14 ноември...Днес е рожденият ден на сестра ми. Е порастна и тя, жалко че не е на височина, въпреки че ще й трябва.
-Какво си намислила да правиш?-попитах я докато ходихме към  колежа
За първи и може би последен път ще си случи да ходим заедно.
-Ами с приятелки ще се събера следобед и после вечерта ще празнуваме вкъщи. Не се измъквай с гадженцето, моля.-каза тя
-Поне мога да го направя, за разлика от теб.-казах аз и се разделихме
*skip time*
-Как беше?-попитах аз като излязоха Хана и Тара
-Ами 3.-каза Хана
-Да, винаги казваш че ще имаш три и изведнъж 6, не ти вярвам.-каза Тара
-На тото, а и дори да беше казала да уча пак нямаше.-казах аз
-Прецака всичко...-каза Хана
Понякога ми се иска да я шибна с нещо. Но продължавам да свиквам.
-Кой те прецака, бебе?-попита Джимин, който се появи изневиделица
-Госпожата по философия, тест изненада.-каза Хана
-Любимото й.-каза Куки
Абе от къде се вземат. Очаквам и сестра ми да се появи отнякъде.
-Тото, майка.-казах аз
-Тара, ти знаеш ли нещо за Джун?-попита Ви
-Не, какво е станало?-попита тя
-Идиот.-каза Джимин и го перна зад вратът
-Какво има, кажете.-каза Тара
-Голяма е порта, няма значение скоро ще разбереш.-каза Куки и тръгнаха
-Мамка му.-каза Тара и търгна някъде
-Какво стана току-що?-попитах аз
-Не знам, мисля за теста в момента.-каза   Хана
-Я не се коси толкова, това е просто оценка.-казах аз
Взехме си нещата за литература и тръгнахме към кабинета.
Гл.т.Тара
Какво е казал, Джуни? Реших да му звънна веднага.
-Скъпа, какво има?-попита ме той
-Каквоси казал на Ви и Джимин и Джънгкук, не искатдами кажат.-казах аз
-Оф, голяма е клюрка Ви... добре, така или иначе щях да ти кажа, ще си дойда за Новя година за около седмица.-каза той
-Какво?-извиках
-Мхм, много скоро ще се видим, сега трябва да затварям, започват ми лекциите, пази се и те обичкам.-каза той и затвори
Не можех да повярвам. След месец щего видя. Звънна вторият звънец и трябваше да бягам към литература, че много бързо щеше за ми пише закъснение. Взех си нещата и тръгнах по най-бързият начин към кабинета.
-Как е бившото гадже?-попита ме нечий глас
Спрях се и познах гласът веднага, Мадисън.
-В момента не ми се занимава с теб, имам си по важна работа, че да си говоря с по-малки от мен.-казах аз и продължих
-Няма начин да няма приятелка, по-добра от теб, само те лъже.-каза онази, наистина се заяжда..
Вече бях пред стаята. Госпожата само ме смъмри и отидох при Хана. Сядахми заедно, а зад нас беше Рей. Понякога се менкахме.
-Какво стана?-попита ме Хана
-Ами ще си идва за Нова година.-казах аз
-Супер, трябва да направим парти.-каза Рей, която май чу
-Ще видим.-казах аз
*skip time*
Гл.т.Рей
Колежа свърши. Видяхме Ви, Джимин и Куки да си говорят. Като ни видяха спряха.
-За какво си говорехте?-попита Хана
-Нищо.-каза Джимин
-Ви, нещо да ни казваш?-попитах аз
-Ей, порто мълчи си,ясно.-каза Куки
-Още какво криете от нас?-попита Тара
-Тайна.-каза Джимин
-Обща тайна няма, Ви ще изплюе камъчето.-казах аз
Гл.т Джимин
*5 минути преди да дойдат момичетата*
-Добре, кога ще организираме ходенето до хижата?-попитах аз
-Трябва да говорим с Джун кога ще дойде точно и рожденият ден на Рей.-каза Куки
-В прочем измисли ли нещо за подарък, беше ме питал отдавна?-попитах аз
-А, да, ноняма да кажа какво. Голяма изненада.-каза Куки
-Ади де...-каза Ви
-Недей, че вземе каже.-казах аз
-Ще разберете тогава. Дори аз самият съм изненадан от решението ми.-каза Куки
-Да не й предлагаш брак?-попита Ви
Аз се засмях.
