истина или предизвикателство
29 декември.Сънувах, че празнуваме рожденият ден на Ви.
-О, шит...-казах аз вече на глас и сега чак се сетих че утре има рожден ден
-Куки...-казах аз и започнах да го бутам, за да се събуди
-Ммм,пате, какво искаш?-попита ме сънено
-Утре Ви има рожден ден, нещо да сте измислили?-попитах аз
-О, не, аз съвсем забравих...-каза той
-Да говорим с останалите.-казах аз
И двамата се изнизахме от леглото и се разделихме. Той отиде в стаята на Джимин и Хана, а аз при Ви и Мери. За мое щастие бяха Мери и Али там.
-Хей, момичета, сетих се преди малко че утре Ви има рожден ден, какво ще правим, мисли ли сте?-попитах аз
-Амииии, да, мислехме с Ви да отидем някъде, пък ми се искаше да му направя торта.-каза Мери
-Супер, значи докато вие се забавлявате аз и останалите ще направим торта, а и може да спретнем едно парти.-казах аз
-Аз със Хоби повече не готвя...-каза Али
-Добре, ще пратим момчетата да вземат снаксове. Куки е от наща партия за готвене, дори днес ще видите как се караме.-казах аз
-А, да вие бяхте наред.-каза Мери
-Ами аз ти предлагам да слизаш и да си викаш гадженцето и да почвате, защато със скандали ще се забавите.-каза Али
-Хаха, много смешно.-казах аз и наистина реших че е време да започнем
Отидох в стаята на Джимин и Хана.
-Гадняр.-каза Джимин
Ви, Куки, Джимин и Джин бяха в стаята и играеха игра на телефоните си, а Хана липсваше.
-Ъм, това не е странно.-казах аз
-О, пате, какво стана?-попита ме той
-А, нищо освен че трябва да слезем долу и да започнем с вечерята.-казах аз
-Днес ли беше нашият ред?-попита той
-Я, слизай.-казах аз и излязох
Отидох в нашата стая, за да си намеря ластик. Издирвам го от както сме дошли. Или го изгубих или изобщо не съм го взимала. Бях се натикала под леглото.
-Да не спят?-попита гласът на Шуга
-Не знам, ти погледни.-каза Бри
-Да бе, ако не е сега моментът, тя ти е сестра, не аз.-каза той
-Да, определено не си й сестра.-каза тя и се разсмя
-Оф, просто виж.-каза той
-М, къде е отишла да не би да е долу не искам да изпускам цирка, хайде надолу.-каза тя и излязоха
Станах аз от земята и захочнах да се хиля. След като не си открих ластичката слязох долу.
-Ти откъде идваш?-попита ме Бри
-От стаята ми, от къде.-казах аз и започнах да се смея
-Чула си ни, нали.-каза той
-Мхм.-казах аз
-Някоя да има шибана ластичка изгубих си моята.-казах аз
-Ето.-каза Хана, която беше на земята, но ми похвърли ластичка
-Ти още ли учиш?-попитах я аз
-Теоретически да, но приключвам, вече няма какво да правя.-каза Хана
-Ще започваме ли?-попита ме Куки
-Спасиха те от чехлата.-казах аз и Хана се засмя
***
Решихме че ще направим три пици. Пуснахме си музика и решихме че той ще меси тестото, а аз ше режа продуктите. Окей, само да не стане всичко в брашно. Имахме си публика отзад, ама на мен хич не ми дреме. От време на време гледах Куки и да си кажа чесно, изобщо не съжалявам за това решение. Беше си вдигнал ръкавите и виждах тези ръце и вени и съм вътрешно Ааааааа.....
Вече бях приключила и докато си мешесе така, бях отворила едно от банановите млека. Взехме си цял стек, а вече останаха 4. Браво на нас...
Докато отпивах застанах до него.
-Искаш ли?-попитах аз и го подадох към устата му
-Не бих отказал.-каза той и отпи
Усмихна се сладко и се гледахме.
