-Пате, събуди се.-каза гласът на Куки
Този глас... гласът,с който искам да се събуждам всеки един ден.
-Скъпаа...-каза Куки и започна да ме гъделичка
-Ако не искаш круше спри.-казах аз
-Няма да ме набиеш, патенце.-каза той и ме целуна
-Сутрин не прощавам.-казах аз и си разтъркях очите
-Закуската дали ще ти оправи настроението?-попита ме той и ми показа чиния с палачинки
-С заешка усмивка ще бъде още по хубаво.-казах аз
Започна да се смее след това което казах.
-С теб правихме палачинки след купона, който ми беше организирала като завърших 12 клас. Бяхме се събрали в Джимин, бяхме се напили яко, после те качих в стаята където спях като остана при Джимин, make out-вахме. Не мога да го забравя още.-каза той
/главата "партито изненада"/
Кво? Това защо не го помня?
-По погледа ще прочета, че не помниш, нищо може да го повторим някой път.-каза той и ме погледна мазно
-Не беше толкова первезен преди.-казах аз и започнах да хапвам
-Не съм, просто погледът ми може би ти изглежда такъв или май ти се иска да те гледам така.-каза Куки
-Нека се оправяме за работа, че ще си имам проблеми.-казах аз
-Няма нищо да стане.-каза той
Влязох в банята да се изкъпя. Имах нужда от малко пречистване на ума.
Какво ще стане сега? Даниел ще направи проблем за това че снощи му разбих носа. Ох, не знам.
-Пате, не се притеснявай...-каза той като сложи ръцете си на раменете ми
-Няма как да не мисля,изведнъж се върнах в реалността.-казах аз
-Когато съм с теб съм в утопия.-изпя част от Еуфория и ме прегърна
-Чакай секунда, ти защо дойде докато се къпя?-попитах го аз като се отдръпнах
-Не може ли?-попита ме той
-Не, сега навън.-казах аз
-Как ме гониш от собствената ми баня, госпожичке.-каза той
-А ти, защо влизаш без да питаш?-казах аз
-Банята е моя и ще правя каквото си искам.-каза той
-Припомням ти, с инат не спори.-казах аз
Просто ме целуна. Дявол да го вземе, знае как да ме успокой.
-Я пак?-каза той нарочно
-Какво?-попитах аз
-Твоят инат ми е любимият.-каза той и ме целуна отново
-Сега ме остави на спокойствие.-казах аз
-Ще те чакам, за да отидем в компанията.-каза той
-Първо трябва да минем през вкъщи, за да се преоблека.-казах аз
Довърших си душа и си облякох роклята от снощи.
-Хайде да тръгваме.-казах аз
Излязохме от апартамента, слязохме от асансьора и вече бяхме в колата и пътувахме към апартамента ми.
*skip time*
Мислех какво да облека. Като доброто старо време, черна тениска с черни дънки. Слязох при Куки пак.
-Все едно виждам Рей от преди 6 години.-каза той
-Еми да, нямам особенна промяна.-казах аз и се засмях
-Имаш, още по сладка си.-каза той
Потеглихме към компанията.
-Ще ме оставиш на няколко спирки от компанията.-казах аз
-Защо?-попита той
-Не трябва да ни виждат.-казах аз
-Рей, стига, не ме интересува, кои ще ни види, все пак онези снощи ни видяха и са разказали всичко.-каза той
-Не знам какво ще стане отвъд вратата.-казах аз
-Никой няма да ни раздели, аз съм тук.-каза той и вече паркира в паркинга на колата
Влязохме вътре хванати за ръце. Всички говореха около нас. Куки реши да направи нещата още по одостоящи всичко и преплете пръстите ни. Наложи се в крайна сметка да се разделим.
-Ще се видим в края на работния ден.-кяза той и ме целуна по бузата
Не казах нищо и отпраших към залата, където трябва да са момичетата. Отворих вратата и като ме видяха момичетата буквално ме дръпнаха към тях.
-Разказвай какво беше това снощи?-попита ме Сънми
-Да ви кажа честно и аз не знам, беше пълна каша. Даниел ми предложи брак да му се невиди и идиота, после този, който му скочи на бой беше бившия ми Гейбриъл и Джънгкук ги разтърва, като отидохме навън ги оправих, като Даниел с бонус круше в носа и се прибрах.-казах аз
-Бившият ти каза, че с Джънгкук сте се целунали пред тях.-каза Ниу
-И после сте се качили в колата му и сте потеглили на някъде.-каза Джей
Просто се хванах за главата. Въвлякох и Куки в това.
-Аааааа, вие сте заедноооооооо....-извика Хана
-Тихо, ще го измъкна от тази ситуция.-казах аз
-Ама верно ли сте заедно?-попита ме Сънми
-Да...-измърморих аз
-Оооооо, много сте сладки.-каза Ниу
-Да видим дали ще бъдем в бъдеще.-казах аз
-На мен ми е интерестно какво ще стане с Даниел?-попита Сънми
-По мениджърски отношения Рей може да му срита задника за това че нарушава нейните лични извън колегиални права, по наше отношение, компанията го наема да направи клипът и той вече под упека на компанията, което означава, че може да не ни продуцира повече.-каза Джей
-Бре, ти какво си завършила?-попитах я аз
-Право.-каза Джей и заметна коса на една страна
-Браво, но не знам дали няма да направи мръстно.-казах аз
-Няма, не може.-каза Джей
-Ще видим.-казах аз
-За сметка на това имаме много гледания, харесвания и коментари.-каза Сънми
-Е, че как.-каза Ниу
-Какъв е планът за седмицата?-попита ме Хана
-Ами имахте едно интервю, едно живо участие и май беше това засега.-казах аз
-Супер, тогава да тренираме.-каза Сънми и момичетата станаха
Не бях при тях. Как ще оправя всичко, без да се разчуе достатъчно?
*skip time*
-Рей, ще дойдеш ли в кабинета ми?-попита ме директора на компанията
-Разбира се.-казах аз
Насочихме се към кабинета му.
-Снощи беше по голяма сцена от най-сълзливата корейска драма,която съм гледал, кажи ми сега какво се случи като излязохте, защото чувам различни верисии на историите и не знам.-каза той
-Ами подредих ги с думи,при което поне бившият ми се опитваше да отрече и нападна Джънгкук, защото той ми помогна една вечер да се разкарам от мястото където се разделихме. Обаче Кук...Джънгкук успя да го обори и...-запознах аз
Чудех се дали да кажа истината, страх ме е от това че мога да му навредя, а не искам той да бъде нещастен.
-Целунахме се, с него се познаваме от гимназията, но странни обстоятелства ни разделиха. 6 години по късно се видяхме и отново потънах в неговите очи. След тази целувка Даниел се опита да ни раздели и аз не се сдържях и му разбих носа. После избягахме с Джънгкук или по точно ме докара вкъщи, тъй като момичетата ме взеха.-довърших разказа си
-Радвам се, че не ме излъга. Но знаеш, че това с Джънгкук трябва да не се разчува. Знаеш, че не може да бъдете заедно.-каза директорът
-Знам...-казах аз
Трябва да се разделим, значи...
-Медиите не са разбрали много, така че няма да имаме проблеми с тях. До колкото за Даниел, го уволнихме за режисьор на клиповете.-каза директора
-Добре, може ли да тръгвам, имам да оправям документиция участията на момичетата.-казах аз
-Разбира се, до скоро.-каза той и излязох
Какво да правя сега?
Върнах се в кабинета ми и там ме чакаше Куки.
-Как мина разпита?-попита ме той и стана веднага като ме гушна
-Добре.-казах аз и бързо се отделих от него
-Какво има?-попита ме той
Не му отговорих.
-Рейчъл, какво е станало?-попита ме той
-Трябва да се разделим.-казах аз
-Казах ти нещо...-хвана ме ръцете- няма да те оставя никога, ти си моята еуфория, моьт живот.-каза той
-Не бива, ще стане лошо за мен и за теб, ако журналистите, армитата разберат, че сме заедно.-казах аз и си махнах ръцете
-Рей, не говори така, ние се обичаме.-каза той
-Няма ние, има теб и мен.-казах аз и наведох глава
-Всъщност имало ли изобщо ние. Не си ме обичала нали? Искаш да ми го върнеш заради вечерта на бала, нали? Какъв глупак съм само.-каза Куки, изляза навън и затръшна вратата
Голяма съм глупачкааааа....
Ангелче:Днес не ни е ден
Дяволче:И двамата сте глупаци според мен
Ангелче:Не, просто обстоятелствата са глупави
Дяволче:Ами животът е такъв, но като знаем този няма да се откаже лесно и пак ще бъдат заедно
Ангелче:Дано си прав
Оф, мразя вътрешният си глас. Искам да си оправя документацията и после да си почина. Днес всичко ми идва в повече.
*skip time*
Бях готова с всичко и стоях в офиса ми. Дори да се прибера вкъщи, пак ще си мисля за Джънгкук, така че.
Съжалявам много за думите си днес. Трябва да има друг начин. Не искам тази приказка да приключи така. Просто не искам да му навредя с това. Знам какви са армитата понякога. Не искам да страда заради мен. Трябва да говоря с него. Но не днес. Нека ни мине болката от днес и утре ще бъде по добър ден.
-Хей...-каза Хана и вляза при мен
-Хей.-казах аз
-Добре ли си?-попита ме тя и седна до мен
Аз си стоях посредата на пода и гледах в нищото и разсъждавах досега.
-Не знам.-казах аз
-Нещо е станало, изглеждаш унила и тъжна.-каза тя
-Скарах с Джънгкук.-казах аз
-О,не, милата.-каза тя и ме гушна
Защо тази прегръдка ми напомня на Хейзъл? В момента имам нужда тя да ми мълчи минута две и да ме гушне, защото не е измислила нещо ободряващо. Нямаш представа колко ми липсваш...
-И на мен ми липсваше.-каза Хана
Чакай, какво...

~следва продължение~