-Не, Ви, все още не, но някой ден.-каза Куки и се усмихна
-Ах, ти заек, такъв.-казах аз и му разроших косата
***
Гл.т.Рей
-Рано или късно ще кажат, така че.-казах аз
-Да излезем да хапнем?-попита Джимин
-Става.-казахме и трите
Аз секачих в колата на Куки, Хана при Джимин, а Тара при Ви.
*skip time*
-Окей, Хана, Джимин как ще празнувате баловете си тази година?-попита Тара
-Ами това е супер, все пак и двамата завършваме някаква степен, ще бъде супер.-каза Джимин
-Тази година, аз съм на твоя бал.-каза Куки
-Естествено.-казах аз
-Аз ще съм си вкъщи и ще играя игри. Това най-хубавото.-каза Тара
-Да, височината играе роля при танците.-каза Джимин
-Не си от най-високите, че да го кажеш, но както и да е.-каза Тара
Продължихме да си говорим за различни теми и беше станало времи да се прибирам. Все пак ще празнувам рожден ден.
***
-Аз ще тръгвам, сестра ми днес има рожден ден и ще го празнуваме.-казах аз
-Ще те закарам.-каза Куки
Вече в колата.
-Вълнуваш ли се за бала?-попита ме той
-Още е рано да мисля за него, но знам как ще ме подлудеят майка ми и сестра ми.-казах аз
-Ще се постарая да бъде най-якият бал.-каза той
-Заедно с теб никога не е скучно.-казах аз и го целунах
Вече бяхме пред нас и кого да видим. Шуга и Бри, бяха на алеята, прегърнати и дори се целунаха. Бях в шок.
-Как мазно ме лъже, че ще излиза с приятелки.-казах аз
Погледнах към Куки и се засмя.
-Знаел си! Знаел си, че сестра ми излиза с Юнги и не си ми казал?-казах аз
-Нямаше как да го издам, а и аз без да искам ги видях в колежа. Затова спря да се върти около нас и е повечи с Бри.-каза той
-Мозъкът ми него побира.-казах аз
Без да ни забележат, Бри се прибра вкъщи, а Шуга продължи нагоре.
-Ще се правя че не знам, но още съм в шок.-казах аз
-Това мисля че ще те оправи.-каза и ме целуна
-Поне номерата ти мина.-казах аз и излязох от колата
-Чао.-каза той
-Чао.-казах аз
*skip time*
След като се навечеряхме се събрахме в стаята на Бри и направихме един своеобразен купон.
-Имам един въпрос, вие да не излизате с Хоби и Шуга?-попитах ги дирекно
Спогледаха се.
-Бри, видяхте днес, пред нас.-казах аз
-Добре де, да.-каза тя
-А аз какво съм тук, че не ми каза?-попитах аз
-Съжалявам, щях да ви кажа скоро, но Али ме хвана и аз нея и затова само ти не знаеш.-каза Бри
-А, ти?-погледнах към Али
-Окей, с Хоби съм, и смятах да ви кажа, ама тя ме хвана и до там.-каза Али
-Е, поне сте намерили, някой да ви търпи. Ще ме отменят.-казах аз и се засмях
-Ти за Джънгкук не ми каза тогава и дълго време не каза на никого.-каза Бри
-Не ми се спори сега, нека приключим темата, като зрели хора, въпреки че вие не сте от тях.-казах аз
Замеряха ме с въглавници.
*skip time*
Беше весело. За първи път съм заспала преди тях. Но още ми е любопитно, какво крият момчетата от нас?