Минаха две седмици, от скучното даскало и от простотиите които правихме аз, Тара и Хана. Не ни наказваваха, но не и днес. Вече за пореден път бягахме от час, да Хана бяга от час. Развалих това дете. Проблемът обаче е в тази по холандски. Нарочини само защото не бяхме съгласни с неяният отговор, които беше грешен, но не искаше да си признае. После ни даваше само сложни неща и изречения, които не бяхме учили и изкарвахме ниски оценки. С тази нямам намерението да се занимавам. На шега бях казала да избягаме и си мислех че послушницата Хана ще се дърпа, а тя беше първата взела нещата си и излязла. Та, избягахме няколко поредни часа и онази ни докладва на директорката.
-Боже, не очаквах че някога ще те накажа, Хана.-каза директорката
-За всичко си има първи път.-каза тя обаче можех да прочета страхът в очите й от майка й, която сигурно щеше да й се скара
-Рей, попринзшп трябва да звънна на майка ти, защото ти е трето наказание, но този път ще ти се размине.-каза директорката
-Ами ще се видим в 15.-каза тя преди да излезем
Насреща ми засилени и видимо не на планетата земя, беше Мадисън. Не можах да отбегна сблъска и да кажем че и двете бяхме на земята. Изправихме се.
-Извинявай.-казах аз, а онази като трамвай мина без да каже нищо
-За какво и каза изинявай ,дори.-каза Тара и я погледна злобно
-По инерция.-казах аз
-Какво стана, защо идвате от кабшнета на директорката?-попита ни Шуга, а зад него бяха Куки, Джимин, Хоби и сестра ми
-Ти какво правиш тук?-попитах Бри
-Нищо, ти какво е станало?-попита ме тя
-Наказа ни сме.-казахме в един глас и трите
Всички погледнаха учудено към Хана.
-Не ме гледай така, ти си част от това да се превърна в това.-каза Хана към Джимин
-Моето бунтарче.-каза той и се засмя, дойде при нея и я целуна
-Тази истори у вас.-каза Шуга
И двамата го погледнаха тъпо.
-Мама ще идва ли в даскало, поклавара на семейството?-попита ми Бри
-Не, но дори и да дойде,  няма проблем, аз и казвам всичко преди теб спойлир такъв.-казах аз и й разроших косата
-Май няма да можем да излезем днес?-каза Куки
-Ако днис пропусна срещата ми с Клоуи, ще.-казах аз
-Среща, с кого се срещаш?-попита ме объркан Куки
-Иска да каже че ще пропусне тренировки, тъпчо.-каза Хана
-Аааааа, е тогава те чакам.-каза ш мш намигна
Звънеца би и се разделихме.
***
Вечерта.
Гл.т. Хана
-Хана, не ми харесва това, промяната ти не отива на добре.-каза майка ми след като и разказах за наказанието и всичко
-Но мамо, тя не е правата в случая.-казах аз
-Ще слушаш учителите си, прави или не, последна годината ти е. Няма да излизаш нито с приятеля ти, нито с приятелките ти. И партито се отменя.-каза тя
-Но...-казах аз
-Няма но, щом се върне старата Хана, тогава ще има парти.-каза тя
Нищо не казах, отидох в стаята ми. Преоблякох се и се измъкнах през прозореца. Реших да отида при Джимин.
Гл.т.Рей
-Боже и Хана става на 18 след 3 дена, а аз още съм на 17...-казах аз
-И твоето време ще дойде, спокойно.-каза Куки и продължихме да вървим по алеята
Видях срещу нас някой, тъй като съм кьорава не можах да по зная фигурата. Приближи си още и беше Хана. По това време, какво ли е станало у тях?
-Хана?-попита Куки
-О, здравейте.-каза тя, личеше че е плакала
-Какво стана?-попитах я аз
-Отивам в Джимин.-каза тя
-Теб не те пускат да излизаш след 20, а в момента е 22:30.-казах аз
-Измъкнах се, просто не мога да стоя там и да ми се кара. И на всичкото отгоре няма да имам парти за рожденият ден, нито ме пуско да виждам с вас.-каза тя
-Какво?-попитах аз
Обмисляше партито от 3 месеца насам.