-Готов си, предполагам.-казах аз
-Мхм.-каза той отново не откъсваме поглед
Заместих го, за да се изчисти и извадих тестото от купата. Разделих го на три и всеки се зае с една част. Разточихме ги и наредихме продуктите. Вече бяхме готови и с трите. Остана да ги сложим да се пекат.
Гл.т. Джимин
Изобщо не се караха, дори бяха доста спокойни.
-Сетих се за нещо, някой с мен?-попита Бри
-И аз се сетих, май за едно и също мислим.-каза Али
-Не и брашното.-каза Хана и я погледнаха странно
-Ти да не четеш мисли?-попита Бри
-Не, просто предположих.-каза Хана
-Добре, ние отиваме.-каза Бри
-Неде....-започна Хана по силно, обаче Тара сложи ръката си на устата й
-Шшшш.-каза Тара и я пусна
Егахти заплахата... Но и аз не мисля че е добро решение, Рей ми изглежда малко избухлива напоследък и да не се налага да ги отърваваме.
Промъкнаха се зад тях, взеха купата с брашното, тъй като са ниски и двети се качиха на плота и го разсипаха отгоре.
Момичетата се разсмяха.
Гл.т.Рей
Изведнъж върху нас се изсипа брашно. Кой ли може да е? Видях че Бри и Али слизат от плота и се настаняват до гаджетата си. Ох, как ми кипна...
Куки се засмя и тогава го погледнах. И двамата бяхме бели от горе до долу...
-Така сте още по добре.-каза Бри
-Знаеш ли...-започнах аз, но Хана ме прекъсна
-Аз ще почистя и довърша нещата, отидете да се изкъпете.-каза Хана и ми се усмихна
Готова е на всичко, само да няма скандали. Бързо се качихме горе.
-Така си много сладка.-каза Куки и ме целуна
-Не ги защитавай, ще си го получат.-казах аз
-Ако не ни зяпаха и бяхме сами щях да го направя и аз.-каза Куки
-И за теб щеше да има наказание.-казах аз
-Тогава ако искаш да го повторим.-каза той ентусиазирано
-Не знам какво се върти в тази глава,ама не е добро.-казах аз
Влязох в банята и чак под душа се сетих че не си взех хавлията. Добре, срам не срам трябва да помоля Куки да ми я подаде.
-Кукииии.-провикнах се аз
-Да, пате, какво има?-попита той като гласът му се чуваше по ясно, явно сойде по близо
-Ще ми подадеш ли хавлията, забравих да я взема преди да вляза.-казах аз
-Разбира се, къде е?-попита ме той
-Ъм, виж дали не е най-отгоре на куфара ми.-казах аз
-Да, там е.-каза той
Отворих леко. Леко открехнах, за да го видя и с едната си ръка беше закрил очите си, а с другата ми подаваше хавлията. Засмях се и затворих. Облякох я и излязох.
-Колко срамежливо си било.-казах аз
-Ами после ще кажеш че те гледам.-каза той
-Я влизай бързо, че съм гладна, а онези лами долу ще опустошат всичко.-казах аз
-Както наредите.-каза той
Облякох се докато се къпеше и го изчаках. Когато изляза беше по боксерки. Хитрец. Гледах го докато се обличаше. И май видя това.
-Така яко ме зяпаше, че чак се чудя, дали нямам нещо по себе си.-каза той
-Имаш.-казах аз
-Ах, ти...-каза той и ме вдигна на ръце
Започнах да се смея, не зная защо...
Вече бяхме долу. Пусна ме долу.
-На какво толкова се смеш?-попита ме Мери
-Не знам.-казах аз и се опитах да спра, но щам погледнех към Куки се засмивах пак и с мен започна и той
-Тези са се напушили, сто про.-каза Хоби
-Хубава работа, те са малки.-каза Джин
-Нищо ни няма, добре сме.-казах аз вече в нормално състояние
*skip time*
Пиците бяха страхотни. Ще се спогаждаме значи за напред.
-Хайде да играем истина или предизвикателство.-каза Джун
-Окей.-казахме почти всички
Оправихме масата и се наредихме на земята. Седнахме разбъркано.
