-Честита Нова година, любов моя!-каза той и отново ме целуна
Не видях лицето му. Кой е този Куки, за кого съм писала в онова писмо. Кой е бил той?
Отворих очи осъзнах, че беше един от най-чувствените ми сънища някога. Това съм го преживяла, сигурна съм. Но има нещо и някои /повече от един/ които липсват в онази година. Докато си мислех нещата нахлу Гейб. Офффф, добре дошли в реалността.
-Добро утро.-каза още сънен
-Не ми се сърди за снощи.-казах аз
-Ще ми се реваншираш днес.-каза той и се насочи към банята
Добре, ще ти кажа че ти ритам шут в гъза, съгласна.
Облякох се по свободно, защото мислех да тренирам с момичетата.Скоро ще ги обявим, трябва да се подготвят за албум.
*skip time*
-Аааааарррр, не такаааа.-извика Сънми
-Съжалявам...-каза Хана кротко и се дръпна настрани
-Сънми недей така, не всички можем да танцуваме като теб.-каза Ниу и отиде при Хана
-Чуй, знам че искаш всичко да бъде перфектно, но всичко става с времето.-казах аз
-Знам, но ме е страх.-каза Сънми
-Няма страшно, всичкоще се оправи.-казах аз и я оставих
Отидох при Хана. Беше седнала на пода и рисуваше в тетрадката си.
-Хана.-казах аз и седнах до нея
Не ме погледна, беше задълбочено загледана в тетрадката си.
-Хайде да станем и да продължим, ще бъркаме, ще падаме, ще ставаме и продължим напред.-казах аз
Погледна ме. Онази искраца в очите й ми напомняше на Хейзъл. Не знам защо, но още в началото беше някак си позната за мен.
Станахме и продължихме с репетициите.
*след 2 часа*
Чухме че се отваря вратата. Обърнах се към нея и просто това което видях беше мечтаната гледка в живота ми. БТС И ТХТ...
АААААААААААААААААААААААААААА
-Здравейте!-казаха в един глас и дванайсетимата
-Здравейте!-казахме и ние петте
-Нямаше ли групата да е от четири момичета?-попита Джимин
-Да, аз съм мениджърът им.-казах аз и помахах
-Не се различаваш с останалите.-каза Кай
-Мерси.-казах аз и се усмихнах
-Да ти се представим тогава.Аз съм...-започна Нам и си подаде ръката
-Аз ви знам, аз съм кпопър.-казах аз и поех ръката му въпреки всичко
-О, на колко си тогава?-попита ме Ви
-На 24, декември ще ставам на 25.-казах аз
-Година по малка си от Кукстър.-каза Джин
-Да.-казах аз
Ръкостисках се с всички и стигнах до Джънгкук. Докосвам баяса ми. Това е мечта...
Когата го докоснах в онзи момент този който тази сутрин ми честитеше новата година ми се изясни и беше той. И се сетих за всичко. Спомних си всичко. Майко мила, от 6 години се мъча като грешен дявол, а то е трябвало само това. Шибана съдба.
-Рей.-каза той и тогава го погледнах, май си спомня всичко, имайки се предвид факта,че знаеше името ми
-Така ли се казваш?-попита ме Собин
-Ъм, да, Рейчъл.-казах аз и си махнах ръката и се върнах при момичетата
Сетих се и защо трябваше да забравя всичко.
-Яко име, добре, ние ще ви оставяме, ако имате нужда от помощ, ни кажете.-каза Хоби и се усмшхна топло
-Разбира се.-каза Ниу и си тръгнаха
*skip time*
Приключихме с репетициите и Хана остана с мен в репитационната.