-Поне успях да ви видя.-каза тя
-Ще говоря с майка ти, не може да го направи.-казах аз
-И теб те е страх, колкото мен, така че е безполезно.-каза тя
-Страх не страх, ще си престраша.-казах аз и я гушнах
-Може ли да тръгвам сега?-попита тя
-Умната.-казах аз и я пуснах
Като се отдалечихме.
-Това за партито е тъпо... трябва да измислим нещо.-каза Куки
-Утре ще говорим с останалите.-казах аз
Прибрахме се и мама беше будна единственно.
-Как мина чистенето?-попита ме тя
-Добре, но виж тази си е виновна.-казах аз
-Имала съм подобен конфликт, разбирам те  дорш ще ти кажа някой трикове с които няма да си изпатите.-каза тя
Каза ми ги и бяха супер.
-Супер си, благодаря.-казах аз и я прегърнах
-Бри и Али май гледат драма, защото чух рев, ако искаш се присъедини.‐каза тя
-Уморена съм, а и обмислям как да върна партито на Хана.-казах аз
-Ако искаш аз мога да говоря с майка й.-каза мама
-Не, ще се оправим все някак.-казах аз
-Лека, тогава.-каза тя
-Лека нощ.-казах аз и си отидох в стаята

***
-Предполагам разбрахте за партито на Хана?-каза Джимин
Той ни събра в кафенето до колежа.
-Мислех да говоря с майка й днес  но ако имаш по добра идея.-казах аз
-Ами мен ме намрази още повече, вчера дойде до нас да вземе Хана и ми каза някой неща и съм уау...-каза Джимин
-Горката...-каза Хоби
-Няма значение, трябва да направим нещо, за да и върнем настроението.-каза Куки
-Мислех снощи, дали да направим парти изненада.-казах аз
-Аз мислех същото, наще отново са на командировка, така че може да го направим вкъщи.-каза Джимин
-Еми ето, измислихме го.-казах аз
-Ами на 27 след колежа да отидем няколко човека да вземем хапване и да приготвим нещата, а пък друг да я накара да дойде.-каза Тара
Решихме за приготвленията да бъдем аз, Тара,Куки, Хоби и Шуга, а да я изкарат Ви и Джимин.
-Успех ви желая.-казах аз
-Щесе оправим.-каза Джимин, видимо намислил нещо
-Значи в колко?-попита Хоби
-В 13.-каза Куки-ще ви чакам пред колежа.
-Теб ще те чакам пред вас в 18.-каза Джимин на Ви

***
27 септември.
Сутринта се успах и Хана вече е в колежа. Не ми звънни вече и започвам да се чувствам гадно.
Влязох в стаята, за моя радост по математика закъсня.
-О, рожденичке.-казах аз и Хана се обърна и се усмихна
Стана и си прегърнахме.
-Да си жива и здрава, много късмет, успехи, щастие, любов с Джиминчо, ама не прекалявайте и купон, момиче. Не пораствай на височина моля те и най-вече, не се впрягай да партито.-казах аз
-Благодаря ти и единствената ми утеха е че ви виждам в колежа.-каза тя
Денят беше супер. Засякохме се с Ви, Хоби и Джимин.
-О, принцесо.-каза Джимин и я гушна
-Честит Рожден ден, Хана!-казаха в един глас Ви и Хоби
-Благодаря ви, ако искате да минем през стаята ми  там е кутията с бонбоните.-каза тя
-Окей.-казаха те
-Аз ще си запазя за по късно.-каза Джимин и се усмихна мазно
С Тара се спогледнахме, но после се сетихме че е нормално, все пак това е  Парк Джимин.
*skip time*
Отидохме да напазаруваме. Беше забавно. С Тара се скарахме за тортата. Имахме различно мнение за тортата.
-Момичета, за какво се карате?-попита Куки
-За тортата.-казах аз
-Аз ще реша въпроса.-каза Куки и грабна моят избор
-Ха, видя ли.-казах аз
-Вървете, да не ви дърпам ушите, деца.-каза Куки и го погледнах тъпо
-Извинявай, но не сме кой знае  колко малки от теб, господин заек.-каза Тара
-От кога Рей е от големите?-попита Куки
Тара се засмя, а аз бях още по бясна.
