...................Реших да го нападна,но трябваше да не забележи. Хвана ханша ми и ме загледа в очите. Не трябваше да се противя. Чаках само момента да нападна. Бръкнах в малката си чанта. Той ме гледаше какво правя и като, че ли се радваше. Имам си и на идея какво му се въртеше в главата. Захванах здраво ножа и докато се приближаваше да ме целуне забих ножа. Точно в сърцето, като бавно започнах да въртя забоденото сърце. Кръвта се стичаше по него или като капки падаха бързо на земята. Искаше ми се да направя още нещо. Всеки убиец имаше някакъв стил по - който да убивам. Трябваше ми и на мен такъв макар никой да не го види, защото аз ги готвих. Но все пак щеше да бъде яко, затова хванах ножа и махнах главата. След това вдигнах главата и нарисувах хикс върху лицето му. Изглеждаше мега жестокото- яко . Имаше локва около нас. Огледах се . Не беше влязъл никой, а бахме забравили да заключим вратата. КЪСМЕТ, че времето спираше докато убивам макар, че май никой от нас не разбра, че е спирало , дори и самата аз. Приближих се бавно до вратата и тихо заключих вратата, защото вече го бях убила и съответно на това вече часовника щеше да започва да тик- така. Двоен късмет беше, че камериерката бе оставила ключовите на вратата, за да заключа. А сега трябваше да изнасям трупа. ИДИОТКА! Забих си шамар , защото нямам нищо против да се самонаказвам, когато съм виновна затова, че съм идиотка. Огледах се. Имаше три мивки, три кабинки и една стая на камериерката. Трябваше ми човал и парцал, за да изчистя. Разбира се при чистачката ще има. Започнах да ровя из косата си и да търся фиба. За не знам си кой късмет намерих. Дънта- брънта отворих. Имаще доста неща включително парцал и човал. Нагло се ухилих. Грабнах нещата и се запътих към трупаа.

След доста тежък труд
Да чистиш кръв от труп не било лесно, но накрая бях готова. И още един проблем. Как щях да изнеса черен, голям човал из дискотека пълво с хора и трима охранители. Пак се заоглеждах и вече усещах, как очите ми се изморяват. Но явно не се предаваха. В стаята на камериерката имаше униформа. Супер!

Облякох я и изглеждах неочаквано сладко. Трябваше да запаметя момента. Затова с униформата и ножа, на стъклото с телефона и БУМ- най-сладката касапница. Де да имаше страница за убийци, за да си качвам яките селфита.

Следкато се извадих от мислите си прибрах телефона си, заключих камериерската стая и бавно отключих вратата на тоалетната. Излязох от там и потеглих към изхода на дискотеката като с доста сила мъкнех човала така, че да изглежда като боклук.

Вече излязох от дискотеката като се държах точно като чистачка. Не трябваше да забележи охраната. Вървях с наведена глава , за да не може камерите да ме засекат. Докато гледах само пътя се замислих за хубавата рокля, която прибрах при гадния и смръдлив труп. Вече сигурно беше червена(не, че докато го убивах не стана такава) . Не забелязах, но вече бях пристигнала пред колата на паркинга. Все още но по- малко си криех лицето. Преди да се кача( забравих да спомена колата е кабриолет) метнах трупа на седалката на колата като самата аз скочих отгоре и направо се льопнах на седалката. Хванах волана,запалих и до минутка вече бях у нас. Да, наистина карах доста бързо.

След като пристигнах, веднага се запътих към мазето , където настаних трупа. Качих се горе и си облякох черен клин, черна блуза и черни обувки. Сложих и перука, защото там, където отивах имаше камери зариди изчезналите(убитите от мен) деца. Вече си имах идея къде и как да убивам.

Трябваше да тръгвам затова излязох от нас и изтичах до колата. Със себе си носих един сак. Имаше лък и девет стрели, и девет чувала. Часа минава 11:30 и се безпокоях. Трябваше да убия децата до 12:00 или умирам, а аз не исках да умирам.