-Изглеждаш ми тъжна.-каза тя
-Не, просто мисля как да зарежа приятеля ми.-казах аз
-Оу, нещата не вървят.-каза Хана
-Да, не е онзи който заобичах преди 2 години.-казах аз
-Разбирам, заслужаваш най-доброто, познавам те от ден, но ти си ми най-близката.-каза тя и ме прегърна
-Ооо, благодаря ти, Хана...-казах аз и я гушнах силно
-Ти на колко си?-попитах я аз
-На 22.-каза тя
-Още си в университета, нали?-попитах я аз
-Мхм, но мисля да прекъсна.-каза тя
-Защо?-попитах я аз
-Не мога да бъда между кариерата и университета.-каза тя
-Нееее, Хана, една година ти остана.-казах аз
-Няма да имам време.-каза тя
-Я, аз ще ти помагам ако трябва или останалите.-казах аз
-Ще видя, има време още.-каза тя и стана от мястото си
-Чао, до утре.-казах аз
-До утре.-каза тя
Звънна ми Гейб.
-Хей, бейб.-каза той
-Хей.-казах аз
-Чакам те пред компанията.-каза той
-Нямаше нужда да идваш, но благодаря.-казах аз
-За моята кукла винаги.-каза той и затвори
Взех си нещата и щях да излизам когато вратата се отвори и заключи. Беше Джънгкук.
-Какво търсиш тук?-попитах го аз
- Какво стана във вечерта на бала?-попита ме той
-Мен ли питаш наистина?-попитах го аз
-Ти си тръгна, търсехме те навсякъде с Тара и Хана.-каза той
-Джънгкук ти се целуваше с Мадисън.-казах аз вече бясна отвсякъде и си взех чантата и минах покрай него
-Не е това което е изглеждало.-каза той като ме грабна за ръката
-Пусни ме, приятеля ми ме чака долу, не искам да си имам неприятности после.-казах аз и се шзмъкнах
Какво е било тогава, Джънгкук, какво беше?
*skip time*
Прибрахме се в апартамента. Докато бях в банята отново се бях пренесла в онази година. Беше супер година. Но сега, няма как да сме заедно. Добре дошли в реалността.
Облякох си едда рокля да видиш и да не повярваш, но тази си я обичам много. Гейб също беше готов. Тръгнахме към заведението. Паркирахме и явно ще бъдем с приятеля му и неговата жена.
-Здравейте!-каза Анджи
-Хей!-казах аз и отидох да я прегърна
После седнахме. Сега не мога да му кажа дори и да искам, уви. Вечеряхме и си говорихме с Анджи. Тогава събелязах БТС да влизат в ресторанта.
Гл.т Джънгкук
Няма да се предам лесно. Обичам я, макар че я бях забравил за тези 6 години. Спомням си последно, че я търсихме много вечерта на бала, а онази Мадисън ми се натягаше. Да не би затова да говореше днес? Трябва да й обясня всичко.
*skip time*
Решихме с момчетата да отидем да хапнем навън. Отидохме в любимият ни ресторант. Когато влязохме видях Рей на една от масите. Беше с двама мъже и една жена. Явно не ме е излъгала, че има приятел. Няма да ме остави нали? Минахме покрай масата и когато ни видя се усмихна и кимна. Тъй като ми се сърди, не мисля че е за мен. Ще ме подлудиш, Рей...
Гл.т. Рей
-Кои са тези?-попита ме Гейбриъл
-БТС.-казах аз
-Аааа, онези китайци...-каза той и отпи от чашата си
Побеснях.
-Да, онези китайци.-казах аз и бях на косъм са му скоча на бой
-И какво общо имаш с тях?-попита ме той
-Работя в тяхната компания, видях ги днес, запознахме се днес, няма да се правя че не ги познавам.-казах аз крайно изнервена и нямам търпението да изляза навън и да му сригам задника
-Спокойно, кукло, не се бесни за такива.-каза той
Или ки търси боя или се напи. Не държи на алкохол, за разлика от мен. Хихи...
-Предлагам ти да се прибираме, не си в състояние вече.-казах аз и станах
-Седяй, не сме приключили с пиенето.-каза той
-Ти ставай, не ме дразни допълнително.-казах аз
Дръпна ме за ръката и седнах. Опитах се да се отърва от хватката му, но не успях. Стоях, не успях да направя нещо. Нямах търпение да изляза навън вече.
Гл.т.Куки
Наблюдавах я от време на време. Видях че е с рокля, преди не обичаше да облича рокли, но тази е перфектна. На нея няма нещо, което да не й прилича. По едно време стана напрежение между Рей и мъжът до нея. Тя стана от мястото  си, но той по най-грубият начин я дръпна и тя седна. Не се измъкна, трябваше да направя нещо, но личеше, че мъжът не беше в адекватно състояние. Как мога да й помогна? Милата ми Рей...
Те станаха и излязоха навън. Измъкнах си от момчетата под предтекста, че отивам до тоалетна. Излязох навън след тях и се скрих в храстите в двора на ресторанта.
Гл.т. Рей
-Хайде да тръгваме.-каза приятеля му
Оправиха сметката, а аз едва издържах вече. Как понасям този? Станахме и излязохме. Приятеля му и Анджи тръгнаха, а господин Гейбриъл не ми позволи да вляза в колата и реши друго.
-Друг път няма да ме излягаш, ясен ли съм?-каза той
-Моля? Аз те излягам, слушай какво, ти си този, който го прави, не само за мен, но и за себе си. Пиян си до козерката от две чаши вино. Идиот. Знаеш ли какво, отдавна исках да ти го кажа и ето че днес е деня. Всичко приключи. Прибирам се, вземам си нещата от апартамента ти, прибирам се в моя и повече да не си ме потърсил, ясна ли съм?-казах аз
-Много ти знае устата.-каза Гейб и може би щеше да му удари ако не беше...
Гл.т. Куки
Щеше да я удари. Бързо застанахме между тях и хванах ръката му.
- Да не си я докоснал повече!-казах аз и стисках ръката му
-Кой си ти, че да ми кажеш?-каза той и си опита да се измъкне
-Този, който заслужава.-казах аз и му извих ръката
Хванах леко ръката на Рей и се качихме в моята кола. За късмет бяхме дошли с нея.
-Кажи ми адреса на апартамента.-казах аз
-Нямаше нужда от това.-каза тя
-Как нямаше, щеше да те удари.-казах аз
-Щях да се справя.-каза тя
-Нямаше, сега накъде да карам?-попитах я аз
-<<адреса на апартамента>>-каза тя
След 15 минути бяхме там.
-Да ти помогна с нещо?- попитах я аз преди да слезе
-Отивай при останалите.-каза тя
-Не, докато не тръгнеше към твоя апартамент, няма да тръгна, онзи ще се върне скоро.-казах аз
-Тръгвай.-каза тя
-Не, не спори с мен, качи се горе и си оправи нещата.-казах аз
-И ти не спори с мен.-каза тя
Не устоях на вътрешното напрежение. Хванах сладкото й лициче и я целунах. Това усещане, майко, това чувство.
Гл.т. Рей
Fuck, fuck, fuck...
Рей, съвземи се, дявол да те вземе. Можеш. Отделихме се от тази /прекрасна/ целувка и излязох. Качих се в апартамента. Събрах си нещата, за които се сетих поне и ги смъкнах в колата ми.
-Можеш да тръгваш вече.-казах аз
-Чао, пате, до утре.-каза той и ми намигна
Пате, звучи по добре от неговите устни, отколкото на онзи... Как ми липсваше този глас...
Удрям си вътрешен шамар. Рей, я се стегни, шанса ви да сте заедно е 1%. Чакай, този един процент ми е познат до болка. Нееееея, стига деее. Но пък, ако стане, аз нямам нищо против. Втори вътрешин шамар. Я се прибирай вкъщи, Рей...
След половин час пристигнах. Качих си само дрехите горе. Отключих и се тръшнях на леглото и заспах сладко сладко.
В един ден толкова много неща, заслужавам почивка.