-Ах, ти подъл заек, ще ти го върна.-казах аз и го ударих по рамото
*skip time*
Вече бяхме готови и надувахме балони. На Куки не му проговорих от магазина, въпреки че се опитваше да завърже разговор с мен.
-Аз отивам за Ви и Хана, ще ви пиша като наближим.-каза Джимин
Гл.т. Джимин
Ви ме чакаше.
-Ника вземем рожденичката.-казах аз и вече бях с готов план
Беше ми споменала че майка се връща от работа късно. Ако беше у тях щях да си промъкна приз прозореца, затова си имам подкрепление.
-Сега, Тае ще звъннеш на вратата, аз ще гледам от тук, ако е майка й, ще се промъкна през прозореца, ако е Хана, ще чакаш отвън и ако видиш жена насочваща се срещу къщата ми звъниш, пишеш, абе на пожар.-казах аз
-Ясно.-каза той
Той си насочи към входната врата, а аз чаках зад храстите. Отвори Хана.
-Тае?-попита тя
Аз се изстрелях към нея и отидохме към стаята й.
-Какво става?-попита ме тя
-Сега, бебче отиваме вкъщи. Преобличи си ако искаш и така си супер, но аз нямам нищо против и нещо секси да си облечеш, аз през това време... просто се оправяй.-казах аз
Взех възглавниците и ги натих под завивката  като се опитах да имитарам все едно спи. Ако ще ме мрази, поне да си заслужава бягството. Телефона ми извибрира, мамка му. Като видях че е общата група се успокоих.
Рей:<< снимка на спящият Шуга обрисуван с маркер>>
Джимин:Изглежда по добре от обичайното😆
-Готова съм-провикна се и се показа
Беше с това

Огледах я отгоре до долу. Не искате да знаете какво се върти в главата ми...
-Хайде, бебе.-казах аз
Слязохме долу и се качихме в колата.
Гл.т Рей
-Ви писа че са на завоя.-казах аз
-Супер, вече искам да ям.-каза Тара
-Оф, само за храна мислиш.-казах аз
-Не че сипо различна.-каза тя
-Вярно е.-казах аз и се засмях
Вратата се отвори.
-Изненада.-извикахме всички и Хана се стресна
-Нямаше как без парти.-каза Джимин
-Оооо, благодаря ви хора....-каза Хана и ни гушна един по един стигна до Шега, който се събуди от викането
-Кой те нарисува така иначе готини мустаци.-каза Хана
Шуга се огледа в телефона си.
-Джънгкук...-каза той и Куки се усмихна мазно
-Моли се да се трие, иначе си мъртъв.-каза Шуга
***
Беше хипер яко, музика, хапване, танци. Включихме за кратко и Джун и Джин. Но имаха работа и останахме пак. Общо взето твърде дълго шздържахме. Бяхми уморени доста. Обстановката беше доста интересна. Шуга отдавна се беше отдал на сън. Хоби и Ви бяха на земята  не знайно защо. Тара мш си губеше. Единствените правещи нещо различно от нас двамата с Куки бяха Джимин и Хана който се натискаха на дивана. А ние двамата пиехме бананово мляко седнали на бар плота и ги  наблюдавахме. Що за пример сме...
-Ако нещата ескалират, предлагам да бягаме.-прошепна ми Куки
-Ако искаш да тръгваме, че утре сме на даскало.-казах аз
-Хайде.-каза той станахме леко и се изнизахме
Закараме до вкъщи.
-Брагодаря.-казах аз
-Не ми се сърдиш за днес нали, знаеш че те бъзикам,защото те обичам, а и няма нищо лошо да си малък.-каза той
-Мина ми след като изрисува Шуга.-казах аз
-Лека нощ, пате, да ме сънуваш.-каза той и ме целуна по бузата
-Лека и на теб.-казах аз и му пратих въздешна целувка
Промъкнах се вкъщи и се тръшнах на леглото. Възглавницата отдавна ме зовеше.