Вече пътувах от десет минути и най- сетне пристигнах. Бях пред лунапарка и да в лунапарка имаше камери. Скочих от колата и грабнах сака. В мига, в който прекрачих прага времето спря. Знаех, че има за убиване. Зрението ми беше добро, затова се качих по железарийте на виенското колело. По скоро една желязна стъпба, на която свободно можеш да се подпреш Нямах страх от височини, затова се балансирах и поех дъх. Преметнах сака през гърба си, като преди това извадих лъка и една стрела. Жертвите ми се оглеждаха, защото единствено те не спираха движението си. Виждах очите на поне 20. На мен ми трябваха девет. Останалите сигурно ще избягат. Прицелих се към първия. После втория, третия, четвъртия, петия, шестия, седмия,осмия и последния девети. Всеки път вадех по нова стрела и гледах как стрелата като по моя команда, отива и се забива право в главата. Девет тела паднаха на земята. Изведнъж се досетих, че времето ще почне. Имах броени минути да събера телата. Прибрах за секунди лъка в сака, слязох по стълбата като добре запомних намиращите се тела. Бързах и бързах. Тичах с пълна скорост. Добре, че бяха слаби тинейджъри или малки деца, които лесно се пъхат в чувалите. Мнозинстовото беше малки деца(7:2). Усещах как времето свършва и точно като завързах последния човал времето започна да се движи. Огледах се и над мен имаше майка. Тя се оглеждаше за детето си, което преди минута беше под ръчичката й.

Майката: - Виждали ли сте детето ми?- разтревожено попита тя. Аз сведах глава и отговорих.
Аз: - Не- жената се натъжи и като сведе глава видя човала, но преди да попита за какво е аз се сбогувах с нея. Но....
Майката: -Вия коя сте мила госпожо? - попита със сълзи.
Аз: Аз съм май.... новата чистачка- проснах все още с наведена глава.
Майката: - А защо,сте в черно?- зачуди се тя.
Аз: - Сега съм на пробен тест и съм със домашни дрехи, а ако ме приемат ще имам униформа- заявих аз- Затова и казах "май" - поясних и аз - Довиждане!
Майката: - Довиждане- изхлипа тя.

Аз се изправих като не показах лицето си и замъкнах деветте човала. Дърпах ги с нечовешка сила, но колата беше на прага на лунапарка, а аз бях на изхода на лунапарка или по- точно до колата. Един по един ги замятах в колата. Бях готова и потеглих към къщи.

У дома
Вече бях сготвила труповете и Дявола мина да си ги вземе като каза, че готвя страхотно. Чакал ме там(в ада), за да му готвя. Хахаха та аз да няма да умра( тогава си мислех така🔫).

Вече трябваше да се пазя повече. Дявола ме предупреди, че с всеки ден ще става все по- трудно. Моите "преследвачи" вече ще могат да ме разпознават по очите. И моите като техните ще светят в червено, но ще ги виждат само те. А ако се питате как спах спокойно в мазата. Ми....имам врата, която и Херкулес няма да може да отвори. Затова и спах на студения под в мазата. Затова и утре трябваше да си купя още по- тъмни и нови слънчеви очила. Утре го даваха слънчево и много топло. Така никой нямаше да забележи.
Беше 12:01 часа и накрая докато си размишлявах как ще се спасявам утре, неусетно съм заспала......

Ето я и новата глава. Капнах от умора да я напиша. Първо много извинения, че не писах скоро но нямах идеи, а като исках да я напиша снощи заспах на бюрото 😂 . Сега е и края на годината и нямам много време. Второ скобите са мисли на героинята, освен ако не пише нещо от сорта на "от автора...". Трето за неразбралите( трябва да знаете де от първа или втора глава), че тя разказва на приятелите си от отвъдното. Съжелявам за правописни грешки. Дано ви харесва световно дългата ми глава( поне според муа😂) .
Благодаря, че гласувате и коментирате( това значи много за муа 💗💜💙💛💚💖💟).

И много ви ОБИЧАМ!💖💛💚

От Монкса💖💚💜💙💛

Думи(главата+ бележката-винаги така са били общо събирани думите 😂): 1330