Събудих се от лъчите на слънцито, които влизаха от прозореца ми. Още държах телефона си и си бях схванала страхотно, защото съм спала на криво. Оф, просто чудесно. Опитах се да се разтегна и най вече да чуя онова изпукване на врата, което Хейзъл мрази страшно много. Не стана. Да му се невиди. Буквално се довлачих до банята и сестра ми излизаше от там.
-Оо, здравей зомби...-каза тя и ми разроши косата
-Само да се съвзема, ще ти стъжня живота.-измърморих аз
Когато влязох в банята и се погледнах в огледалото, бях по зле иот зомби. Измих си лицето, срисах си косата и докато си я оправях видях нещо на китката ми в отражението на огледалото. Поглиднах към нея и пишеше:When I see you smile in the screen...
Добре, много смешно, Бри...-казах си аз и започнах да търком надписа от ръката си
След толкова упорито търках ш пак ни си махаше. Да не би да го е направила с перманентен маркер? Ще я убия...
Приключих с банята и сестра ми излизаши от стаята си и тръгваше за училище.
-Ще ти го върна...-изсъсках аз и се шмугнах в стаята ми
-Какво ти направих пак?-попита тя, но тръгна, защото щеше да закъснее за даскало
Облякох се и отидох в кухнята, за да си направя нещо за хапване. За моя изненада мама беше вкъщи.
-Не си ли на работа?-попитах я аз
-Нощна смяна съм.-каза тя
-Да ти направя сандвич за закуска?-попитах я аз
-Не искам.-каза тя и продължаваши да сш пие кафето
Набързо си направих закуска и колкото бързо я направих толкова бързо я изядох.
-Искаш ли да те закарам в мола да си напазареваш неща за колежа?-попита ме тя
-Става, но да не се разсърди.-казах аз
-Остава си межде нас.-каза мама
Засмях се и отидох да се преоблека. Едни дънки, една тениска, риза като горнище и кецове и бях готова.
След толкова години убеждаване и страх, мама взе книжка, което беше чудо. Докато пътевахми слушах музика и се чудех как ще махна това на ръката ми.
-Това какво е?-попита ме мама
-Ами снощи Бри го е написала и не иска да се махне...-казах аз
-Какво пише?-попита ме тя
-Когато те видя усмихната на екрана...-казах аз
-Нямам обяснение.-каза тя
-И аз нямам.-казах аз
Но някак сш мш хареса, сякаш беше част от песен.
Пристигнахме и започнахме да обикаляме магазините. Реших тек да си обличам кактоси поискам, защото тук никой не го интересува как си облечен или каква е фигурата ти. Исках да си взима повече рокли и поли. Обожавам карираните поли, но с майка ми имаме недоразумение по тозш въпрос. Твърди ,че са старомодни. Същото твърди и Хейзъл, радвам се поне че Тейт е на моето мнение. Взех доста дрехи и беши време за най-гадното-тетрадки...
Винаги вземам с дебели корици, за да мога да шибна някой, който ме дразни и да млъкне. И този път го направих, но взех точно три, защото знаех че няма да си засиля да уча, както обикновенно. Решихме да се прибираме и минахми през Старсбък. Взехме си кафе за пиене и се прибрахме. Сестра ми си беше по рано вкъщи.
-Къде бяхте?-попита ни тя, но като видя чантите в ръката ми веднага си намръщи
-Уау, аз на даскало, а тя на пазар, браво.-каза тя и се затвори в стаята си
-Не се сърди, ще ти дам част от дрехите ако искаш.-казах аз, за да я омилостивя
-Трябва да ги видя, имаш странен вкус.-каза тя
-Май си връщам предложението.-казах аз
-Спокойно, аз сама ще ги намеря.-каза тя
-Да, да ама друг път.-измърморих си аз и влязох в стаята ми
Прибрах дрехите в гардероба и пак се сетих за тази врата. Бутнах нещата настрани и реших отново да я разгледам, но този път с фенерчето на телефона ми. Отключих и го светнах. Придоби друг вид, когато го осветих. Баш тунел си беше. Влязох вътре и дръпнах дрехите си, за да я скрия. Тръгнах напред и ставах все по любопитна ,как ще се върна обратно. Вървях доста, имах чувството, че е повече от час, а изглеждаше че има още навътре. Уморих се, а и обстановката ме подискаше и реших да се върна обратно. Странно, миналият път стигнах по бързо или така ми си струваше? Върнах се и отново заключих вратата и си взех нещо сладко, за до си възвърна енергията. Докато хапвам реших да звънна на момичетата, но оператора ми каза че няма такива номера. Странно...
Беши ми хипер скучно и  реших да гледам филм, на Марвел of course😅.
Влязох в стаята на сестра ми.
-Знам че ще се сърдиш, но ще гледаме ли филм?-попитах я аз
-Естествено.-каза тя и остави домашното си, а после аз съм била безотговорната
Направих пуканки, докато Бри търси филм. Настанихме се удобно в стаята ми  и гледахме Отмъстителите:Края. Докато си тъпчехме с пуканките и сладки се сетих за надписа на ръката ми.
-Аз имам да ти го връщам.-казах аз
-За какво говориш?-попита ме тя
Опънах китката си пред нея.
-Не виждам нищо.-каза тя
-Как не виждаш, ще ти изкара очите.-казах аз
-Определено да седиш тук не ти си отразява добре.-каза тя
-Но...-казах аз
Как не го вижда?-запитах се, но реших да го мисля после
Свършихме филма и храната.
-Да гледаме още един?-попитах я аз
-После кой ще ми пише домашното по химия?-попита тя и стана
-Знам че не ти пука.-казах аз
-Права си, просто ми доскуча.-каза и изляза
Лежах си, въртях си като шило, писах в уатпад, качих глава, обаче Хейзъл не я отрази. Странно, тя я очакваши с нетърпение, защото Джимин щеше да казва нещо на Райли и тя си опитваше да изкопчи инфо от мен. От скука, реших да си легна. Нямаше и 23 часа. Твърде е рано за мен, обакновенно си лягам към 2-3 часа, но скуката ми доведи до това...