Очите ми съзряваха това, което най-много желаех. Това, което точно сега ми беше нужно. Цялото ми тяло настръхна и андреналина в мен скочи. Смисълът на живота ми дойде. Изправен пред мен , висок, строен,с къса руса коса и зелени очи........това е. Познавах го, но беше нужно сега да забравим приятелството си. Вгледах се, за да осъзная видимото. Майкъл седеше пред мен с червени очи. Усетих как и моите светеха. Всичко приключи.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Трябваше да го убия. Трябваше въпреки всичко. Трябваше, защото не е гадже на най- добрата ми приятелка. Поправка:....ама е. Как щях да й го причиня Ами като се върнех в нормалния живот. Как щях да й го кажа. Не можех :( . Нямаше друг начин освен този....да го убия.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Трябваше ми оръжие. О, разбира се аз го забравих. Щеше да е по - хубаво Майкъл да е слаб , но не е, защото той е мускулест и тренира борба. Оххх, ПОМОЩ! Малее, провалям се на третия ден от убийствата. Трябваше да избягам. Пристъпих лего назад, а той извади подладата си усмивка. Усещах какво ще се случи. Но ще се боря със зъби и нокти, също капка и от женската ярост. По- добре направо да си сложи надпис на главата "МЪРТЪВ СЪМ, АКО ТАЗИ Е КАТО МАЙКА МИ!🔫🔫🔫🔫 " Хах, ако продължавам така разсеяно и аз да зема да си сложа един надпис на челото. Е, трябваше да действам. Разбира се нямше нищо друго, което да правя освен да бягам.....и това и направих. Тичох бясно към кухнята. Огледах се имаше банани, ябълки, грозде и....пистолет. Затичах към него и го грабнах. О, не беше зареден. Fuck. И сега какво? Грозде ли да стрелям или с банана като блондинка. И за мой късмет ще е наобратно и ще се гръмна. Сърказъм преди смърт. Чувствам се като във филм. Но няма аз да играя слабата. Заотварях швафовете. О, и за мой късмет имаше пласмасови ножове. БОЖЕ ПОМАГАЙ! Нямаше на къде по- добре. Но всички други ножове ми бяха прибрани в мазата. Е явно сега живота ми зависеше на едно "онче- бонче, ще умре ли или ще победи". Ами не мисля да се давам затова....да те видим женчо. Обичам да наричам така всички мои жертви. Знам, че той ми беше приятел но все пак...трябваше да го убия. Затова и се затичах към него. Той изваждаше нещо от джоба си- нож. Насочи го право към едната ми гърда, но аз залегнах и не ме улучи. Докато той се осъзнаваше аз рязко забих ножа по права линия в гърлото му. Майкъл издиша за последно и преди кръвта да е достигнала до ръката ми, и да ме е изцапала, аз се отдръпнах, като ножа си остана там. Майкъл бързо падна на земята. До тогава аз единствена го задържах, но сега всичко свърши. Мамка му! Тъкмо бях почистила дървения под и сега пак целият беше пълен с кръв. Оххххх!?! Явно белият ми потник се беше изцапал,а по черния ми клин си личаха петната от кръвта. Трябваше да се преоблека. Сега доволна от всичко си облякох една черна рокля с едни червени токове. За да изляза исках да мина през кухнята и да си взема телефона. Да бях го забравила там и така слизах по стълбите, докато мислех всичко наново. Бях доволна от себе си. Стигнах до вмирисващия се трух и нагло го прескочих. На червените ми токове не си личеше нищо. Грабнах телефона си и си записах бележка , да си взема един ароматизатор. В калъфа на телефона си имах имах 300 евро. По междодругото аз живея в един малък град малко по- далече от Лос Анджелис- Май Леновес( от автора: пълна измислица ). Не беше голям, но не беше и малък.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Вече спокойно с наведена глава заизлизах от нас. Хвърлих телефона си на дясната седалка и потеглих.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
След петчасовия пазар си избрах едни матирано черни рамки и с червено ултра стъкло очила. Стояха ми блестящо, а преди края на четвъртия и началото на петия час минах и взех ароматизатор. Имаха вкусове на ягода, малина, банан и ананас. Ананаса ми беше един от любимите затова грабнах него и заотивах на касата, а след като платих се качих в колата. Взигнах двеста от центъра до квартала ми и по чудо нямаше полиция или камери........................

Вече бях напълно готова за
остатъка от деня.........

Автора:
Ето я и новата глава.
Благодаря, че четете и гласувате, както и коментирате. Аз следя и вашите историй и очаквам новите ви глави. Изразете мнението си и ще се видим отново във вторник.

Чао! Обичам ви, Монкса❣

Думи: 749