-Тъй, предлагам който има най-малко точки от това че не е отговорил или ве изпълни предизвикателството си, ще има наказание, но за да бъде по интерестно и половинката му ще споделя наказание.-каза Джин
-Значи подготви се да загубим.-каза Хана
-Няма да се предаваш толкова лесно.-каза Джимин
-Не обичам тази игра...-каза Хана
-Няма да е толкова зле.-казах аз
След като минаха няколко човека осъзнах, че Джин иска да ни закопае с неудобни въпроси. Беше изтеглил някакво приложение. Направи ми впечатление че никой досега не отговори. Добавихме това за шотовете. Ами да кажем че вече минахме по един шот всички.
-Добре, така на никъде няма да минем ще избера друга категория.-каза Джин
-Ти нарочно ли ни задаваше такива въпроси?-попита Бри
-Мхм...-каза той
Поне си призна.
-Добре, Хана, истина или предизвикателство?-попитах я аз
-Ще рискувам с предизвикателство.-каза тя
Натиснах го и като го прочетох започнах да се смея.
-Мисля че няма да го направиш.-казах аз и подадох телефона
-Стига де...-каза тя и погледна към Джимин жално, а той я погледна още по жално.
-Оффф, правя го заради теб.-каза тя и стана от мястото си
Мале наистина ще го направи. Браво бе Хана. Отиде при него и го целуна. Май малко я хвана или мръстнишкото в нея реши да се покаже. Седнах в скута му и не само той, но и всички останали си бяхме втрештени. Продължи да го целува и дори на мен леко неудобно ми стана.
-Ъм, смятам че е достатъчно.-каза Джин
-Чао, ви.-каза Джимин
Вдигна я на ръце и се качиха нагоре. Как не се пребиха си е друг въпрос.
-Някой да не понася на алкохол, освен Хана?-попитах аз и погледнах към сестра ми, но ще оцелее, ще прави нещата, само за да не пие, иначе ще се изповръща.
*skip time*
Беше забавно. Доста шохове изпиха някои заради предизвикателства. Аз обаче имах някакъв шантав късмет. 20 коремни, наистина ли. Клоуи ще ми се изсмее в лицето. Но имаше и доста awkward моменти. Но издържахме играта. Ту напити леко, ту трезвени.
-Какво ли правят горе?-попита Тара
-Не искам да знам...-казах аз
-И аз.-каза Джин
-Хайде да се качваме, защото нещата не отиват на добре.-каза Джун
Шуга хвана на ръце сестра ми, защото май се нацепи и заспа. Може би тлябма даго предопредя че може да повръща, но пък нека се оправя. Хоби постъпи по същият начин, ама Али си говореше нещо тихо. Тара и Джун се качиха съвсем спокойно, Ви и Мери отдавна се бяха качили, отнова заради предизвикателство, Джини малко зариташе, ама успя да се качи и останахме, пак аз и Куки. Вечният тандем.
-Май сме единствените полутрезви.-казах аз
-Но поне се забавлявахме. Може би няма да забравя това доста дълга време.-каза Куки
-Не очаквах от Хана и от Мери. Аз моите откачалки си ги знам, те не се стесняват, ама те. Невинни ангелчета със скрити рога са били.-казах аз
-Ако ти се беше паднало това на Хана, щеше ли да го направиш?-попита ме той
-Амииииии, не знам...-казах аз
-Няма никой, кажи ми.-каза той
-Може би...-казах аз
-Опасна си била.-каза той и се засмях
-Хайде да се качваме горе.-казах аз
-Междудругото утре ще направим малко парти за Тае и тряцва да вземете снаксове докато ние момичетата правим тортата. Мери ще бъде с Ви, той й обещал да отидат някъде. И да.-казах аз
Изобщо имах чувството че не ме слушаше, защото като влязохме ме целуна толкова внезапно. Хареса ми. Излегнахме се на леглото.
-Май ти се е искало да имаш такова предизвикателство.-казах аз
-Еми, да кажем че да...-каза той и отново ме целуна
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro