Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

истина или предизвикателство

29 декември.Сънувах, че празнуваме рожденият ден на Ви.
-О, шит...-казах аз вече на глас и сега чак се сетих че утре има рожден ден
-Куки...-казах аз и започнах да го бутам, за да се събуди
-Ммм,пате, какво искаш?-попита ме сънено
-Утре Ви има рожден ден, нещо да сте измислили?-попитах аз
-О, не, аз съвсем забравих...-каза той
-Да говорим с останалите.-казах аз
И двамата се изнизахме от леглото и се разделихме. Той отиде в стаята на Джимин и Хана, а аз при Ви и Мери. За мое щастие бяха Мери и Али там.
-Хей, момичета, сетих се преди малко че утре Ви има рожден ден, какво ще правим, мисли ли сте?-попитах аз
-Амииии, да, мислехме с Ви да отидем някъде, пък ми се искаше да му направя торта.-каза Мери
-Супер, значи докато вие се забавлявате аз и останалите ще направим торта, а и може да спретнем едно парти.-казах аз
-Аз със Хоби повече не готвя...-каза Али
-Добре, ще пратим момчетата да вземат снаксове. Куки е от наща партия за готвене, дори днес ще видите как се караме.-казах аз
-А, да вие бяхте наред.-каза Мери
-Ами аз ти предлагам да слизаш и да си викаш гадженцето и да почвате, защато със скандали ще се забавите.-каза Али
-Хаха, много смешно.-казах аз и наистина реших че е време да започнем
Отидох в стаята на Джимин и Хана.
-Гадняр.-каза Джимин
Ви, Куки, Джимин и Джин бяха в стаята и играеха игра на телефоните си, а Хана липсваше.
-Ъм, това не е странно.-казах аз
-О, пате, какво стана?-попита ме той
-А, нищо освен че трябва да слезем долу и да започнем с вечерята.-казах аз
-Днес ли беше нашият ред?-попита той
-Я, слизай.-казах аз и излязох
Отидох в нашата стая, за да си намеря ластик. Издирвам го от както сме дошли. Или го изгубих или изобщо не съм го взимала. Бях се натикала под леглото.
-Да не спят?-попита гласът на Шуга
-Не знам, ти погледни.-каза Бри
-Да бе, ако не е сега моментът, тя ти е сестра, не аз.-каза той
-Да, определено не си й сестра.-каза тя и се разсмя
-Оф, просто виж.-каза той
-М, къде е отишла да не би да е долу не искам да изпускам цирка, хайде надолу.-каза тя и излязоха
Станах аз от земята и захочнах да се хиля. След като не си открих ластичката слязох долу.
-Ти откъде идваш?-попита ме Бри
-От стаята ми, от къде.-казах аз и започнах да се смея
-Чула си ни, нали.-каза той
-Мхм.-казах аз
-Някоя да има шибана ластичка  изгубих си моята.-казах аз
-Ето.-каза Хана, която беше на земята, но  ми похвърли ластичка
-Ти още ли учиш?-попитах я аз
-Теоретически да, но приключвам, вече няма какво да правя.-каза Хана
-Ще започваме ли?-попита ме Куки
-Спасиха те от чехлата.-казах аз и Хана се засмя
***
Решихме че ще направим три пици. Пуснахме си музика и решихме че той ще меси тестото, а аз ше режа продуктите. Окей, само да не стане всичко в брашно. Имахме си публика отзад, ама на мен хич не ми дреме. От време на време гледах Куки и да си кажа чесно, изобщо не съжалявам за това решение. Беше си вдигнал ръкавите и виждах тези ръце и вени и съм вътрешно Ааааааа.....
Вече бях приключила и докато си мешесе така, бях отворила едно от банановите млека. Взехме си цял стек, а вече останаха 4. Браво на нас...
Докато отпивах застанах до него.
-Искаш ли?-попитах аз и го подадох към устата му
-Не бих отказал.-каза той и отпи
Усмихна се сладко и се гледахме.
