6 години по късно.
Сънувах нещо приятно. Беше с доста размазани образи, но все пак беше красиво и хипер познато.
-Пате, събуди се.-каза един от образите
Този глас... гласът беше някой който познавам до болка, но не го виждам.
-Скъпаа...-каза тозш глас отново и започна да ме гъделичка
Събудих се. Беше Гейб.
-Най сетне се събуди.-каза той и се усмихна
-Добро утро.-казах аз катоси протегнах
-Да се оправяме за работа.-каза той и стана
Седнах на леглото и си разтърках очите. Незнайно защо погледнах към китката си и видях надпис:"Искам да бъда твоята декалкомания, аз искам теб..."
Гейб си прави шеги с мен вече. Тъкмо излизаше от банята.
-Много забавно, ще ти го върна.-казах му аз
Застана пред мен с въпросителен поглед и му показвам ръката ми.
-И?-каза той
-Н евиждаш ли надписа?-казах аз
-Не виждам нищо, просто ти се спи, пате.-каза той и ме целуна по челото
Минах покрай него и страшно замислена и объркана. Що за шантав ден е това?
Изкъпах се и се преоблякох. Бях готова, а Гейб ме чакаше отдавна.
-Хайде.-казах аз
-Най сетне.-измърмори той
Взех ключовете за колата и се качихме.
-Аз ще карам.-каза той
-Не позна, моята кола, аз карам.-казах аз
-Добре щом искаш.-каза той, но усещах страха в очите му
Не знам какво видях в него преди две години. Вече започнах да го намразвам, държи се толкова като момчето на татко.
Невредими пристигнахме пред компанията и слязохме.
-Не ни уби, това е добре.-каза той вече спокоен
-Хаха.-казах аз и вече до крайност изнервена минах покрай него и влязох в офиса
Само да ме одобри някоя от музикалните компании, ще се разкарам от наследствената фирма на глезеното ми гадже.
Включих лаптопа ми и си проверих пощата. Това беше първото нещо с надеждата да видя отговор от някой компания. Тази сутрин имах две писма, обичайно нямам нито едно. Първото беше от future me? Какво е това, за бога?
Отворих го.
Здравей, Рей от бъдещето
Предполагам си страхотен мениджър на някоя престижна музикална или не компания. Може би нама да забележиш това от хилядите съобщенияи предложения от компании. Радвам се ако си изпълнила това. Наистина браво, въпреки че те е мързяло много на моменти, ти си истински герой. Чудя се и друго, дали онази приказка е приключила, в смисъл дали наистина ли съм с Куки в момента или не. Дали в бъдеще ще бъдем заедно? Дали ще можем да продължим, въпреки че започнахме да се отдалечаваме един от друг. Надявам се да си щастлива. Предполагам си в Корея/Сеул, Хана и Тара са някъде на около и наистина си успяла. Но ако онова наистина беше сън, се надявам поне да си намиерила перфектният идиот😂. Бри и Али да те слешат повече и така. Днес е 12 април, малко преди изпитите и бала. Чакам го с нетърпение. Дано да бъде страхотен.
Изпратено за:12 април 20....
Какво е това? Аз ли съм го писала. Е, кой друг ще го пише, но кога е било това. Най вероятно е било в онази година, която не си спомням нищо.
Ретроспекция сутринта след бала
Сънувах кошмар и бях потънала в пот. Ужас. Събудих се и имах кърпа на главата. Беше толкова приятно студена. Когато отворих очи, мама беше на стола срещу мен. Поизправих се,но главата ме цепеше толкова много.
-Не, лежи си.-каза тя
-Защо,какво е станало?-попитах аз
Погледнах надолу и видях че съм с рокля. Много красива рокля, ако трябва да съм чесна. Точно в мои стил, но защо съм с рокля?
-Как си, скъпа?-попита ме мама и ме прегърна
-Ами добре, само ето ме боли главата.-казах аз
-Нещо друго има ли?-попитаме тя
Щях да я питам ващо съч с рокля, но тогава влязоха две момичета. За първи път изтръпнах.
-Рей, добре ли си?-попита ме едно то тях и искаше да ме прегърне, но аз се отдръпнах
Всички ме погледнаха странно.
-Рей, защо ни гледаш така?-попита другото момиче
-Кои сте вие?-попитах аз и по погледа на тези момичета, можеше да прочета ужаса
Гледах към това писмо и го осмислях. Знаех си че от възвръщането на паметта ми има нещо, което не е точно така. За какъв сън обаче съм говорила, кой е Куки. Куки викам на Джънгкук, но как да е свърцано с него. Кой е бил този човек? Реших да звънна на Хана или Тара.Първа беше Хана, но не ми вдигна.
-Ало.-каза сънено Тара
-Добро утро, сега имам въпрос, да знаете че в оная шибана година, да съм си изпращаля писмо до себе си?-казах аз
-Ъ?-каза тя
-Окей, не знаеш, чао.-казах аз
Ще се чуя по късно с Хана, тя помни всичко. Дявол да го вземе, защо трябваше да се случи това.
