите коли на ъгъла на тридесет и осма – гласът на операторката дори не трепна. – Не е заплашил хора, но ситуацията е потенциално опасна. Можете ли да проверите?

– Потегляме – потвърди Намджун и грабна предпазния си колан.

– Добре, обадите се, ако ви потрябва подкрепление.

– Разбрано, край.

Юнги се отвори очи, колкото да хвърли един пълен с презрение поглед към партньора си.

Намджун му се усмихна лъчезарно.

Юнги му показа среден пръст.