-Готов си, предполагам.-казах аз
-Мхм.-каза той отново не откъсваме поглед
Заместих го, за да се изчисти и извадих тестото от купата. Разделих го на три и всеки се зае с една част. Разточихме ги и    наредихме продуктите. Вече бяхме готови и с трите. Остана да ги сложим да се пекат.
Гл.т. Джимин
Изобщо не се караха, дори бяха доста спокойни.
-Сетих се за нещо, някой с мен?-попита Бри
-И аз се сетих, май за едно и също мислим.-каза Али
-Не и брашното.-каза Хана и я погледнаха странно
-Ти да не четеш мисли?-попита Бри
-Не, просто предположих.-каза Хана
-Добре, ние отиваме.-каза Бри
-Неде....-започна Хана по силно, обаче Тара сложи ръката си на устата й
-Шшшш.-каза Тара и я пусна
Егахти заплахата... Но и аз не мисля че е добро решение, Рей ми изглежда малко избухлива напоследък и да не се налага да ги отърваваме.
Промъкнаха се зад тях, взеха купата с брашното, тъй като са ниски и двети  се качиха на плота и го разсипаха отгоре.
Момичетата се разсмяха.
Гл.т.Рей
Изведнъж върху нас се изсипа брашно. Кой ли може да е? Видях че Бри и Али слизат от плота и се настаняват до гаджетата си. Ох, как ми кипна...
Куки се засмя и тогава го погледнах. И двамата бяхме бели от горе до долу...
-Така сте още по добре.-каза Бри
-Знаеш ли...-започнах аз, но Хана ме прекъсна
-Аз ще почистя и довърша нещата, отидете да се изкъпете.-каза Хана и ми се усмихна
Готова е на всичко, само да няма скандали. Бързо се качихме горе.
-Така си много сладка.-каза Куки и ме целуна
-Не ги защитавай, ще си го получат.-казах аз
-Ако не ни зяпаха и бяхме сами щях да го направя и аз.-каза Куки
-И за теб щеше да има наказание.-казах аз
-Тогава ако искаш да го повторим.-каза той ентусиазирано
-Не знам какво се върти в тази глава,ама не е добро.-казах аз
Влязох в банята и чак под душа се сетих че не си взех хавлията. Добре, срам не срам трябва да помоля Куки да ми я подаде.
-Кукииии.-провикнах се аз
-Да, пате, какво има?-попита той като гласът му се чуваше по ясно, явно сойде по близо
-Ще ми подадеш ли хавлията, забравих да я взема преди да вляза.-казах аз
-Разбира се, къде е?-попита ме той
-Ъм, виж дали не е най-отгоре на куфара ми.-казах аз
-Да, там е.-каза той
Отворих леко. Леко открехнах, за да го видя и с едната си ръка беше закрил очите си, а с другата ми подаваше хавлията. Засмях се и затворих. Облякох я и излязох.
-Колко срамежливо си било.-казах аз
-Ами после ще кажеш че те гледам.-каза той
-Я влизай бързо, че съм гладна, а онези лами долу ще опустошат всичко.-казах аз
-Както наредите.-каза той
Облякох се докато се къпеше и  го изчаках. Когато изляза беше по боксерки. Хитрец. Гледах го докато се обличаше. И май видя това.
-Така яко ме зяпаше, че чак се чудя, дали нямам нещо по себе си.-каза той
-Имаш.-казах аз
-Ах, ти...-каза той и ме вдигна на ръце
Започнах да се смея, не зная защо...
Вече бяхме долу. Пусна ме долу.
-На какво толкова се смеш?-попита ме Мери
-Не знам.-казах аз и се опитах да спра, но щам погледнех към Куки се засмивах пак и с мен започна и той
-Тези са се напушили, сто про.-каза Хоби
-Хубава работа, те са малки.-каза Джин
-Нищо ни няма, добре сме.-казах аз вече в нормално състояние
*skip time*
Пиците бяха страхотни. Ще се спогаждаме значи за напред.
-Хайде да играем истина или предизвикателство.-каза Джун
-Окей.-казахме почти всички
Оправихме масата и се наредихме на земята. Седнахме разбъркано.
