Иконома: - Следващия -заповяда строго той. Бледата душа премина големите порти и се запъти съм мен.
Душата: -Кралицата на времета, поклон от моя мила душа- боже това звучеше толкова зле.
Аз: - Пробутвайте конплиментите си на някой друг мъртвицо- повиших тон.
Душата: - Извинете! - прошепна тя.
Аз: - Не ми се извинявай, защото не си мислила преди това - вече крещях.
Иконома: - Кралице - повиши тон той- успокойте се - и той вече крещеше.
Аз: - Не ми крещи! Ще те уво..- бях доста грубо прекъсната.
Дявола: - Скъпа, успокой се- лепна си мазна усмивка- ако продължаваш така до вечерта няма да имаш сили за нищо- продължаваше да се хили.
Аз: - Добре де, добре- казах аз и продължих.

Нещо като ретроспекция

Ето ме, станах Кралица Мелиса на долната земя и владеех хиляди земи. Имах право да разпределям всяка душа дали ще
живее или ще умре в нищото.

Край на ретроспекцията

Станах от трона и дългата, прилепнала черна рокля се спусна почти на земята.
Тръгнах към спалнята,когато......

Нещо малко.

Монкса😘😘😘