......Макар безсмъртна аз продължавам да си мисля, че ще умра. Е, може би, защото цял живот съм живяла с идеята, че някой ден ще умра. Огледах ги. Бяха четири трупа, готови за груб бой. Не се гледахме дълго, а и никой не каза нещо. Писна ми да чакам и тръгвах бегом съм единия. Тъкмо щях да забия стегнатия си юмрук върху лицето му, когато всичко изчезна и стана черно. Пред мен се озова един стол, а до него един шкаф. Отворих го и вътре намерих черен плик. Взех го и го отворих, а в него имаше малка детска гривна. Вече ми стана объркано. Първо се върнах към живота, после щях да се бия, а сега се намирам посредата на тимнината с леко скърцащ стал и малка бебешка гривничка и всичко това в рамките на един нормален час. Реших да пробвам гривната, макар със сигурност да ми беше малка. Сложих я и започнах да и' се радвам, защото ми седеше наистина сладко.

?!?: - Не е твоя, че да я пипаш. - обърнах се и видях стола и на него седеше малка кукла. Не изглежда да е от дружелюбните.

Аз: - Ето - отидох до нея и и' я подадох.

?!?: - Вземи си я. Не ми трябва вече. Ти я омърси.

Аз: - Тогава, защо да не я пипам.

?!?: - Защото аз така решавам - повиши тона си тя.

Аз: - Коя си ти?

?!?

?!?: - Тази свързваща истинското и фалшивото. Аз съм кукла фълшива, но с история истинска.

Аз: - Каква е историята ти?

?!?: - Клара. Името ми е Клара.

Тук съм с нова глава.
Съжалявам за ОГРОМНОТО забавяне. Лични мои извинения. Сега ви оставям да си мислите за Клара и каква е тя. Благодаря на тези, които четът и следят, ако въобще има такива. Важното е, че вече имам цел, с която да пиша тази книга и другата глава ще е в близките три дни.
Монкса❤❤❤