10 смъртни присъди

..........Слабаци. Започнах да раздавам присъдите. Една вече беше раздадена. Трябваше да убия всичките девет.

ОСТАНАЛИТЕ ДЕВЕТ

Децата започнаха да нападат. Не се уточних как нападат. Имат нокти. Нокти пълни с отрова. Един нокът, една отрова, една смърт. Трябваше да бъда доста внимателна.

ЗАПОЧВА СЕ

Трябваше да пазя себе си и едновременно да държа чувала в ръката си. Извадих един от пистолети те. Той беше зареден. Трябваше само да натискам спусъка. Пистолета беше малък и странен с четири патрона. При бързите си сметки реших, че ако изхабя патроните на двата пистолета и използвам теслата, ще ги убия всичките без да пускам човала, без да използвам лъка.

1-вото ДЕТЕ

Зададе се едно. Беше ниско със сини очи и руса коса. Бонбон, но мъртав. Нямах време да се целя но трябваше да удрям в засягащи живота органи. Дръпнах спусъка. Патрона се изстреля. Гледах къде отива. Насочи се право и......в окото. Наместо око там вече имаше  дупка през, кояхо можеше да се гледа. Фонтан от кръв потече и то се свлече на земята. Замина си то.

2-рото ДЕТЕ

Ето го и него. Следващото. Високо и грозно. Не се и замислих, когато го убих. Само по поглед дразнеше. Натиснах го. Летеше и в...сърцето. Колко кръв. Ако бях канибал да си бях донесла кърпичка и лъжичка. Пир за канибалите. То падна на топлата земя. Лежеше и гледаше с малките, но широчко отворени очи. И те не бяха красиви, особено в това положение.

3-тото ДЕТЕ

Броях ги. Беше ред на третото. Пак беше високо, но по- красиво от предното. Като половин бонбон. Обърнах пистолета към него, но тъкмо да натисна спусъка и то подскочи. Веднага вдигнах очи и го проследих. Кафявата му коса се вееше,преди да стане червена. Когато натиснах спусъка той се отправи точно към средата на главата му. Пръсна се. Освен изцапаните му дрехи и лице, косата му също стана кървава. Летеше твърди високо за нивото му. Падна както и се издигна. Бързо.

4-тото ДЕТЕ

Четвъртото беше по- смело. То ми налетя, но без успех. Гръм- Бам и в гърлото. Като за последно изкашля доста кръв. Жалко ли, ами не. Оказваше се, че с всяко следващо убито дете още повече ми се искаше да убивам. Сякаш ми беше вродено. Това дете умираше, а аз се хилех насреща.

НЯМАХ ПРОБЛЕМ С ТОВА!

5- тото ДЕТЕ

Вече ми беше лесно. Всяко следващо дете падаше на топлата земя. От всяко око потичаше по една капка сълза. Студената капка, изпадналй от едно студено сърце, бавно се сливаше с топлата земя. Правеха хармония. Чисто спокойствие. Така беше и със следващото. Опита се да нападне. Беше близко, но не достатъчно. Слава на Дявола не беше. Куршума ми прониза устата му.  Замина си, както останалите.

6-тото ДЕТЕ

Огледах се за следващото. Тъкмо се прицелих и......номер шест беше зад мен. Как?!? Дръпнах спусъка докато можех. Заби му се в оная работа. Болеше го, но накрая припадна. И после умря, защото се опита да избяга, когато се събуди, а аз го шибнах с пистолета в главата дотам , че да му направя дупка. Хубавата му бяла коса започна да променя цвета си. Стана красива. Цялата червена. Детето си беше бонбон. Но беше.

7-мото ДЕТЕ

Оставаха 2 куршума. За седмата и осмата тежка присъда.  Много ми се стреляше с лък, но пазех чувала с първата присъда. Горките деца, толкова са слаби. Седмото беше върха на слабоста. Реши да ми се прави на умно и се обърна, като се нагъзи. Уж за присмех, но точно казано: перфектния подарък. Гледах с наслада как куршумът прави дупка в малкият му анцунг и бавно докосва кожата му. Точно в средата. Облизах се с език, все едно виждам пържени картофки. И на него по- късно направих дупка в главата от удар с пистолета.

Топлата земя го обгърна.

8-мото ДЕТЕ

Остана един патрон. Както до сега, не трябваше да го губя на вятъра.

То нападна. Беше много силно. Ритнах го. С хубавите си дълги нокти го удрах по врата и лесно допрях пистолета си до неговата глава......чу се писък като за последно.

9-тото ДЕТЕ

- Ела мии- крещях аз-  Ела дее!

То се затича. Скочи над мен. Искаше да одере гърба ми. Имах време. Хвърлих пистолетите и извадих теслата. Беше ми на лесно. С пълна сила я запих в малкият му врат. Фонтан от кръв заизлиза. Преди да успее да падне го хванах за ризата му. Стиснах я и го доплижих до мен. Хванах теслата и занатисках. Натисках и натисках, когато успях. Главата и сълзата му летяха едновременно към твърдата , но топла земя.

СВЪРШИ СЕ

Бях цялата в пот. Не ми оставаше капка сила. Едвам си поех капка въздух и започнах да събирам малките трупове. Слаби бонбони за мен. Прибирах всяка част, а оръжията си вежливо почистих у дрехите на малките мъртви деца.

ГОТОВА

Бях готова, но и толкова глупава. Всичко около мен не се движеше. Времето беше спряно. Огледах се и......оххх всичко се заразмърда. Никой нищо не бе видял. Радвах се, но не дълго. Трябваше да се прибирам и да готвя трупове.

Татрададааааа! Това е новата глава. Срии, че нямаше в сряда но на 19.05.2016г. (четвъртък) ми свършиха моб. данни, а на 20.05.2016г.(петък) ми ги пускаха наново, заедно с  минутите( всеки месец наново). Проблема беше там, че бях на село и хоп- нямаше как да кача, защото там нямам интервет. Отказах се и реших за петъка(20.05.2016г.) да  я напиша. Почнах през деня в петък(20.05.2016г.), когато ми пуснаха наново моб. данни и хоп- изтрих до дето съм стигнала(3-тото дете). Ядосах се и тъй като се прибирах в същия ден, оставих за по-късно. Но нали ви ОБИЧАМ и почнах наново, докато пътувах към Бургас(но се получи тъпо, тъй като не помнех какво точно съм писала по- рано и оставих за по-късно т.е. като се прибера). Запазих часта, която написах, но по- късно вечерта пак в петъка (20.05.2016г.), можах да възстановя старата и хоп- довърших главата. Иначе бе тъпа при втория опит. Пак срии за забавянето. Срии за правописните грешки.

ОБИЧАМ ВИ 💖 , адски много и благодаря за всички вотове и коментари към муа. Следващата девета глава ще излезе най-вероятно утре- събота (21.05.2016г.).

Мога да се похваля с най-дългата си глава до сега.

Думи: 1037.