Преди да започна, това е извинението ми за преди малко, чувствам се гадно, понякога трябва да си затварям тази уста... надявам се да ти хареса💜

Мина още една седмица скука и вече бях записана в колежа. Днес ми е първият ден там. Интересно ми е, как ще мине? Като си знам късмета ще се пребия пред някое момче и направо ще се изложа от първият ден.
Станах сутринта и си облякох едни черни дънки, бяла тениска и пъхнах якето си в раницата и излязох навън по най-бързият начин. Колежа не беше далеч, което беше супер. Имаше доста ученици пред колежа, които си говореха помежду си в големи групи. Бързо минах покрай тях, защото явно се  набих на очи и влязох вътре. Първият ми час беше математика, всъщност заради паралелката която си избрах имам много математика и физика, но имаше литература, английски, холандски, включително и допълнителни часове по холандски, философия и така.
Намерих кабинена си и седнах на едно от свободните места. Беше почти пълна стаята, но всеки си говореши с всеки, а аз щях да проговоря със себе си.Найс...
Захочнахме математиката и ни заваляха със задачи. Бях готова щях да ги предам, но момичето седнало до мен надничаше в тетрадката ми и ми проговори.
-Извинявай, но отговорът ти не е верен.-каза тя
-Оу, добре ще го реша пак благодаря.-казах аз
-Отговорът е 3 плюс минес корен от 2.-каза тя
-Благодаря.-казах аз и вече изгубих мотивация да я реша
Пак получих същото и се отказах.
-Защо си отказа, не е толкова трудна.-каза тя
Сетих се за Хейзъл, тя е точно такава, не е трудно, а всъщност е.
-Ето ти решението.-каза тя и си подаде тетрадката
Видях решението и си поправих грешката, пак обърках число.
-Много ми напомняш на една от приятелкште ми.-казах аз
-Оу, аз съм Хана.-каза тя и си подаде ръката
Тогава видях надписът на ръката й.
-Аз съм Рейчъл.-казах аз
И двете явно забелязахме една на дрега надписите и се погледнахме.
-Какво пише?-попитах я аз
-Аз искам да съм твоята светлина...-каза тя-при теб?
-Когато те видя усмихната на екрана...-казах аз
-Мислех си, че само аз имам този странен надпис, но поне не съм сама.-каза тя
-Явно...-казах аз и продължавах да го гледам
Чувствах си странно. Сякаш попаднах в някаква приказка в ума ми и не излизам от там. По принцип аз имам такова въображение, но чак пък толкова.
Свършихме час и си оставихме задачите си. Оставихме си нещата, защото имахме още три час тук.
-Рей, може ли така да ти викам, първо.-каза тя
-Да, нямам нищо против.-казах аз
-12 клас ли си?-попита ме тя
-Ами не 11 съм, ти?-попита ме тя
-Изглеждаш по-голяма, заради това попитах, междудругото и аз съм 11 клас.-каза тя свенливо отново
Започнах да се смея.
-Какво казах?-попита тя
-Смея се, защото приятелката ви, за която те оприличавам, ва началото беше точно като теб. Не бъди толкова свенлива, аз ще те науча.-казах аз й намигнах
-Мислех си, че цял ден ще си стоя сама, но явно се случват чудеса.-каза тя и си усмихна
-Спокойно, по едно време щях да си проговоря сама.-казах аз и се засмяхме
Започнахме час и взехме нов урок. Поне за мен не беше, все пак идвам от държава, в която учим неща за вишисти...
*skip time*
Минахме часовете по математика и беше време за обяд. Слязохме в стола и се наредихме на опашката.
-Дали има шоколадово мляко?-попитах Хана
-Не знам, може би.-каза тя
Наближихме и видях че имат, мале щастието ми се усмихна. Взех си две млека, а Хана само ябълка.
-Да не спазваш диети?-попитах я аз
-А не, просто съм притеснена и ще повърна ако ям нещо.-каза тя
-Да знаеш че шоколадовото мляко е моят живот, така че ако изпивам едно за няма и минута, да не се изненадаш.-казах аз
-Затова си толкова висока.-каза ми тя
Въздъпнах дълбоко и продължих след нея. Седнахме навън. Имаше една пейка под едно вековно дърво. Аз започнах първото мляко, а Хана оглеждаше наоколо.
-Та, ще ми разкажеш ли за себе си?-попитах я аз
Тя не ми обърна внимание.
-Ехо, накъде гледаш?-попитах я аз
-Хана...-казах аз и я поклатих леко
-А да, какво?-попита ме тя
-Какво гледаше?-попитах я аз
-Едно от момчетата, което игра баскетбол.-каза тя
-Кое точно?-попитах я аз и се загледах
-Ей това със черният потник.-каза тя
Когато успях да го фокусирам, се ококорих и се изненадах в първият момент. Това беше Джимин... Потърках си очите, защото си помислих че сънувам, но беше той, заедно с Шуга  влязоха вътри в колежа.
-Жалко че е по голям.-каза тя
-Ооо, веднага ще го заговорим.-казах аз и я задърпах вътре
-Рей, спри, ти полудя ли...-извика тя
Настигнах ги и застанахме пред тях.
-Хей.-казах аз
-Хей...-каза озадачен Джимин
-Вие кой клас сте?-попитах аз
-Втори курс...-каза Шега още по озадачен
-Беше права,Хана.-казах аз и я издърпах до мен, защото се криеши зад мен
-Вие май сте по малки.-каза Шуга
-Да, ние сме в 11 клас.-казах аз
-Оха, малки сте.-каза някак си с насмешка Шуга, което ме ядоса
-Аз съм Джимин, а той е Юнги и ни е приятно да си запознаем.-каза Джимин и си подаде ръката
-Аз съм Рейчъл, а това е Хана и нас също ни е приятно че се запознахме.-казах аз и се ръкостисках с Джимин, а след това треперейки, Хана се здрависа с него
Шуга не благоволи да направи това и тръгна без да изчака Джимин.
-Не му обръщайте внимание, понякога е такъв.-каза той
-Няма проблем.-казах аз
-Аз трябва да отивам, имам физика, до скоро.-каза той и тръгна
-Толкова ли беше трудно?-обърнах се към Хана
-Ти определено ме изненадваш.-каза тя
-Още нищо не си видяла.-казах аз
Отидохме в час по английски, а следващият беше философия. Ако философията и тук толкова тъпа, колкото в предното даскало, ще се гръмна.
*skip time*
Чудесно... затова че някой уцели учителката с хартийка, сми наказани да напишем есе от 10 страници, за една хипер шибана тема. "Сърцето познава доводи, които разума отрича"-Блез Паскал
Кой идиот, успя да ми съсипе първият ден, които минаваше чудесно?
-Мислех да си наспя днес, но заради някой, няма да стане.-казах аз
-Така е, хайди към библиотеката,там трябва да има информация за Паскал.-каза Хана
Библиотеката на колежа беше огромна. Питахме библиотекарката, къде трябва да търсим книги за биографията. Насочи ни и се надявах Хана да е схванала, защото аз не...
Тръгнахме покрай рафтовете и спряхме на един от тях.
-Аз ще се кача горе, а ти оглеждай книгите на тези рафтове и ако видиш нещо ми кажи.-каза тя
Махна сш раницата и якето и ги метна на земята и се покатери по стълбата  която ми се струваше безкрайна.
Аз огледах и видях една. Беше малко по нависочко. Скочих наколко пъти и успях да я хвана, но заедно с нея паднаха отгоре ми няколко други книги  и аз седнах на земята.
-Добре ли си?-попита ме момчешки глас зад мен
Погледнах към него  и това беше...

Хихи🤭🤭🤭, ще разберем скоро