Забравих за писмото и отворих вторият имейл. Това беше вече черешката на този странен ден. Изпищях и буквално започнах да танцувам. Гейб нахлу в офиса ми.
-Рей, добре ли си, какво има?-попита той
-Одобрена съм, одобрена съм...-виках аз и скачах като две годишно
Бях хипер щастлива. Бях забравила за всичко и бях на седмото небе от щастие. Отиде до лаптопа и прочете писмото. Бях зад него.
-Браво, това не беше ли компанията на онези, които харесваше?-попита ме той
-Мхм, отивам, чао до довечера.-казах аз и го целунах
Попринцип не го правя, ама в момента не можех да си кажа името камо ли. Минах през къщи и си взех CV-то. Бях пред сградата на мечтана ми компания. Вдишах дълбоко и влязох. На входа ме провериха и ме пропуснаха.Насочих се към кабинета на директора на Биг Хит. Говорих с него и бях наета. Боже, аз да не сънувам...
Ще съм главен мениджър на новата женска група. Откога се сформираше тази група. Директора ме заведе при момичета. Бяха хипер уплашени. Милите.
-Здравейте!-казаха те и се изправиха
-Седнете,спокойно.-казах аз и те седнаха
-Ще ви оставям, после ела да управим документацията.-каза директора и кимнах с глава и изляза
-Здравейте, момичета!-казах аз ш те май се поуспокойха
-Вие ли ще сте ни новият мениджър?-попита една от тях
-Мхм. Аз съм Рейчъл, но ми викайте Рей.-казах аз и седнах пред тях на земята
-Аз съм Сънми, макнаето.-каза тази която ме пита дали съм техния мениджър
-Аз съм Ниу, вижуал на групата.-каза Ние
-Аз съм Джей, умея рап перфе.-каза Джей
-Аз съм Хана, текстописец и композитор.-каза Хана
Сетих се за моята Хана. Къде ли се е забляла в момента?
-Съвпадение, приятелката ми се казва Хана.-казах аз
-Надявам се да не ви объркам имената, не съм добра в това.-казах аз
И трите погледнаха към Сънми.
-Веднъж да кажа нещо и вие щеми го натяквате цял живот.-каза тя
-Днес почивайте, утре ви очаквам на репетиции, трябва да ви подготвим за дебюта.-казах аз и ги прегърнах
-До утре.-казаха и четирите
*след 2 часа*
Бях в мой офис/нищо което не предполагах че ще бъде в сградата на Биг Хит- , подготвях нещата за разкриването на момичетата в групата, тъй като са още в неизвестност. Другата седмица ми е огън. Вълнувам се много.
Почука се на вратата.
-Влез.-казах аз
-Здравей, красавице.-каза Гейб и носеше букет с цветя
-Как те пуснаха?-попитах аз леко небрежно, не исках да идва много
-Ами така, имам си начини.-каза той и дойде към мен
Както винаги, баща му го е уредил. Ако го зарежа, дали ще съм груба?
-Благодаря, а сега ще ме оставиш ли, имам работа още.-казах аз
-Добре, чакам те в апартамента.-каза той и ми намигна
Идиот...
Бях се отнесла някъде. Тогава телефона ми ме върна на планетата земя.
-Ало.-казах аз механично
-Извинявай, просто бях при шефа ми  и така и забравих да ти звънна.-каза тя
-Няма проблем, исках да те питам, да знаеш да съм си писала писмо до себе си и да съм си го пратила преди да си изгубя паметта?-попитах я аз
-Дааа сетих се, беше преди изпитите, една вечер и решихме да си пратим писма, но без да искаш си го прати след години, а ние с Тара ги получихме преди 2 години.-каза Хана
-Аха, а знаеш ли на кого съм викала Куки, казахте че не съм имала приятел.--казах аз
-Знаеш кой е Куки, всички знаем, но наистина нямаше приятел.-каза тя
-Искаш ли да излезем, имам повод.-казах аз
-Да няма сватба?-попита ме тя
-Не и дори това ще бъде трагедия.-казах аз
-Недей така, той те обича.-каза Хана
Защо си мисля, че обича повече себе си от мен?
-Няма значение, ще те чакам пред вас.-казах аз
-Добре, нямада се бавя.-каза тя
-Повярвах ти.--казах аз и затворих
Взех си документите и се качих в колата ми. Реших да звънна на гаджето  поне да не ме чака.
-Да, скъпа?-каза той
Да реши в крайна сметка как ще ми вика...
-Ще излизам с Хана, не ме чакай,ще се прибера по късно.-казах аз
-Но, приготвих всичко, малко време за нас двамата.-каза той
-Обещах й, а не сме се виждали от месец.-казах аз
-Добре, няма значение, каквото искаш прави.-каза Гейб и ми затвори
Моля? Аз мога да затварям така. Ще го зарежа още сутринта.

~следва продължение~