-Тъй, предлагам който има най-малко точки от това че не е отговорил или ве изпълни предизвикателството си, ще има наказание, но за да бъде по интерестно и половинката му ще споделя наказание.-каза Джин
-Значи подготви се да загубим.-каза Хана
-Няма да се предаваш толкова лесно.-каза Джимин
-Не обичам тази игра...-каза Хана
-Няма да е толкова зле.-казах аз
След като минаха няколко човека осъзнах, че Джин иска да ни закопае с неудобни въпроси. Беше изтеглил някакво приложение. Направи ми впечатление че никой досега не отговори. Добавихме това за шотовете. Ами да кажем че вече минахме по един шот всички.
-Добре, така на никъде няма да минем  ще избера друга категория.-каза Джин
-Ти нарочно ли ни задаваше такива въпроси?-попита Бри
-Мхм...-каза той
Поне си призна.
-Добре, Хана, истина или предизвикателство?-попитах я аз
-Ще рискувам с предизвикателство.-каза тя
Натиснах го и като го прочетох започнах да се смея.
-Мисля че няма да го направиш.-казах аз и подадох телефона
-Стига де...-каза тя и погледна към Джимин жално, а той я погледна още по жално.
-Оффф, правя го заради теб.-каза тя и стана от мястото си
Мале наистина ще го направи. Браво бе Хана. Отиде при него и го целуна. Май малко я хвана или мръстнишкото в нея реши да се покаже. Седнах в скута му и не само той, но и всички останали си бяхме втрештени. Продължи да го целува и дори на мен леко неудобно ми стана.
-Ъм, смятам че е достатъчно.-каза Джин
-Чао, ви.-каза Джимин
Вдигна я на ръце и се качиха нагоре. Как не се пребиха си е друг въпрос.
-Някой да не понася на алкохол, освен Хана?-попитах аз и погледнах към сестра ми, но ще оцелее, ще прави нещата, само за да не пие, иначе ще се изповръща.
*skip time*
Беше забавно. Доста шохове изпиха някои заради предизвикателства. Аз обаче имах някакъв шантав късмет. 20 коремни, наистина ли. Клоуи ще ми се изсмее в лицето. Но имаше и доста awkward моменти. Но издържахме играта. Ту напити леко, ту трезвени.
-Какво ли правят горе?-попита Тара
-Не искам да знам...-казах аз
-И аз.-каза Джин
-Хайде да се качваме, защото нещата не отиват на добре.-каза Джун
Шуга хвана на ръце сестра ми, защото май се нацепи и заспа. Може би тлябма даго предопредя че може да повръща, но пък нека се оправя. Хоби постъпи по същият начин, ама Али си говореше нещо тихо. Тара и Джун се качиха съвсем спокойно, Ви и Мери отдавна се бяха качили, отнова заради предизвикателство, Джини малко зариташе, ама успя да се качи и останахме, пак аз и Куки. Вечният тандем.
-Май сме единствените полутрезви.-казах аз
-Но поне се забавлявахме. Може би няма да забравя това доста дълга време.-каза Куки
-Не очаквах от Хана и от Мери. Аз моите откачалки си ги знам, те не се стесняват, ама те. Невинни ангелчета със скрити рога са били.-казах аз
-Ако ти се беше паднало това на Хана, щеше ли да го направиш?-попита ме той
-Амииииии, не знам...-казах аз
-Няма никой, кажи ми.-каза той
-Може би...-казах аз
-Опасна си била.-каза той и се засмях
-Хайде да се качваме горе.-казах аз
-Междудругото утре ще направим малко парти за Тае и тряцва да вземете снаксове докато ние момичетата правим тортата. Мери ще бъде с Ви, той й обещал да отидат някъде. И да.-казах аз
Изобщо имах чувството че не ме слушаше, защото като влязохме ме целуна толкова внезапно. Хареса ми. Излегнахме се на леглото.
-Май ти се е искало да имаш такова предизвикателство.-казах аз
-Еми, да кажем че да...-каза той и отново ме целуна

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro